Тревожно е, че една подхвърлена идея за броени дни става законопроект
Само ден след срещата на премиера Борисов и главния прокурор Иван Гешев с бащата на убитото момиче Андреа в с. Галиче от непълнолетен, депутатът от ГЕРБ Маноил Манев обяви, че проектът за промяна на Наказателния кодекс предстои да бъде внесен следващата седмица в Народното събрание. Измененията предвиждат възможност да не се редуцират наказанията на непълнолетни извършители на тежки престъпления, тоест да може да бъдат осъждани като пълнолетни.
Специалисти по наказателно право реагираха с критични анализи.
Искра Владова-Недкова, доктор по право и преподавател по криминалистика в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", коментира идеята - с уговорката, че е запозната с нея от изнесеното в медиите. Заглавието и акцентите са на "Дневник".
С последния случай (реакциите на компетентни органи след убийството в с. Галиче - бел. ред.) за съжаление, се затвърждават две особено опасни тенденции:
- Да се изнася прекалено обширна информация по отношение на извършеното престъпление и да се дискутират всякакви аспекти от нея, включително такива със съмнителна достоверност, от категорията "догадки", по неприключили наказателни производства.
Оповестяването на данни от разследването няма как да има положителен върху него ефект, но за сметка на това може да има редица отрицателни. Така органите на разследването, прокуратурата и съдът са поставени в ситуация да разследват и правораздават в условията на огромен обществен натиск, а също така се дава възможност на лица, заинтересовани от изхода на наказателното производство, да използват научената информация, за да му противодействат.
Не е за пренебрегване и рискът навлизането в детайли от механизма на извършеното престъпление и начина, по който е действал извършителят преди и след него, да послужи за "вдъхновение" на други с подобни престъпни нагласи.
- Да се влиза в тона на изключително чувствителната при подобни престъпления общественост, която иска налагане на наказание веднага, при това на принципа "око за око, зъб за зъб, смърт за смърт". И ако тази реакция е оправдана напълно по отношение на близките на пострадалия и широката общественост, то тя е недопустимо да изхожда от представители на изпълнителната и законодателната власт, които следва да имат необходимото ниво на юридическа култура, дори и без формално да са юристи. Тъй като нямам съмнение, че всички те притежават такава, то вероятно подбудите за подобно поведение са по-скоро популистки, а в конкретния случай личното ми усещане е и че представляват лешоядна експлоатация на мъката на родителите.
При индивидуализацията на наказанието се взимат предвид редица обстоятелства, само едно от които е наказателноправната квалификация на деянието, т.е. престъпление по кой конкретно
състав от НК е извършено. Значение има и личността на извършителя, и всички обстоятелства, при които е извършено деянието. Ако в житейски смисъл едно убийство е тежко точно толкова, колкото всяко друго, то в наказателноправен се прави разграничение, за да се постигне справедливост на наказанието, да бъдат реализирани неговите цели и всеки да бъде наказан
пропорционално на тежестта на извършеното.
Всяка законодателна активност следва да е резултат от задълбочени изследвания, експертни обсъждания, сравнителноправни анализи. Опасно е наказателноправната уредба да бъде променяна "на парче". За да постигне положителен резултат на едно изменение е необходимо
да бъдат оценени дългосрочните ефекти
а не да се преследва потушаване на спонтанно възникналото напрежение в резултат на конкретен казус.
Ефективната превенция на всяка категория престъпност включва задълбоченото изследване на всички криминогенни фактори – тези, които превръщат един човек, бил той пълнолетен или не, в престъпник, както и на механизмите за това той да бъде възпрян. Те далеч не са само наказателноправни, а също са и социални, икономически и редица други. При вече реализирано престъпление следва да се разсъждава не само върху възмездието, което извършителят ще получи, а върху всички аспекти, свързани със заличаването на последиците от случилото се в максималната възможна степен.
Възприемане на направеното предложение от депутата Маноил Манев би означавало да съществува възможността по отношение на непълнолетни лица да бъде наложено наказание доживотен затвор. Лишаването от свобода доживот е наказание по отношение на извършители, които към момента на налагането му съдът е оценил като на практика непоправими, а извършеното престъпление следва да бъде такова с изключително висока степен на обществена опасност. И ако е съвсем възможно престъпление, извършено от непълнолетен, да се характеризира с изключителност по отношение на своята тежест, то не може да се приеме, че непълнолетните са непоправими.
Непълнолетните са с по-лабилна психика, по-ниска степен на емоционална устойчивост и значително по-малък житейски опит в сравнение с навършилите пълнолетие. Поради тези причини задръжките им за извършване на противообществени прояви обикновено са по-слаби.
Едновременно с това обаче у тях по правило отсъстват трайни престъпни навици, поради което те не само че е възможно да бъдат поправени, но и това може да се постигне с прилагането на значително по-леки средства от приложимите по отношение на пълнолетните.
При възприемането на идеята за промяна, каквато беше изложена в публичното пространство, би се стигнало до абсурда лица на еднаква възраст да бъдат подлагани на различен наказателноправен режим, респективно по отношение на престъпления по един и същ състав от НК с относително еднаква степен на обществена опасност и характеристики на извършителя да бъдат налагани съвършено различни наказания.
Не може, по мое мнение, да бъде възприет и другият аспект от идеята – възможността за приравняване на непълнолетните на пълнолетни да се отнася само до някои престъпления. Възрастта е обективна характеристика на дееца и не е възможно той веднъж да бъде третиран като непълнолетен, друг път като пълнолетен според това престъпление по кой състав от НК е
извършил.
Струва ми се и че
в самото предложение се съдържат аргументи против него
Така например се посочва, че непълнолетните често биват "търсени" като извършители на различни категории престъпления. Ако приемем, че непълнолетните действително могат да бъдат мотивирани и склонени към извършване на престъпление с по-голяма лекота, то това се дължи именно на лабилността на психиката им и податливостта на въздействие, а не на решимостта да извършат престъплението, тъй като ще бъдат по-леко третирани.
По отношение на другия аргумент – необходимостта всяко наказание да бъде справедливо, мога единствено да кажа, че няма как да бъде определено като справедливо наказание, което пренебрегва една от основните характеристики на дееца при индивидуализирането му.
Истина е, че подобно правно разрешение съществува в други държави,
макар към момента на излагане на идеята си самият депутат да не беше съвсем
сигурен дори кои са те. Една от най-големите грешки при извършване на
законодателни промени обаче е механичното пренасяне на чужди правни
постановки. Дори и най-брилянтното и доказало се като работещо правно
разрешение не може и не бива да бъде възприемано безкритично и без
отчитане на спецификите на обществена среда и особеностите на правната
система у нас.
Наказателното право е функционираща машина
Ако бъде премахнат дори само един елемент от нея или бъде подменен с непригоден, това може да коства работата на целия механизъм.
Тревожен е фактът, че нещо, което беше подхвърлено в публичното пространство като идея, родена спонтанно по конкретен повод, за броени дни е на път да се превърне в законопроект.