В ранното ми детство, през 1960-те, населението на света беше станало 3 милиарда. След като хилядолетия наред е било под един милиард, то се беше удвоило за век, между средата на 19 и средата на 20 век. Сега половин век по-късно населението на света е 7 милиарда и половина.

Пренаселението е в основата както на екологическите проблеми така и на проблема с бедността, политическата нестабилност и войните по света. Раждаемостта е много по-висока в по-бедни страни и по-бедните сегменти на обществото. А ранната смъртност намалява. Това води до увеличаването процента на бедни, гладуваши и необразовани хора по света. От друга страна пренаселението води и до сериозни екологически проблеми — както до замърсяване на водата, земята и въздуха с човешки (домашни и индустриални) отпадъци, така и до бързо прогресираща промяна в климата. До голяма степен тя се дължи на хранителната, особено месопроизводителната индустрия —- броят на кравите, които произвеждат метан и допринасят за парниковия ефект, е над 1 милиард в целия свят - а също и на опожаряването на джунглата —белите дробове на света —за да се разраства селскостопанската земя. Джунглата, която изчезва постепенно, редуцира парниковите газове. Разбира се, селскостопанските причини се прибавят към индустриалното замърсяване поради ползването на изкопаеми горива — тази най-добре известна причина за замърсяването на въздуха и за парниковия ефект, за глобалното затопляне.

Теорията на Малтус беше заклеймявана в учебниците по комунистическо време ( както и генетиката, наричана вайсманизъм-морганизъм). Pобърт Малтус беше представян като някакъв злокобен идеолог на войната и унищожението, защото според него войните и епидемиите били средство за намаляване на населението. Но същността на теорията на Малтус, това че населението на света нараства в геометрична прогресия, а храните — в аритметична, което води до пренаселение и недостиг на храни, е доказано вярна. Малтус предлага като решение контрол на нарастването на населението, именно за да се предотвратят глада, епидемиите и войните. Но индустриалното свръхпроизводство на селскостопански стоки днес, което Малтус не е предвидил, освен че допринася за изхранването на многократно по-голямо население, има пагубен екологически ефект.

И така обричаме сами себе си. Още от времето на индустриалната революция съществува метафоричната представа за победа на човека над природата. Хората воюват с природата и я побеждава. Но това е победата на режещите клона, на който са стъпили.

Екологическите проблеми, както и проблемите с бедността и процентното увеличаване на бедното и неграмотно население на света, се разрастват лавинообразно - селските стопани горят джунглата, бедните напускат местата вече невъзможни за живеене, поради глад, бедствия и война, и се преселват в света на богатите, в Европа и Северна Америка.

Макар и светът на богатите да намалява числено, поради по-нискака раждаемост в развитите страни, богатите страни всъщност създават проблемите, които застрашават бъдещето на човечеството и планетата. Това е така още от времето на индустриалната революция в Европа. Но самият свят на богатите, не само защото е атакуван от преселение на бедните, все повече се "варваризира" отвътре, става по-неграмотен и хаотичен. Неограниченият достъп до цялата световна информация, дори чрез телефона ни, не води до помъдряване. Ние се заблуждаваме, ако мислим, че информацията в "умния телефон", която е "на едно кликване разстояние", е нещо, с което реално разполагаме. Тази информация не съществува за нас и не може да доведе до мъдри решения преди да попадне в главата ни , преди да бъде осъзната, обобщена и "процесирана" от собствения ни мозък. Става все по-лесно човек да живее сам. Казано е: С питане до Цариград се стига.

Постиндустриалното общество като че ли все повече се разпада на независими и неконтактуващи помежду си общности, на независими един от друг индивиди, живеещи в свои собствени мисловни и виртуални светове. Глобалният свят става все по-хаотичен и непредвидим.

Освен пренаселението и преселиеното на населения от бедни към богати страни, другият голям проблем на света е "преселението" от физическата във виртуалната реалност, преселението ни в алтернативни светове. Фалшиви новини и алтернативни реалности, дори видеоматериали от несъществуващи събития, се създават все по лесно с помощта на компютърните технологии. С помощта на социалните медии все по-лесно и безплатно се постига

С увеличаването на продължителността на живота, светът се управлява от все по-стари хора. Виждаме неспособността на някои лидери да вземат своевременни решения. Няма консенсус в обществото и различни хора и общности вярват в различни "истини". Виждаме как британците не могат да стигнат до консенсус за Брекзит. Президенти и министър-председатели, дори в страни където има демокрация и свобода на словото като САЩ, но и в страни, където се провежда геноцид, като Мианмар, отричат безспорните факти, наричат фактите фалшиви новини, когато не им изнасят, промотират алтернативни реалности, в които привържениците им безрезервно вярват.

Управляващите, както и всякакви бизнеси и организации, могат да ползват интернет и алтернативната реалност, за да влияят на общественото мнение и личните желания. Никога не е било по-лесно да се влияе на избори в други страни. Вече има доказателства, че това се опитва да прави режимът на Путин. Сигурно и други. Могат лесно и незабелязано да се промиват мозъци чрез разпространяване на фалшиви новини и конспиративни теории. Възражда се национал-популизмът и изолационизмът, както и популярността на авторитарни лидери на много места по света. Проблемът идва и от това, че хора, родени далеч преди информационната епоха, по време на Студената война, когато атомните бомби, петрола и въглищата бяха най-голямото държавно богатство, управляват света.

Най-голямата заплаха за света не е нито възможността за нова световна война, нито възможната екологическа катастрофа сама по себе си. Най-голямата заплаха е остарелият начин на мислене от на тези, които имат власт и инертността на масите живеещи във виртуалния свят. Струва ми се, че

— от остаряване и оглупяване. Надежда за спасение могат да предложат само най-младите, родените в Информационната епоха, децата на новия век.

Вече се говори, че скоро след Информационната революция от края на миналия век настъпва нова, Четвърта технологическа революция. Може би изкуственият интелект, който ни побеждава вече във все повече области, не просто ще спаси света от оглупяване и опустошение, а ще наследи нашата цивилизация? Ще изчезне ли Homo sapiens? Или ще трябва да се пресели по други планети, след като е изял и унищожил нашата?