2019 г. - Брекзит трябва да отрезви бюрократичния мотор на интеграцията
"Дневник" се обърна към философи, политолози и социолози да оценят политическата 2019 г. и да направят прогнози за 2020 г. Днес пред читателите са отговорите на философа Стефан Попов с равносметка за тази година.
Демокрация днес, Промяна сега, Свобода на словото, Законите за всички - какво Ви говорят тези лозунги?
- Метафори за мощно гражданско и политическо движение имат смисъл, ако го има и него. Така изказани са малко като софийската мъгла.
С какво ще запомните тази година?
- С драмата около Брекзит и битката за отстраняване на Тръмп. Брекзит получи разрешение. След като е ясно от две-три години, че Великобритания ще напусне ЕС, по-добре това да стане по ясен и решителен начин, а не с постоянни увъртания и отлагания. Отстраняване на американски президент не е възможно, дори да мине през импийчмънт в Долната камара. След това в Сената, който действа като съд, трябва да осигури 2/3 мнозинство за отстраняване. Това няма как да стане. Но радикализацията е видна и САЩ не са същата страна. Без битката по импийчмънта можеше промяната на Америка да бъде подмината или приписана само на лични особености на Тръмп. Сега е по-ясно, че САЩ са друга страна, а промените са текли скрито поне от 11 септември.
Какво показаха изборите за европейски парламент и за местна власт?
- Още от същото, както се казва. ГЕРБ са си на власт и избирателят не бърза да ги сменя. БСП се държи като етническа партия с малцинствен електорат. Те ценят повече ритуалите си на Бузлуджа. Там пред летящата чиния празнуват слизането си от космоса и държавната власт им остава настрана. Слава Богу де.
Как оценявате изпълнителната власт?
- Сякаш с фотошоп са насложени едно върху друго правителства от няколко различни мандата. Има ляво, царско, азиатско, европейско, селско, градско, руско, ама и малко НАТО и така се точат като селска черга от накълцани парцалчета. Това изглежда доста ефективна формула. Ако разиграеш профилите на всичките си съседи, ти вече приличаш на самия квартал, не на един жител в него.
А външната политика?
- Винаги по Коледа се налага да казвам, че България няма собствена външна политика. Това обаче не е технически въпрос, не е въпрос на министерство, по-сложно е.
Сигнал за какво беше изборът на главен прокурор и на шеф на антикорупционната комисия?
- За вечното възвръщане към същото, както казва Ницше. Това е системен въпрос, не е еднократен сигнал.
Кое събитие или явление ще има най-важни последици?
- Никое в България, тук няма голямо събитие. Събития и тектонични процеси има в международната среда.
Кой беше скандалът на годината?
- В България кампанията по неутрализиране на медиите, особено БНТ, после атаките към БНР, закупуването на Нова ТВ и т. н. Но това не е отделен скандал, а скандално състояние на публичността изобщо.
Каква беше 2019 г. за Бойко Борисов? Промени ли се той? Как?
- Средата не просто търпи Бойко Борисов, тя някак си го желае такъв, какъвто е. Отстраняването на организационния лидер на ГЕРБ и последващи победи на изборите, които той сам си постигна показват, че г-н Борисов няма нужда от промяна.
Каква беше годината за президента Радев? Показа ли нещо ново и различно?
- Каквато ще бъде и следващата. Чудя се дали той ги различава и дали не бърка календара. Това по принцип е комична позиция в системата на властите. С директен вот се избира лице без власт, което след това не знае какво да прави с максималната си легитимност. И се разиграват бутафорни сцени, сякаш България си няма приличен куклен театър.
Коя беше личността в политиката, която бихте отличили, и защо?
- С известно омерзение ще кажа: Борис Джонсън. При всичките циркове, опортюнистични салта, прически като пресъхнала пшеница, тарикатлъци, суспендиране на парламент и какво ли не друго, той печели неимоверна победа и ще довърши започнала и станала вече необратима промяна. Без Великобритания ЕС много отслабва.
Но това развитие е продължение на онзи печален сюжет с неуместния конституционен договор, който бе гръмнат от френския и от холандския референдум през 2005 година. Тогава никой не обърна нужното внимание на провала на федералния балон. По-късно той се разгърна в националистически движения. Пак не му се обърна внимание по сериозен начин. Промяната се обозначава с думата "популизъм" – която собствено нищо не значи и не противоречи на демократичния процес – и с този етикет проблемът се депозира в архива. Имам предвид концептуално и стратегически, иначе всички политически анализатори вдигат врява до небесата.
Но над 15 години никой не се замисля сериозно какъв е дълбинният фактор зад проточената криза на ЕС. Изтъкват се условия, които са удобни, като икономическата криза, след това имигрантската криза. Те отминават. И настъпва по мое скромно мнение нещо, което трябва да отрезви бюрократичния мотор на интеграцията – Брекзит. Каквото и да се говори за Борис Джонсън, той ще изведе Великобритания от един съюз, в който тя изглежда по природа не принадлежи. Ако Великобритания трябваше днес, а не 1973 година, да решава дали да се присъедини към ЕС, не би го направила. Това е много лоша новина за цяла Европа. А сравненията с Тръмп са като мека дрога за политолозите, но са неоснователни.