София – все по-бурно икономическо развитие, но задържано от трудовия пазар

София – все по-бурно икономическо развитие, но задържано от трудовия пазар

Благодарение на бума в строителството дори и хората с по-ниско образование вече намират работа.
Благодарение на бума в строителството дори и хората с по-ниско образование вече намират работа.
Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).
София продължава да е основният икономически двигател на България, но столичният пазар на труда вече започва да се задъхва, а разрастването му е все по-трудно. Това личи ясно от Икономическия и инвестиционен профил на София, съставен от ИПИ за Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции.
София има доста по-различна икономическа структура в сравнение с България като цяло вследствие на чувствително по-високата роля на услугите, за сметка на по-малкия дял на земеделието и индустрията.
Благодарение на бързата експанзия на аутсорсинга на услуги и информационно-комуникационните технологии, столицата е сред областите в България, които най-бързо увеличават производителността на труда си. В тези подсектори са концентрирани и значителна част от инвестициите в областта, заедно с търговската дейност.
Ако предишният период на икономическа криза е някаква индикация, дори и на фона на чувствително забавяне на икономическия растеж на България,
София най-вероятно ще остане много по-малко засегната в сравнение с други области,
особено тези с индустриален профил.
Понастоящем, най-голямото предизвикателство пред по-нататъшното развитие на столичната икономика са ограниченията на трудовия ѝ пазар. През последните тримесечия, за които има достъпни данни, заетостта в София надхвърля 3/4 от трудоспособното население, а същевременно безработицата в нея е намаляла почти до естествения си минимум (в зависимост от тримесечието около 10 хиляди души), падането под който би означавало силно ограничаване на мобилността в трудовия пазар.
Източниците на допълнителен трудов ресурс за столицата са няколко – основният е положителната миграция, благодарение на която София привлича много от талантливите и образовани работници от други области на страната. През последните две години се наблюдава и значително увеличение на заетостта сред по-възрастните (над 55 години), което от своя страна означава, че фирмите все по-често се обръщат към тях. Благодарение на бума в строителството дори и хората с по-ниско образование вече намират работа.
Най-слабо ползваният засега източник на допълнителна работна ръка за столицата са чужденците,
като причина за това са най-вече ограниченията пред наемането на хора от трети страни и трудната конкуренция със заплащането на стандарта на живот в други европейски страни (въпреки че в някои отрасли, особено в информационно-комуникационните технологии, това вече се променя).
Ако успее да преодолее ограниченията пред трудовия си пазар, перспективите пред икономическото развитие на София са положителни. Благодарение на чувствително по-бързия си ръст столицата най-вероятно ще продължи да концентрира все по-значителна част от икономиката на страната в себе си, и особено от услугите, както и да привлича най-добре образованите и талантливи работници и предприемачи.

Част от екипа на Института за пазарна икономика (ИПИ) от 2017 г. Преди това е работил като репортер в „Икономедия“ с фокус върху международните икономически отношения, особено в Източна Европа. Бил е автор в сайтовете „Инфограф“ и ЕКИП. В рамките на ИПИ работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии.