- Очакванията ми са за чести политически сблъсъци с основна цел обществена консумация и доминиращи атаки по конюнктурата вместо аргументи по смисъла. Просто нито една от активните към момента партии не даде индикации за смислен политически дебат през 2020 г.

- Най-вече да продължи процеса на вътрешнопартийно оздравяване, разчитайки на две неща: да покажат освежаване след десет годишна доминация на политическата сцена и да убедят избирателите в налаганата през цялата отминала година от лидера Бойко Борисов теза, че за разлика от БСП при наличие на злоупотреби ГЕРБ са способни да се прочистват. В този смисъл възможно е да станем свидетели на преструктуриране, персонални промени или лансиране на нови имена.

- Комбинацията от приемливи за последователите им (макар и често популистки) идеи и по-малко радикалното поведение на представителите му правят възможно ВМРО да привлече основна част от патриотичния вот. Този вот обаче е един от най-променливите и може бързо да бъде мобилизиран от други подобни формации. Затова и се нуждае от периодично "подгряване" с повече или по-малко реалистични опасности пред "българското". Що се отнася до формации като "Възраждане", за момента не разполагат с достатъчна за национално влияние подкрепа.

- Това продължава да е основно предизвикателство пред обединението и преодоляването му ще е още по-трудно в неизборна година.

- Макар и най-голяма опозиционна партия, БСП не показва, че би могла да предложи решения, които да й върнат доверието на избирателите. Социалистите страдат от проблеми с лидерството, дефицит на приемливи за обществото решения и непоследователни действия по конкретни казуси като например гласуването в парламента за председател на антикорупционната комисия в края на 2019г. За момента не личи, че конгресът им ще намери убедителен отговор на тези въпроси.

- В неизборни години новостите около ДПС се случват на терена на бизнеса. Те обаче невинаги добиват публичност. Разбира се, винаги можем да очакваме и обновяване на ръководни представители - тези процеси в Движението обикновено нямат връзка с общественото доверие в партията.

- Предстои да видим. И е по-добре да изчакаме, вместо да спекулираме. Единствените ни наблюдения към момента са, че сред потенциалните симпатизанти на партията му се открояват т.нар. мобилни избиратели, чиято подкрепа може бързо да се мобилизира, но и също толкова бързо да се демотивират.

- Вероятно ще запази обществена популярност, която трудно би се трансформирала в политическо влияние в случай, че продължи самостоятелно. Обединяване на усилията с политически субекти би поставило други перспективи в зависимост от актуалната конюнктура.

- Действията на президента в края на 2019 г. дават основание да се очаква продължаване на досегашната тенденция - амбициозни по първоначална заявка, но по-скромни по реализация инициативи; по-често ангажиране с текущи политически въпроси, отколкото със стратегически за страната приоритети.

- Преди всичко очакванията ни са, че и през 2020 г. ще бъдем свидетели на немалко протести на отделни професионални и социални общности в отговор на лоши секторни или локални решения - така, както 2019-а завърши с протести на медицинските сестри и недоволството от водния режим в Перник. Основания за по-масови обществени протести към момента не се наблюдават.

- От дистанцията на 30 години демократично управление тези лозунги са натоварени с няколко важни послания: че демокрацията е непрекъснато усилие, което изисква постоянен ангажимент от цялото общество; че демокрацията е баланс между права и отговорности и нарушаването му дори от една социална група се отразява върху цялото общество; че демокрацията в една страна е толкова съвършена, колкото е съвършено обществото.

- Във вътрешен план - с двата вида избори и резултатите от тях. По-конкретно с имиджовите щети, които поредицата скандали нанесоха на управляващите, и невъзможността на опозицията да ги капитализира поради слабо лидерство, липса на добри решения и непоследователно поведение.

Във външнополитически план - с трудно постигнатия европейски консенсус след евровота, който маркира основни политически и социални различия между страните членки. В този контекст може би най-показателни бяха Брекзит и отложената перспектива за членство на страните от Западните Балкани. Разбира се, процеси, чието развитие ще се отразява и върху нас са също търговската война между САЩ и Китай и напрежението между Западния свят и Русия.

- Два важни резултата от евровота си струва да бъдат откроени. Първият - и в ЕС като цяло, и в частност в България проевропейските обществени нагласи надделяха над евроскептичните. Вторият, избирателите в почти цяла Европа са силно фрагментирани между предлаганите им политически алтернативи.

Що се отнася до изводите от двата вида избори за България, отделни електорални пробиви на опозицията потвърдиха нарасналата критичност към стила на управление и очакванията за по-последователни действия при подобряване на публичната среда. Същевременно, фактът, че ГЕРБ излязоха като победители и в двата избора показват липсата на силна протестна обществена нагласа.

- Политически стабилизирана (особено след двата вота), но и недостатъчно убедителна заради значителната разлика в резултатите между отделни сфери. Накратко положителните икономически тенденции от последните години подхранват социален оптимизъм, но и карат хората да стават по-взискателни към качеството на публичната среда доколкото тя също е основен фактор за жизнения стандарт. А именно направления с голямо значение за средата продължават да страдат от дефицит на ефективни решения - здравеопазване, социална политика, правосъдие.

- И през тази година с отделни колебания българската външна политика продължи да следва проевропейски геостратегически приоритети, заради което получава обществено одобрение. Впечатление обаче правеха разминаващите се позиции между правителство и президент по външнополитически казуси, особено такива, които засягат и страни извън ЕС.

- Ако трябва да се обобщи, това е сигнал, че съдебната и законодателната власт се отказват от провеждането на съдебна реформа. И новият главен прокурор, и новият шеф на антикорупционната комисия са сред най-твърдите застъпници на тезата, че реформата не е решението за постигане на повече справедливост. Силната подкрепа за двете кандидатури показва, че избиращите ги приемат този подход.

- В контекста на 2019 г., безспорно събитията с най-важни последици за хората в страната са изборите - резултатите от тях са определящи посоката на развитие в средносрочен период. Своеобразната класация за скандал на годината се води от "апартамент гейт", поставил началото на поредица от трусове във властта.

- Доста динамична предвид факта, че съществена част от очакванията и на хората, и на политиците бяха свързани със зависещи от него решения и действия. Не бих казала, че се е променил, по-скоро се върна към образа си на "биткаджия", познат ни от началото на политическата му кариера.

- Президентът продължи да се откроява като най-силната политическа фигура, но не успя да регистрира нови институционални постижения. Беше активен външнополитически, но не успя да се наложи като лидиращ фактор в тази насока. Проявяваше и вътрешнополитическа активност, която обаче напомняше повече на конфронтация с изпълнителната власт, а не на позиция по стратегически за страната въпроси, каквато се очаква от държавния глава.

- Макар и наситена със събития и скандали, в българската политика през 2019 г. не се откроиха много личности. Бих си позволила обаче да отбележа, че през тази година България има своя първи представител, избран за председател на МВФ, в лицето на г-жа Кристалина Георгиева.