Мандатът на Нено Димов - един министър срещу природата
С арест като на кино прокуратурата гръмна важен бушон от правителството на Бойко Борисов и ограничи щетите по-нависоко. Така управляващите се спасиха от заплахата да ги помете лавината на общественото негодувание, което набъбваше като снежна топка още от 2017 г. Тогава за първи път беше поискана оставката на Нено Димов заради бойкотиране на защитата на "Натура 2000" край Калиакра.
Министерският мандат на Димов беше серия от скандали, всеки от тях достоен за оставка и прокурорско разследване. Нищо такова обаче не се случваше – всичко се замиташе под килима. Сега обаче репресивната машина се насочи към него, защото вече нямаше друг ход. А беше излишно и непремерено – министърът нито беше заловен на местопрестъплението, нито се опитваше да се укрие или да извърши ново престъпление. Зрелищният му арест добави точки в актива на новия главен прокурор, а може би и на правителството в очите на масовия зрител.
И въпреки че коалиционният партньор (в лицето на лидера на ВМРО Красимир Каракачанов) нарече случващото се "показно убийство", Димов подаде оставка от ареста.
Доверието от него беше снето едва в началото на 2020 г., независимо че още миналата година пернишките прокурори го посочиха заедно с регионалния министър Петя Аврамова като отговорен за водното бедствие в града. Доверието обаче беше снето само от екоминистъра, и то с публичен линч, а въпросът, който увисна, е кой и защо го крепеше досега?
А всичко изглеждаше толкова "стабилно" - в понеделник Димов твърдеше самоуверено по БНТ, че
не вижда защо трябва да подава оставка заради водната криза в Перник
Със същата самоувереност се развиваше цялата му кариера впрочем.
Магистър по математика и доктор по физика, Нено Димов направи кариера в екологията заради късмета си на млади години да попадне в някогашния национален център по околна среда. Оттам е издигнат в главен секретар, а след това и зам.-министър в правителството на Иван Костов. Попада и в преговорния екип с ЕК по глава "Екология".
Димов е сред учредителите на ДСБ, но през 2007 г. обявява проекта за изчерпан – превърнал се бил в "тухла на фасадната демокрация", и след като безуспешно се опитва да отстрани Иван Костов от лидерския му пост, напуска партията шумно. За кратко се завърта в ДБГ. Вестникарските публикации пазят спомен за изказването му, че ГЕРБ не е алтернатива на десницата. Той определя формацията на Бойко Борисов като "антисистемен играч", който печели от тази си позиция. Говори за борба с мафията и за "колосалното пране на пари, което се случва в България"
През 2013 г. казва: "Коренът на злото е в мутренското управление на страната, в използването на репресивния апарат за кражба на бизнес, за фалиране на конкуренти. Управлението започна с рекет към фирмите, работещи по държавни поръчки, завършва със скандал за незаконно подслушване...
В страната на Борисов не можеш да си предприемач, ако не знаеш телефона на Бойко Борисов."
Щом влиза отново във властта, спира да говори така. Обяснява, че така бил мислил към оня момент и че като всички бил преживял катарзис.
Когато през 2017 г. е поканен за министър на околната среда лично от лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, е председател на неправителствения Институт за дясна политика и има собствен бизнес с печки и камини.
Избран е за екоминистър въпреки спорните си тези: "Глобалното затопляне е манипулация, огромен бизнес със страха. Топенето на ледовете на Северния полюс няма да повиши морското равнище дори с милиметър. Не е сигурно, че промените в климата са свързани с човешката дейност. Устойчивото развитие е новият социализъм." В монография пък убеждава, че държавата не трябва да се намесва в опазването на околната среда.
На този фон обявява за свои безспорни приоритети чистотата на въздуха и питейната вода, както и превантивните мерки срещу бедствия. Резултатът е пълна катастрофа във всички области.
И въпреки че сигурно мандатът му ще се запомни основно с неговия финал и с това, че е първият министър, който подава оставка от ареста, е важно да припомним
някои от най-нашумелите неизпълнения на министерските му задължения,
за които прокуратурата трябваше да се сезира отдавна:
- Пирин: Димов внесе скандалното решение на Министерския съвет да измени Плана за управление на националния парк Пирин извън редовната процедура по актуализация, която беше оспорвана в съда заради липса на екологична оценка. Впоследствие съдът се разпореди, че това постановление, предложено от Димов, също е незаконно. Димов беше и инициатор на преговори за изменение на концесията за ски зона Банско, с които правителството да узакони нарушения на концесионера.
– Витоша: Нено Димов се опита да прокара и историческия прецедент за изключване на площи от защитена територия. И избра за целта апетитния за строеж най-стар парк на Балканите – природен парк Витоша.
– Кресна: с приемане на доклад по оценка на въздействието върху околната среда за магистрала "Струма", според който строежът може да мине през Кресненското дефиле, екоминистерството застрашава ключова защитена зона от "Натура 2000" и рискува загуба на европейското финансиране за магистралата. Включително забавя с още десетилетие проекта, за който преди 10 години Европа беше одобрила природосъобразен вариант, който обаче налагаше по-качествено строителство - чрез дълъг тунел или изцяло изнасяне на трафика извън пролома.
– За некачествени оценки за въздействието върху околната среда (ОВОС) – неотчитане на кумулативния ефект от отделни проекти – има и действаща наказателна процедура срещу България.
– Европейски присъди за Калиакра и Рила: Екоминистерството имитираше дейност с години, като прие палиативни мерки по две влезли в сила присъди на Европейския съд по наказателни процедури на еврокомисията. Все още няма мерки, които да възстановят увредените степи и местообитания на птици край Калиакра, обсъждат се незначителни по площ и несъответстващи на разораните и опожарени терени "възстановителни" проекти. За Рила най-сетне бяха приети забавените защитени зони "Рила буфер" за опазване на птици и местообитания, но с изключени важни коридори за миграция на мечки, както и части от обитанията на рядката риба главоч.
– "Натура 2000": проблемите са много и е трудно да бъдат ясно изброени в кратък обзор. Най-големият от тях - не са издадени заповеди за обявяване на 211 защитените зони от общо 341 одобрени от Европейската комисия, за което има наказателна процедура и доклад на Сметната палата. Това значи, че те са защитени само на хартия - няма правила, които да казват какво може и какво не може да се прави в тях. Неслучайно сме свидетели на застрояване на последни места от Черноморието, повечето от които са в "Натура 2000" - просто няма ясни регламенти за тези зони, защото екоминистерството не ги е обявило. А е трябвало да ги обяви през 2012 г. (6 години след влизането на България в ЕС).
Отново за "Натура 2000" - Нено Димов се опита да промени Закона за биологичното разнообразие, който дава националните правила за управления на природозащитната мрежа. Научни институции и граждански организации реагираха с множество становища против от различни гледни точки. Промените предвиждаха министърът еднолично да може да преценява дали някои зони да не бъдат намалени, спорна система за дублиране на органи на управление за зоните, национализиране на научни данни, разработване на планове за управление на зоните, които не включват ясни режими и мерки за опазването им.
И пак за "Натура 2000" - екоминистерството възлага за милиони в няколко поръчки на едни и същи фирми събиране на данни и интерпретирането им, включително разработване на дългосрочни програми за управлението на защитените зони и харченето на парите за тях. Вече има сигнали до Европейската комисия за порочното изпълнение на обществените поръчки, при които се изпращат доклади без събиране на данни.
От години екокоалицията "За да остане природа в България" сигнализира и за други порочни практики при харченето на европейските пари за "Натура 2000" - пренасочване към инфраструктура, пренебрегване на ключови мерки като нуждата за изкупуване на уязвими ценни местообитания и други.
– тепърва ще избухват и още "бомби", свързани с управлението на водите – и липсата му – в България. Не е само водният режим в Перник, но той показва какви щети могат да бъдат причинени. Има още тревожни симптоми – разорани и замърсени реки - Вит, Въча, Струма при Перник и Пчелина. И маловодие заради ВЕЦ-ове – тема, за която от години сигнализират природозащитници.
- Въздух: влязла е в сила осъдителна присъда за нивата на фини прахови частици (ФПЧ). Действията на правителството са в дългогодишни кореспонденции с Европейската комисия, приемане на стратегически планове, промяна в закона за въздуха, която не осигурява контрол върху дървата за огрев, които са един от основните източници на замърсяване. И приемане на наредба, която вменява на гражданите отговорност за това какво горят, без да има механизми за проверка и контрол. Освен влязлата в сила присъда за ФПЧ срещу България има наказателни процедури за въздуха по още 2 теми - нивата на серен диоксид и транспонирането на директивата за индустриалните емисии.
– Боклук: горене на боклук, внос на боклук, оползотворяване на боклук. През 2019 г. гръмнаха няколко скандала за внос и горене на боклук в различни ТЕЦ. Текат спорове за количества състав, разрешени и неразрешени технологии. Докато министерството отрича и отказва информация, граждани и медии разпространяват свои свидетелства. Извън спора доколко и при какви процеси горенето на отпадъци е безопасно (според Димов - препоръчително) сме свидетели на оспорвани от природозащитници разрешения за тестване на горене в ТЕЦ като "експеримент", при липса на ОВОС, липса на лаборатории за тестване и контрол на съдържанието на "експерименталното гориво", неяснота как се оползотворява българският боклук и каква част от депонираните и горени количества са внос от чужбина.
Като доказателства - извън проблемите в екоминистерството, за които официални действия досега няма, Европейският съюз към момента разследва 37 активни наказателни процедури за неизпълнено природозащитно законодателство в България. От тях 14 са започнати в периода от май 2017 г досега - като последствия от (без)действия на Димов като министър.