Докато група родители протестираше пред парламента срещу имагинерната опасност държавата да започне да им отнема децата на общо основание по силата на закон, в който не се предвижда нищо подобно, и малко преди Народното събрание да реши да отложи непредвиждащия нищо подобно закон, Росица Маринова, майка на вече 5 деца от Кардам, изчезна от семейния дом. Взела всички налични пари и заминала за Варна, оставяйки децата си на баба им и дядо им. Това нямаше да направи впечатление на никого, ако два месеца преди това шестото дете на Росица не беше починало, убито от промишлена отрова за мишки, сложена в стената до леглото му.

Съпругът на Росица е в затвора, а през пролетта дядото е подал сигнал в "Закрила на детето", че родителите имат затруднения при отглеждането на децата. През август те заедно с майката са насочени за получаване на социални услуги в Центъра за обществена подкрепа в Генерал Тошево. "Взета е предвид необходимостта от предоставяне на подкрепа и съдействие на биологичното семейство, за да могат да изпълняват качествено родителските си ангажименти и да бъдат подкрепени интересите на децата да живеят и да бъдат отглеждани в собствената си семейна среда", беше обяснението на Агенцията за социално подпомагане.

Само че в този случай

и вкара две от сестрите му в реанимация.

Това не означава, че социалните е трябвало да вземат децата. А че системата не успява да си върши работата – близките са потърсили помощ от институциите, но това, което са получили, очевидно не е достатъчно. Центърът за обществена подкрепа в Генерал Тошево разполага с няколко зле платени работници, които отговарят за подобни случаи – превенция на изоставяне на деца, реинтеграция, превенция от отпадане от училище и подкрепа на деца, жертви на насилие. Тези хора не могат да осигурят нужното, защото социалната система в България е така устроена – помощ се оказва впоследствие, а не превантивно, няма връзка между многото институции, които трябва да поемат един случай, работи се хаотично, служителите са зле квалифицирани и мотивирани, а и системата нито изисква от тях качество, нито им дава заплащане или обучение.

Това е реалният безмилостен проблем в сферата на социалните грижи и в резултат на тоталното му неглижиране страдат хиляди уязвими и безпомощни – деца, хора с увреждания, възрастни – тихо, като кучета и без да протестират. Но вместо със скотското съществуване на тези хора с осакатени съдби обществото се занимава с протести срещу закон, който е поне някаква наченка за решаване на част от проблемите на най-онеправданите групи.

Законът за социалните услуги, който е начало на реформа в социалния сектор, е отложен с 6 месеца, защото Светият синод и няколко протестиращи организации на родители смятат, че идеята му е да отнема децата от биологичните им семейства. Социалното министерство ще използва отсрочката, за да се намали напрежението, да се организират дискусии и да бъдат успокоени протестиращите родители. Отлагането на закона обаче е сигнал за точно обратното – държавата в лицето на правителството на Бойко Борисов и парламентарното мнозинство на ГЕРБ и т.нар. патриоти нямат никакво намерение да решат проблема. Напротив – те искат да го експлоатират максимално и да го отлагат, а не да го приключат. Защото измислен проблем като непредвиждано отнемане на деца е идеален за отвличане на вниманието от далеч по-реални и съществени неща, като например кой е новият главен прокурор, зависим ли е или не и от кого.

Само това – и традиционната некадърност на управляващите по всякакви нива, може да обясни, меко казано, странните реакции на кабинета и лично на Борисов. Когато започнаха протестите срещу Стратегията за детето – главният заподозрян нормативен документ за износ на деца към Новрегия, не просто никой от управляващите не излезе да успокои страховете на родителите, напротив – Бойко Борисов нареди стратегията да бъде оттеглена, а на тогавашния социален министър Бисер Петков – да обяснява сутрин, обед и вечер,

по съкратена процедура. Така дори и по-трезво мислещите остават с впечатлението, че проблем в стратегията действително има и тя може би наистина има пъклен замисъл. Протестите продължиха с нова сила – този път родителите откриха изпълнение на стратегията в промени в други закони, включително и в многострадалния Закон за социалните услуги. Той е приет още през февуари тази година, за да влезе в сила 11 месеца по-късно. 11 месеца, в които – стига да искаха – управляващите можеха поне 200 пъти да обяснят по подходящ начин какво предвижда и какво не законът. Да обяснят защо биха се вслушали в настояването на 56 неправителствени организации с дълъг опит в сферата на социалните услуги закон да има, а не в протестите на няколко родителски сдружения. Да уверят, че в закона се разписват мерки за подкрепа на децата в семействата, а не за отнемане. Но вместо това ГЕРБ и Борисов кротичко изчакаха последните дни на 2019 г., за да отложат закона с нови 6 месеца, в които да... обясняват.

Единственото, което ще се случи в тези 6 месеца ще е, че никой няма да обясни нищо, най-много гущерът отново да откъсне опашката си и да падне още някоя министерска глава за радост на публиката. После ще има нови 6 месеца. А на нуждаещите се от социални услуги държавата ще продължи да осигурява единствено миша отрова.