Наскоро начело на Финландия застана 34-годишната социалдемократка Санна Марин – най-младата жена премиер в света. Тя е отгледана от двойка лесбийки, а като гимназистка е работела в пекарна и е разнасяла списания, за да си изкарва джобни пари. Новият стар премиер на Португалия е 58-годишният социалист (всъщност центрист и прагматик) Антониу Коща. Той е с индийски произход. Занапред вицепремиер в новото прогресивно правителство на Испания ще бъде 41-годишният Пабло Иглесиас. Лидерът на лявоалтернативната партия "Подемос" има прическа тип конска опашка, не носи костюми и преди време си взе отпуск по бащинство, за да поеме своя дял от отглеждане на първите две деца от брака му с неговата колежка Ирене Монтеро.

Тези социокултурни специфики подчертават прогресивния профил на знакови фигури на европейската левица. Те обаче се очертават като лидери най-вече с политиките си в икономическата и социалната сфера, като маркират пътя, по който

През декември лейбъристите на Корбин претърпяха съкрушително поражение от консерваторите на Джонсън във Великобритания. Преди това залязоха социалистите във Франция, а в Германия актуалните социологически проучвания "пращат" социалдемократите чак на четвърто място. В Източна Европа наследничките на бившите компартии бяха издухани от "вятъра на промените". Там, където запазиха някакви позиции, като в България например, лявото се изпразни от съдържание – БСП пое открит консервативен и националпопулистки курс.

В континенталната част на Европа електоратът на традиционната левица се сви в условията на постиндустриално общество, а една част беше откраднат от дяснопопулистки и националистически формации. Това стана най-вече защото и социалдемократите приеха на въоръжение доктрината на неолиберализма, като само се опитваха да я омекотят. В същото време по ред причини радикалната левица не може да пусне по-дълбоки корени.

Не така стоят нещата обаче на Иберийския полуостров и в Скандинавието. По тези два фланга на Европа лявото поне засега устоява на ударите на глобализацията и крайнодесните. Общото между тези страни (без Норвегия) е, че

Те са насочени към по-голяма роля на държавата за озаптяване на разрушителните сили на неконтролируемите финансови пазари, политики на идентичността, борба с климатичните промени и др.

В Испания занапред ще управляват две левици – ИСРП (социалистите) и младшият им партньор – лявоалтернативната формация "Унидас Подемос". В нея освен "Подемос" влиза и малка коалиция от крайнолеви партии, сред които е и Испанската комунистическа партия. Страната е с първото си коалиционно правителство, при това на малцинството, след краха на франкизма преди 40 години. В Португалия има социалистическо правителство на малцинството, подкрепяно в парламента от две радикални формации – Левия блок и коалицията на комунистите и Зелените. Същевременно и трите скандинавски страни - членки на ЕС (Швеция, Дания, Финландия), са с премиери социалдемократи. Те управляват в различни конфигурации, включително в коалиция или с подкрепата на по-леви партии и на зелените, но също така и на центристки партии, какъвто е шведският случай. И в трите страни се наблюдава тенденция на отслабване на умерените консерватори за сметка на крайната десница. За да неутрализира тази опасност, датската социалдемокрация заложи на силна антиимигрантска линия. В Испания на последните избори крайнодясната антикаталунска и антиимигрантска партия "Вокс" стана трета политическа сила. Само в Португалия поне на този етап люшването на електората към радикалното дясно изглежда немислимо.

е изходната база, върху която се развива. Макар и подложени на изпитанията на глобализацията и неолиберализма, северноевропейските страни успяха да съхранят основите на силната си социална държава, базирана на високи данъци, като я комбинираха с по-гъвкави модели на пазара на труда. В двете иберийски държави, за които допреди няколко години се прогнозираше "гръцки сценарий", социалната държава все още е много по-крехка.

Най-големи са предизвикателствата пред лявото в Испания. Във вторник кандидатурата на новия стар премиер – 47-годишния социалист Педро Санчес, мина на косъм. Тя стана възможна благодарение на различните форми на подкрепа, която коалицията ИСРП – "Унидас Подемос" получи от регионални и сепаратистки формации. Санчес беше избран с обещания да разблокира политически заплатения юридически възел около размирната провинция Каталуния. Това прави правителството му заложник както на каталунските сепаратисти, така и на все по-видимия съюз между десните и ултрадесните. Санчес вече беше обвинен от опонентите си в предателство към целостта на Испания и погазване на конституцията. Лидерът на консерваторите Пабло Касадо предупреди, че се задава "правителство на Франкенщайн, съставено от комунисти и сепаратисти".

десницата, работодателите в Испания и бюрократите в Брюксел. Трън в техните очи е лявоалтернативната (според други определения - лявопопулистка) партия "Подемос". Тя възникна преди пет години на базата на уличните протести срещу мерките за строги бюджетни икономии и нарастващото погазване на социалните права. Тогава се роди Движението "15-М" - испанският вариант на "Възмутените".

Въпреки притесненията от по-агресивната реторика на "Подемос", която бичува "кастата" от политици и едри капиталисти, програмата на формацията е по-скоро с ляв социалдемократически, отколкото популистки характер, каквито залитания имаше при основаването й. "Подемос" е "за" запазване на еврото, вече няма искания за базов доход и одит на дълговете на държавата. Очаква се партията на Иглесиас да играе активна посредническа роля за Каталуния и да защитава либерални политики в сферата на миграцията. "Подемос" въобще не изглежда радикална във външната политика в сравнение с германската Левица например. Левите в Германия искат разпускане на НАТО и замяната на пакта с общоевропейска система за сигурност с участието и на Русия. Португалските комунисти пък са

Програмата на новата управляваща коалиция в Испания е "много умерена, защото е направена с мисъл за Европа", каза Иглесиас. Т.е. испанските леви не искат разлом с политиките на Брюксел за финансова дисциплина.

Намеренията на Санчес и Иглесиас са далеч от радикалните идеи за овластяване на трудещите се и мащабно преразпределяне на ресурсите в обществото, изповядвани от демократичните социалисти Бърни Сандърс и Александрия Окасио-Кортес в САЩ, лейбъристите Джеръми Корбин и Джон Макдонъл, зам.-председателя на германските социалдемократи Кевин Кюнерт и др. Правителството в Мадрид обаче е амбицирано да прокарва нови социални и феминистки политики. Много от мерките носят почерка на Иглесиас. Той се разчита и в планирания нов специфичен закон срещу сексуалното насилие: "само да, е да". Предвиждат се и други решения, насочени към равнопоставеност на половете, например равно заплащане на жени и мъже за една и съща заемана позиция.

Планирано е увеличаване на публичните разходи, финансирани с по-високи данъци за най-богатите и едрия бизнес. Заложени са мерки за чувствително нарастване на дела за здравеопазване и образование в БВП, успокояване на жилищния пазар. Те трябва да излекуват испанското общество от

при управлението на Народната партия. Още през юни стана ясно, че Санчес прави големи отстъпки на "Унидас Подемос", която го подкрепяше в парламента. Тогава той обяви възможността за ново увеличение на минималната работна заплата, която от началото на 2019 г. беше вдигната с рекордните 22% до 1050 евро. За сравнение: минималната работна заплата в България от т.г. става 312 евро (610 лева).

През лятото испанският премиер каза, че въпреки социалния завой бюджетният дефицит трябва да бъде ограничен на 2 процента от БВП. Страната и занапред ще бъде наблюдавана под лупа от Брюксел дали нарастването на разходите за социални цели и публични инвестиции няма да застраши финансовата й стабилност. Успехът на правителството ще зависи до голяма степен как ще направи шпагата между предизборните си обещания и бюджетната дисциплина.

На този терен на компромисите успешно от 2015 г. се представя премиерът Антониу Коща в съседна Португалия. Преди десетина години световната финансова криза връхлетя и върху тази страна, но не я отнесе. Европейската централна банка, МВФ и ЕС я инжектираха със 78 млрд. евро през 2011 г., а публичните финанси бяха консолидирани. Спорно е дали вследствие на тази мярка или въпреки нея страната е в икономически растеж – резултат и от туристическия бум. Коща продължи да санира публичните финанси, но увеличи социалните разходи и обществените инвестиции. Минималната работна заплата стана 635 евро (1242 лв.) от 1 януари 2020 г. Бяха въведени и мерки, стимулиращи младежите в търсенето на работа. Тези успехи провокираха председателя на германския Бундестаг Волфганг Шойбле да нарече преди време

За разлика от Португалия и Испания, които започват да се учат на правителства на малцинствата и коалиционна култура, в скандинавските страни тези "иновации" отдавна са част от политическия процес. В наши дни те осигуряват недостигащата подкрепа за лявото.

Миналата година след 16-годишно прекъсване финландските социалдемократи отново оглавиха правителството със символична преднина пред крайнодясната евроскептична партия "Финландците". Неотдавна премиер стана Санна Марин. В четирите други партии, част от управляващата коалиция, лидерите също са жени. В правителството освен социалдемократите влизат либералите, Шведската народна партия, Левицата и зелените.

Социалдемократите работят за осъществяване на прогресивна правителствена програма. Тя включва повишаване на публичните разходи с 1,2 млрд. евро. Парите трябва да дойдат от по-високи данъци и продажба на публична собственост. Планирано е създаването на 60 000 нови работни места и по-сериозни инвестиции в инфраструктурата и образованието. Заложени са и мерки за борба с климатичните промени и социалните неравенства.

Въпреки големите понякога различия в политическата култура и икономическата база в отделните страни с ляво управление в Европа фокусът на политиките е към намаляване на социалното неравенство, което е най-големият бич за либералната демокрация. Когато тези усилия се олицетворяват от неизхабени политици, шансът да бъдат комуникирани нараства чувствително.

В състояние ли е обаче българската столетница да научи този не толкова сложен урок?