Кризата в Перник е предизвикана от политическа корупция, която трябва да бъде разследвана. Но е и добър повод да говорим за съвършеното размиване на отговорност по отношение на цялостната картина с язовирите в страната и грешните стъпки на държавата.

Областни управители, редица министерства, множество агенции, дъргавни предприятия и общини са едновременно отговорни/безотговорни към язовирите в страната.

В България има близо 5300 язовира. Почти 90% от тях са собственост на общините. Това е поредното задължение, което е вменено от законодателя на общините, за което няма осигурени финансови ресурси. Проблемът с вменяването на отговорности на общините без осигуряване на финансови ресурси за изпълнението им, е точно толкова стар, колкото и демокрацията в България. На годишна база, дейностите, за които общините имат задължения, но нямат осигурени финансови ресурси, са на стойност 200 млн. лв.

Управленски е съвсем коректно водоемите да се стопанисват от общините поради редица причини, сред които най-основателната е, че по-близката до язовира власт познава най-добре неговата специфика и нужди. А и най-лесно може да осъществи контрол. Но общините нямат средства за това. Не се и предвиждат такива. Най-показателният пример е за нещо много дребно – от началото на 2016 г. собствениците на язовирите в страната са задължени да възложат поддръжката на съоръженията към водоема на хидроспециалист. Това днес никой не го спазва, защото няма ресурс за това.

Въпросът е откъде могат да дойдат средства за тези дейности, които в годините неведнъж доказаха, че засягат пряко общественото здраве. Тези средства могат да бъдат осигурени през реформа на данъка върху дохода на физическите лица, който е най-равномерно разпределения данък в страната. Процент от въпросния данък трябва да остава в общините, а не по волята на един човек да бъде раздаван чрез трансфери от републиканския бюджет на приближени кметове за проекти, отново по волята на централната власт. Има огромна доза перверзия в това да вмениш отговорност за нещо на някого и да не му осигуриш възможност да изпълни задължението си.

В средата на 2019 г., Народното събрание призна проблема, като даде напълно погрешно решение чрез законодателни промени. Даде се възможност правото на собственост върху язовирите, които са публична общинска собственост, да бъде прехвърляно на държавата след решение на общинския съвет и последващо сключване на договор между общината и областния управител. Централната власт, вместо да даде средства на общините да поддържат ефективно язовирите и да търсят отговорност от тях за това, реши да ги вземе на ръчно управление.

Към момента няма изнесени публични данни колко такива язовири са прехвърлени за 5 месеца. Но колкото и да са – това не може да реши проблема. Причината е проста. Централната власт не може да осъществи грижа и контрол върху няколко хиляди съоръжения, при условие на липса на капацитет по места и сериозна фактическа отдалеченост от водоемите.

Нещо повече – големите язовири се поддържат от постоянен екип и разполагат със сериозни технически ресурси за идентифициране на рискове и тяхното разрешаване. Така ѝ е лесно на държавата отдалече да си мисли, че може да управлява и множеството други общински язовири в страната. Но при общинските язовири ситуацията е друга. Кой язовир е голяма локва и кой реално важен за общественото здраве, държавата и до днес не знае. Имаме налице огромен брой кадастрални карти, в които има най-разнообразна информация за язовирите в страната. Експерти от сектора твърдят, че в до 80% от тях има грешки.

В заключение, може да твърдим обосновано, че в желанието си централната власт да не осигури ресурси на общините, реши, че трябва тя да вземе управлението на язовирите, като даде възможност на общинските съвети да ги прехвърлят на държавата. Съвършено погрешна мярка.

Проблемът се решава чрез еднозначно вменяване на отговорност у кметовете за поддръжка на язовирите и осигуряване на финансови ресурси за това. Всякакви други решения, свързани с поредната централизация на някакъв процес, за да може еднолично да бъдат разпределяни пари, е напълно погрешен и няма да спре поредицата от кризи, на които ставаме свидетели, свързани с лошото управление на водоемите у нас.

И да, драмата отново се крие в управлението на парите и отказа на централната власт да децентрализира публичните финанси в страната.