Уязвими хора ще платят цената на отложения социален закон

Управляващите обявиха, че ще приемат внесения от патриотите проектозакон и ще отложат с шест месеца новите правила в Закона за социалните услуги, които предвиждат и редица изменения около закрилата на деца от насилие. По темата в социалните мрежи се вихри истерия от хора, които нямат идея какво пише в закона. По този повод публикуваме със съкращения становището на Българския дарителски форум (БДФ), публикувано на страницата му в интернет. Неправителствената организация обединява, представлява и подпомага големите дарители (компании и фондации) в България от 2004 г. В БДФ членуват 22 фондации, 21 компании и 7 наблюдатели.
Българският дарителски форум изразява пълната си подкрепа към приетия на 22 март 2019 г. Закон за социалните услуги (ЗСУ) и се противопоставя категорично на отлагането на действието му или изменението му. Това ще има изключително негативен ефект върху предоставянето на социални услуги. Аргументите ни за това са следните:
Приетият през март закон беше резултат на дългогодишен дебат за предоставянето на социални услуги в България, започнал още през 2011 г. Той е категорична крачка напред, тъй като предвижда изцяло нов модел на социална политика, при който отделните лица имат право на социална услуга и това право може да се реализира ефективно именно за да се помогне на лицето и то да получи необходимата грижа съобразно индивидуалните си потребности при гарантиране на високо качество и контрол на услугата.
Законът почива на ясни принципи (зачитане правата на лицата, ползващи социални услуги, и гарантиране на активното им участие при вземането на решения; гъвкавост и прозрачност при управлението на социалните услуги и др.), при които хората могат да изберат необходимата им услуга, а тя от своя страна отговаря на редица стандарти за качество, предвидени в закона, като контролът е много по-завишен от сега съществуващия.
Основният акцент е поставен върху качеството на услугата. Предвижда се лицензионен режим за всички доставчици на социални услуги. Приетият вече закон предвижда създаването на нова Агенция за качеството на социалните услуги, която да осъществява контрол, значително по-строг от сегашния. От гледна точка на дарителите стриктният контрол е от ключово значение, защото ще гарантира, че услугите действително се осъществяват в полза на хората и задоволяват техните потребности на практика. Агенцията има множество правомощия, а стандартите за прилагане на социалните услуги са разписани подробно в подзаконови нормативни актове.
Новият закон поставя човека с неговите индивидуални потребности в центъра на грижата,
реализирана от доставчиците на услуги, като надгражда съществуващата уредба. Законът предвижда средствата за социални услуги да се разходват съобразно нуждите на лицата и изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и резултатите, които се целят. Въведената концепция за "потребител" и "услуга" е от изключителна полза именно за отделните лица, които могат да реализират своето право и да оценят качеството на предоставената услуга. Това се прави както от самите тях и лицата, които полагат грижи за тях (семейство и близки), така и от страна на контролните органи на държавата.
Гарантирането на възможност за финансиране на доставчиците на социални услуги е именно успешният модел, при който те ще се стремят да предоставят по-добри и качествени услуги на лицата, особено в сфери, в които държавата няма капацитет да осъществява подкрепа. За нас като дарителска общност е важно основният ангажимент на държавата да бъде ефективното разходване на средства в подкрепа на хората. Добрите модели трябва да бъдат възприемани и адаптирани, а не отхвърляни.
За нас е важно държавата да се ангажира с развиване на капацитета за предоставяне на качествени услуги за деца, което се реализира именно със ЗСУ. Въвеждат се нови типове услуги – мобилна подкрепа и превенция, която е от ключово значение за информиране, консултиране, обучение на умения и т.н.
За дарителите е от огромно значение създаването на предвидената в ЗСУ национална карта,
която да отрази профила на нуждаещите се групи и да даде възможност за сътрудничество между общините, а също така и с дарителите.
Дебатът за приемане на закона започна още през 2011 г. Проектът на вече приетия ЗСУ беше обсъден и изготвен от Министерството на труда и социалната политика, и то въз основа на концепция, предоставена от министерството преди това. Освен това той беше обсъден от редица заинтересовани страни, включително доставчици на услуги. Преди концепцията – още през 2017 г., бе приета съвместна Пътна карта на членовете на работната група и МТСП.
Законът за социалните услуги беше обсъден, гласуван и приет и от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Той беше публикуван за едномесечно обществено обсъждане и гласуван след дебат в пленарната зала. В мотивите към сегашния законопроект за отмяна на ЗСУ се посочва, че "законът фаворизира, и това е една от главните му цели, неправителствени организации, които са застанали на входа и изхода в очакване на държавно финансиране". Това категорично не отговаря на истината. ЗСУ
не фаворизира доставчиците, а напротив – повишават се изискванията към тях и към качеството
на предоставяните от тях услуги. Според ЗСУ всички частни доставчици – както физически лица, регистрирани по Търговския закон, така и юридически лица, ще трябва да се лицензират независимо дали са фирми или юридически лица с нестопанска цел.
Неправителствените организации не разпределят печалба и разходването на държавен бюджет за социални услуги не позволява отчисляване на печалба, поради което мотивите към законопроекта не отразяват действителността. В мотивите липсва правен анализ на закона, както и аргументи по същество за нуждата от отмяната му. Посочено е, че са "редица слабостите в приетия Закон за социалните услуги и за тях се говори все по-открито и скандално". Подобна реторика и препращането в мотивите към Стратегията за детето и свързаната с нея кампания по дезинформация създават опасни прецеденти, които не водят до градивни политики на държавата, основаващи се на стабилност, утвърждаване на правовата и социална държава, а напротив –
показват колебание, липса на прецизност и подкопаване на дейността на държавата.
Това води до непредвидимост и липса на устойчивост на социалната политика на държавата.
БДФ не може да приеме разбирането, че ЗСУ "представлява заплаха за националния суверенитет и националната сигурност", защото "допуска местни и чуждестранни организации с чуждестранно финансиране, в нарушение на конституцията да осъществяват дейност, която накърнява суверенитета на страната ни и която би могла да има за цел и резултат нарушаване на правата и свободите на българските граждани".
На първо място, не е вярно, че се дава неограничена възможност на частни чуждестранни организации да осъществяват социални услуги. Тези организации са ограничени както от действащото българско законодателство по отношение на своя регистрационен режим, така и от самия ЗСУ, който предвижда лицензиране на частните организации, а и контролът е много по-строг от сега съществуващия. В ЗСУ е предвидено като изключение предоставянето на социална услуга от физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, регистрирани по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, които съгласно законодателството на съответната друга държава имат право да предоставят социални услуги по смисъла на този закон, да не подлежат на лицензиране, когато извършват тези услуги еднократно или временно без установяване в България. Подобно изключение, което има временен и инцидентен характер, дава възможност за предоставяне на социална услуга на валиден и законен правен субект без лицензиране, но това
не отменя нито едно от изискванията за качество на услугата и последващ контрол, предвидени в закона.
Несъстоятелни са аргументите, че с предоставяне на социални услуги се застрашава националната сигурност. Подобни формулировки създават необосновани внушения и не са подкрепени с правни аргументи. ЗСУ дава единствено възможност за разрешаване на натрупани с години, дълбоки и изключително тежки социални проблеми, като подкрепя държавата и общината по ясни правила и ясни контролни механизми.
Не можем да се съгласим, че ЗСУ отменя правото на неприкосновеност на личния и семейния живот на българския гражданин. Дадените аргументи, че ЗСУ въвежда държавна принуда за предоставяне на социални услуги и така ги превръща в задължение на българския гражданин, а не в негово право, не са обосновани, защото предвидените задължения и санкции са насочени не към потребителите на социални услуги, а към длъжностните лица; лицата, които предоставят социални услуги без лиценз; лица, които не изпълняват влязло в сила задължително предписание; органите за управление. Наред с това, за нас е необяснимо защо за закон, който все още дори не е влязъл в сила, но който е бил обект на обсъждане многократно на различни фази от своятаподготовка, се излагат аргументи, без да е видян практическият резултат от прилагането му и от въздействието му върху обществените отношения.
Както вносителите на Закона за отмяна на ЗСУ, така и вносителят на ЗИДЗСУ са имали възможност да се включат в този дебат и да представят своите аргументи. Внасянето на два законопроекта, които атакуват невлязъл в сила, но приет вече закон и то едва месец преди влизането му в сила,
противоречат на принципите на законодателна техника, на правна сигурност и на стабилност на правната уредба.
БДФ изразява своето сериозно безпокойство от внесените законопроекти, както за отмяна на ЗСУ, който би имал пагубно значение за сферата на предоставяне на социални услуги, така и за изменението му. И двата законопроекта са неприемливи от гледна точка на дарителите. Приемането на който и да е от двата би бил ясна индикация за дарителската общност за това, че държавата не е в състояние да провежда ясна, прозрачна, последователна и устойчива политика, която да спомогне за предвидимост и планиране, особено от страна на големите дарители.
Инцидентните и прибързани предложения ще създадат много повече проблеми, отколкото действащи и правно издържани решения.
Изразяваме надеждата си, че ще подложите на задълбочен юридически анализ направените предложения, ще се запознаете в детайли с основите на проблема и няма да позволите под популистки натиск държавата, в лицето на законодателната власт, да ограничи развитието на уредбата на обществените отношения в сферата на социалната политика, да лиши уязвимите групи от достъп до качествени социални услуги и да задълбочи недоверието към неправителствения сектор, което не почива на правни аргументи, стигматизира сектора в противоречие с фактите и закона и ограничава гражданското общество.