– Средният резултат на българските ученици по четене е 420 точки или с 67 точки по-нисък от средния резултат на учениците от държавите в ОИСР. Според този показател България е в една група с Румъния, Уругвай, Коста Рика, Кипър, Молдова, Черна гора, Мексико и др.

– Постиженията на българските ученици през 2018 г. са сравними с постиженията им през 2009 г., т.е. не е настъпила съществена промяна.

– Делът на българските ученици под критичния праг на постижения – второ равнище от скàлата по четене, продължава да бъде тревожно голям, а делът им на пето и шесто равнище – незначителен.

– Наблюдава се положителна тенденция по отношение на разликата между средния резултат на момичетата и момчетата в България, която значително намалява през 2018 г. Данните обаче показват, че това се дължи на понижаването на средния резултат на момичетата, докато резултатите на момчетата не се е променят.

– Влиянието на социално-икономическите фактори върху академичните постижения на учениците продължава да бъде силно изразено.

Четенето днес съществено се различава от четенето през предходните десетилетия, когато материалите за четене са основно на хартия. Използването на технологиите променя начина, по който хората четат и обменят информация. Променя се начинът на разпространяване на информацията, както и достъпът до нея. Умножават се видовете четива и техните носители. Осъществява се масов преход от печатния към дигиталния текст. Променя се отношението към четенето, както и времето, което се отделя за четене. Не на последно място, променя се и читателският процес; средата и условията, в които четем; целите на четенето и т.н. Дигиталното четене съществено изменя и ролята на читателя. Четенето вече не е пасивно, а интерактивно, като читателят активно взаимодейства с електронния текст. В някои ежедневни дейности четенето и писането изместват говоренето като средство за общуване: СМС и имейли вместо телефониране, help desk услуги и др. С други думи, читателското поведение и четенето се променят в глобален мащаб.

Налице са процеси, които водят до съществена ревизия на разбирането за четивната грамотност, от една страна, а от друга – на подходите и стратегиите за формирането ѝ в днешното училище. Макар че способността да се разбере и интерпретира отделен текст е важна, то все по-голямо значение придобива умението да се разбира комплексна информация и да се прилагат стратегии при четене, свързани с анализ, синтез, обединяване и тълкуване на информация от няколко текста или информационни източници. Това са ключови умения, необходими за участието на трудовия пазар, в обществения и гражданския живот през 21-и век.

Текстовете, които четем онлайн, се различават съществено от традиционния печатен текст. За да използва пълноценно многообразието от информация и възможностите за общуване, които предлагат дигиталните устройства, онлайн читателят се изправя пред различни по размер екрани и разнообразие от текстови формати. Добрият читател използва такива стратегии, които са подходящи за постигане на индивидуалните цели, които му позволяват да минимизира посещенията на неподходящи интернет страници и да локализира ефективно необходимата информация в един или няколко свързани текста.

Дефиницията на PISA за четивната грамотност е разработена през 2000 г., когато се провежда първият етап на изследването с основен фокус върху четенето. През годините тя не се променя съществено, като в концепцията на изследването през 2018 г. четивната грамотност е дефинирана като: "разбиране, използване, оценяване и осмисляне на текстове за постигане на цели, задълбочаване на познанията, развиване на потенциала на личността на ученика и участието му в обществото".

Дефиницията за четивна грамотност включва основните операции, свързани с четенето и придобиването на познание чрез четене. Например разбирането се отнася до способността на читателя да комбинира информация и да формира смисъл от текста. Този процес е свързан с изграждането на мисловни модели, показващи как текстът се свързва с действителността. Използването се отнася до прякото прилагане на информацията и идеите в текста при изпълнение на конкретна задача и постигане на цел.

Оценяването е нов елемент в дефиницията на четивната грамотност в PISA 2018. Този елемент добавя разбирането, че четенето е целенасочена дейност, при която читателят трябва да направи преценка за истинността на текста, за позицията на автора, за връзката на текста с целите на читателя, както и за надеждността на текста, т.е. дали информацията в него е вярна, актуална, прецизна или противоречива и пристрастна. Това са умения, които обикновено свързваме с критическото мислене и както вече стана дума те са особено актуални в днешно време. Осмислянето е процес, при който читателят свързва прочетеното със своите представи и опит, с друга външна информация.