Освен безпристрастен измерител на успехите и провалите на образователните политики, позволяващ и международни сравнения, Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) позволява и подробното проучване на различните фактори, извън учебния процес, които също влияят на постиженията на учениците. Тъй като в България традиционно с водещо значение са семейната среда и условията в дома, започваме анализа на микроданните от последното издание на PISA именно оттам.

Най-често цитираната оценка на семейната среда в PISA е индексът на икономически, социален и културен статус на домакинството, в което живеят учениците. Той включва редица индикатори, сред които благосъстоянието на семейството,

взема предвид и професиите на родителите. Средната стойност на индекса при българските ученици е -0,22, което означава, че страната се приближава до "средния" икономически, социален и културен статус сред всички включени в изследването страни.

По-интересно обаче е разпределението на учениците, представено в Графика 1. Повечето български домакинства са с отрицателна стойност на индекса, като в разпределението има две видими струпвания, от двете страни на средната стойност. В най-общ план, това отразява социалната структура на българското общество, с мнозинството от домакинствата под средното ниво на социално-икономически статус; както ясно ще демонстрираме, това има значителни негативни последствия върху постиженията на учениците.

Другите фактори, които вземаме под внимание са образованието на родителите и езикът, който се говори в дома на ученика (тъй като в PISA липсва индикатор за етническа принадлежност, в българския случай езикът на семейството се използва като заместител на такъв). Интересно при това издание на изследването е, че почти половината (48%) от учениците, взели участие в него са с поне един родител, който има някаква форма на висше образование. На второ място са тези със средно (28%), а с основно и по-ниско са почти 12%. Що се отнася до говорения в дома език, той отразява доста близко етническата структура на страната – различен от българския е за 12% от учениците.

Учениците в семейства, в които основният говорим език не е българският, "губят" 33 точки по четене спрямо българчетата, като ефектът е сравним с разликата в представянето на момчетата и момичетата. От всички фактори на семейната среда обаче индексът на икономическия, социален и културен статус има най-голяма тежест – една единица от него (а както видяхме по-горе, повечето ученици участвали в PISA в България се разполагат между -4 и +2) "носи" 36 точки. С други думи, ученик от по-бедно семейство, да речем със стойност на индекса от -3, би постигнал почти 110 точки по-малко на теста по четене отколкото такъв, който е около средната стойност.

Особеното е, че в този модел

като това най-вероятно е резултат от интерференция с индекса на икономическия, социален и културен статус. За сметка на това, подкрепата на родителите за образованието на децата им има подчертано положително влияние върху тяхното представяне на теста по четене.

Факторите, избрани за да представят персоналното усилие на учениците, също влияят по очаквания начин – пропускането на учебни дни има отрицателно, но сравнително малко влияние върху резултата по четене. За сметка на това, ако ученикът е повтарял учебна година, то това има подчертано негативен ефект (-74 точки) върху неговото представяне.

Взети заедно, влиянието на факторите на средата върху резултатите на българските ученици в PISA доста ясно демонстрират проблемите на настоящите образователни политики. От една страна, те

в резултат на което те се представят чувствително по-зле От друга – не съумяват да осигурят на учениците от по-бедни семейства достатъчно добри условия, които да намалят влиянието на липсата на достатъчно ресурси в дома.

Това са и част от важните предизвикателства, пред които е изправена образователната система в близко бъдеще – как да бъде преодоляно неравенството във възможностите между учениците, така че те да получат качествено образование въпреки липси в семейната си среда.