Ако перспективата ни не свършва с нашето кратко пребиваване тук

Венелина Попова е дългогодишна журналистка в програма "Хоризонт" на БНР, сега работи на свободна практика. Носителка е на наградата "Паница" за гражданска доблест. Текстът е от профила й във "Фейсбук".
Според управляващите няма място за паника, свързана с намаляващото количество на вода в язовирите ни. И всеки, който разпространява такива слухове, едва ли не иска да разклати "стабилното" управление на Борисов. В същото време се оказва, че с пари от ЕС се изграждат ВЕЦ-ове по поречията на реките ни, които ги пресушават и унищожават живота в тях.
Една част от човечеството, която счита себе си за цивилизационно по-напреднала,
иска да потребява все повече блага от природата:
да стои под душа всеки ден дълго, без да спира водата; да поддържа зимата температура от 25 градуса в домовете си; да не слиза от колите си; да използва колкото се може повече минералните води в СПА центрове и т.н.
В същото време по-голямата част от човечеството живее с недостиг на вода и храна, всяка година от високите температури изгарят стотици хиляди хектари гори, а въглищната индустрия и милиардите стари автомобили бълват в атмосферата въглеродни емисии, които ни убиват.
Бъдещето, което ни очаква, може да не е толкова апокалиптично, колкото го вижда Грета Тунберг, но е достатъчно тревожно, за да накара всеки един от нас да живее, разходвайки по малко природни ресурси.
Всеки може да пести и вода, и електроенергия;
да изяжда по-малко храни; да намали консумацията на месо, с което едновременно ще спести страданията на животните, които убиваме и въглеродните емисии, които се отделят от техните фекалии; можем да чистим реките, вместо да ги задръстваме с отпадъците от нашето безобразно битие и прочие.
Най-малкото можем да помислим за тези неща и да си дадем сметка, че с нашето нищожно съществуване, ако не можем да помогнем на Земята ни, поне можем да й спестим малко от ценните ресурси. Ако перспективата ни не свършва с нашето кратко пребиваване тук.