Дори лъжата да е покрила всичко, дори да е овладяла всичко, нека й се противопоставим в най-малкото: нека тя не владее чрез мен. Това пише Солженицин във време на страх и лъжа, през далечната 1974 г. в нещо като ранен завет.

Минал е близо половин век, но времената на страх и лъжа са отново тук. Затова отвъд пожеланията за всички други важни неща, нека остане минута и за такива мисли, или молитви, в собствения ни ъгъл.

Нека страхът не владее чрез мен.

Нека унижението на друг или съучастието в нечие унижение не владее чрез мен.

Нека интригата не владее чрез мен.

Нека завистта не владее чрез мен.

Нека включването в глутницата на силните не владее чрез мен.

Нека отчаянието и смирението пред явната несправедливост, дори когато е с власт, особено когато е с власт, не владее чрез мен.

Нека търсенето на враг, обикновено в различния, в другия, не владее чрез мен.

Нека омразата и истерията не владеят чрез мен.

Нека лъжата и нейното умножаване не владее чрез мен.

Това наистина е най-малкото. Но то е толкова много, тъкмо сега и тук. За да останем в границите на човешкото. За да остане светът свят. Това ще е най-голямото изпитание – тази година, следващата и по-следващите, ако ги има Зависи от нас.

Може би спасението е в няколкото прости неща, които ще намерим във всяка коледна история, която сме чели като деца. Бъдете добри, това вбесява злото. И то ще остане без царство (по Дилън Томас).

Хубави празници и за много години!

ПП

Ако това ви се стори твърде сериозно, излезте навън и направете снежен човек с децата си. Ако няма сняг – измислете го.