2019 г.: Думата "скандал" престана да бъде страшна за управляващите
"Дневник" се обърна към философи, политолози и социолози да оценят политическата 2019 г. и да направят прогнози за 2020 г. Днес пред читателите са отговорите на политолога Петър Чолаков с равносметка за тази година.
"Демокрация днес", "Промяна сега", "Свобода на словото", "Законите - за всички" - какво ви говорят тези лозунги?
- Красиви лозунги, които преди 30 г. в България вдъхваха надежда за нова епоха. Уви, днес у нас отново може да се говори аргументирано за еднопартиен режим. Оценката впрочем не е моя, а на бившия посланик на САЩ в България Джеймс Пардю.
С какво ще запомните тази година?
- Пролетта на 2019 г. бе изпълнена с големи очаквания – поне сред част от избирателите – за промяна. Тя не се състоя. През 2019 г. статуквото бе на ръба на пропастта. Но успешно се оттласна от него. Сега изглежда изключително стабилно.
Какво показаха изборите за европейски парламент и за местна власт?
- Че ще гледаме ГЕРБ в коридорите на властта до редовните парламентарни избори през 2021 г. Имаше предложения за алтернативи, но мнозинството не им се довери. Без да омаловажавам недостатъците на субектите, които претендират, че могат да предложат нещо различно в политическата система, трябва да направим уговорката, че "разпознаването" на алтернативите е мъчна задача в склерозирала и сервилна медийна среда. Клиентелата в съдебната система също работи за "безалтернативността".
Как оценявате изпълнителната власт?
- "Изгарят" бушон след бушон; сменят се министри, зам.-министри и пр. Борисов поразчисти и партийната къщичка; раздели се и с Цветанов. Но от това ГЕРБ и държавата не станаха по-добре. Върхът на пирамидата остава необезпокоен. Да – безработицата е ниска, увеличават се доходите в бюджетната сфера – заплати на учители, пенсии и т.н. Но България пак е най-бедната страна в ЕС. Кабинетът е ангажиран в имитативни политики в името на спокойния сън на лица, които можем да определим като олигарси.
А външната политика?
- Продължава нелепият опит за "баланс" между НАТО и Русия. Нелеп, защото от 2004 г. сме член на пакта. Политиката за интеграция на т.нар. Западни Балкани – любима премиерска тема и инициатива – се провали с гръм и трясък.
Сигнал за какво беше изборът на главен прокурор и на шеф на антикорупционната комисия?
- Статуквото си подсигури тила. А опозиционната БСП изтъргува подкрепата си за тези назначения.
Кое събитие или явление ще има най-важни последици?
- След като и "Апратаментгейт" не спря управляващите, думата "скандал" престана да бъде страшна за тях. Безнаказаността обаче ще доведе до още по-голям произвол.
Каква беше 2019 г. за Бойко Борисов? Промени ли се той? Как?
- За г-н Борисов 2019 бе без съмнение успешна. В нейния край изглежда, че ГЕРБ ще довърши за пръв път мандата си. В началото на 2019 г. това съвсем не бе сигурно. Що се отнася до личността на Борисов – там някакви съществени промени не виждам. С изключение на това, че подбира още по-безкритично "фактите", с които си служи срещу опонентите.
Каква беше годината за президента Радев? Показа ли нещо ново и различно?
- Президентът се опитва да "контрира" управляващата коалиция. Той се очертава като абсолютен рекордьор сред всички наши държавни глави по брой вета върху актове на парламента. Това поведение вероятно се харесва на част от избирателите. Но реалният ефект от действията му не е голям. Изглежда, че г-н Радев няма достатъчно механизми, или може би няма достатъчно воля и дързост, за да се превърне в истински препъникамък за проблемните решения на мнозинството в Народното събрание.