"Футболни фенове се използват за натиск по схемата от 90-те" – реакции в мрежата

На живо
Заседанието на Народното събрание

"Футболни фенове се използват за натиск по схемата от 90-те" – реакции в мрежата

Ако му вземат лотариите, нямало да издържа ФК "Левски". А преди, като нямаше лотарии, как издържаше ЦСКА, примерно?
Правителствена пресслужба
Ако му вземат лотариите, нямало да издържа ФК "Левски". А преди, като нямаше лотарии, как издържаше ЦСКА, примерно?
Намерението на управляващите да одържавят "Националната лотария", чийто мажоритарен собственик е Васил Божков, който издържа и футболния отбор "Левски", предизвиква все повече коментари в социалните мрежи. "Дневник" подбра някои от тях:
Иван Бакалов, e-vestnik.bg:
Ако му вземат лотариите, нямало да издържа ФК "Левски". А преди, като нямаше лотарии, как издържаше ЦСКА примерно? Как събра колекция за 200 млн. евро (според някои оценки и по-скъпа)? Ами като не можеш да издържаш "Левски", няма да си ти. Да не си Господ?
Благодарение на лобистите му хазартът в България е в пълен разгул, казина има навсякъде. Близо 1500 фирми за хазарт са регистрирани. Някои от тях притежават множество казина, бингозали, игрални автомати, различни видове спортни залагания (сайтовете за интернет залагания да не ги броим). И най-сладко е да имаш фирми за спортни залагания и футболен клуб.
Има страни, в които хазартът е държавен монопол или е силно ограничен. Макар да имат конституции, в които да е гарантирана неприкосновеността на частната собственост.
Понеже Божков понякога сравнява със САЩ как било там, ето как е – като тръгне човек из Ню Йорк или Сан Франциско, няма да намери казино или бингозала, броят се на пръстите на ръцете и са в периферията на многомилионните градове. Казината ще ги намери в Атлантик сити и Лас Вегас и в индианските резервати.
Но ако тръгнеш из София, казината и бингозалите са през 500 метра във всеки квартал. София е като индиански резерват, само че не с едно казино, а със стотици. Рай за хазарта, малък Лас Вегас.
Пламен Сивов, "Точка БГ":
Желанието на държавата в лицето на Валери Симеонов да инкасира апетитните и абсолютно сигурни приходи от хазарта за сметка на частниците е разбираемо. Разбираема и очаквана е яростната съпротива срещу подобен модел (държавен монопол – пълен или частичен – върху хазартните игри).
Това, което ме хвърля в когнитивен ступор: повтарянето и от двете страни (Симеонов и съответно Божков) на мантри около хазарта, свързани неизменно със *спорта*. "Ама нали, спорт тото, таквоз." Иначе казано, и в двата модела – на държавния монопол и на частната инициатива – спортът е някакъв неподлежащ на коментиране приоритет като получател на отчисления от печалбата от хазарта.
Защо? Единствено, отговарям си, заради наследени от комунистическо време стереотипи, набити дълбоко и циментирани в главите на населението. Кой природен или социален закон (Законът за спортния тотализатор е типична наследена магария и не е резултат от осмислено приоритизиране) налага именно спортът да се ползва с някакъв привилегирован статут при разпределянето на хазартната печалба? Особено на фона на крещящи хронични нужди в толкова други сектори и отрасли, свързани с общественото благосъстояние?
Ако през последните 50 години "тотото" е наливало пари в спортните клубове, дали пък да не опитаме, ей така, за разнообразие, да посветим следващите 10 или 20 години в наливане на пари от същия източник в детско здравеопазване, култура, програми за социално подпомагане, образование? "Ама "Левски", ама клубовете, ама фехтовката, футбола и кърлинга?" Дали пък, ако зададем по правилен начин въпроса на същото това население, няма да получим, хм, други приоритети? И да забравим за известно време словосъчетанието "Спорт тото" в името на, знам ли, "социал-тото", "култур-тото", "здраве-тото"? Ето ви смислена тема за референдум.
Струва ми се, при такъв сценарий общественият разговор по този въпрос би бил много по-смислен – отвъд пиперливата дихотомия "Божков или Бойко/Симеонов".
Ето разпределението по сектори от приходите на английската Национална лотария:
Здраве, образование, околна среда и благотворителност – 40%
Спорт – 20%
Изкуства – 20%
Културно наследство – 20%
Ивайло Мирчев, CEO в Pro Smart System и активист на "Да, България!":
Опитът да се използват футболни фенове за оказване на натиск върху промяна на законодатеството показва само същността на финансиране на футболни клубове в България: Сенчести бизнеси на мутрите от 90-те години си купуват спокойствие, финансирайки отбор с фенска маса, която е лесно манипулируема.
Крайно време е практиката съмнителни бизнесмени да си гарантират спокойствие и непреследване от закона чрез покупка на фенове да спре.
Абсурдно е за оправдание финансирането на футболен клуб да се нанасят щети на бюджета за над 100 млн. лв.
Калин Манолов, журналист:
Направо му влизат с бутонките! Но май Божков няма нищо против да падне за дузпа, ако ще вземе няколкостотин милиона, като осъди България за преждевременно прекратен лиценз... Ние обаче имаме! Защото ако за талончетата все пак плащат само тези, които си ги купят, глобите ще ги плащаме всички! А търсачите на лесно богатство ще продължат да търкат, защото "Националната лотария" няма да стане държавна лотария. Тя просто ще бъде завладяна от когото трябва с помощта на държавата. Кое тогава е по-голямата "проказа" – хазартът или политиците ни?
Весислава Танчева, пиар специалист в Института за изследване на населението и човека към БАН и член на БОЕЦ:
Превръщането на лотарията в държавна няма да излекува зависимите от талончетата, само ще ги пренасочи от частния към държавния монопол.
А зависимостта беше създадена, защото паднаха всякакви регулации върху рекламата и разпространението на по същество хазартна игра.
Такива ограничения имаше, докато имаше държавен монопол върху игрите на късмета. После с куци промени в допълнителните разпоредби на няколко закона рекламата беше узаконена и практически превзе праймтайма на всички телевизии. После падна ограничението върху разпространението на билетчетата и от специфични пунктове, разположени на ограничени за достъп на деца места, стана практически където падне. В момента дистрибуторската им мрежа е огромна – "Лафка", "Български пощи", "Виваком", вериги за хранителни стоки и бяла техника, всички разпространители па печатни издания...
Ако тези условия за реклама и дистрибуция останат такива, чий е монополът няма значение – този бизнес ще продължи да генерира зависими билетотъркачи и по милион печалба на ден. И ще имаме първата държава в света, официално и законно създаваща зависимост сред гражданите си, различна от тютюнопушенето.
Разбира се, ако бъдат върнати забраните за реклама и талончета се продават само в пунктовете на игрите, печалбата рязко ще спихне и ще си загуби атрактивността.
Илиян Василев, член на УС на Центъра за балкански и черноморски изследвания:
Вън от съмнение е, че Васил Божков този път е в трудно положение. Схемата е позната до болка. Бизнесът му зависи от държавата и милиардите му са функция на нейното благожелание. Както е милиардер, така и утре може да се окаже милионер.
Ходът му със срещата с фен клуба на "Левски" е слаб. Издава слабост, оплаква се, че Борисов не му вдигал, с която ясно показва, че е в молеща, неизгодна позиция.
Феновете логично, преди да тръгнат с лошо, ще опитат с "добро", ще потърсят среща с премиера. Защото Борисов, никога няма да остави "Левски" без финансиране. Нали той сам натика Божков да финансира сините.
Схемата с "национализацията" обаче не е толкова лесна за реализиране. Дори и да приемат закона на Симеонов, закриването на частен бизнес заради решение на държавата си иска процедура, има последствия и в края на уравнението не се знае кой печели. Божков може да ги съди и у нас, и в чужбина. Може и да финансира падането на Борисов от власт, особено сега, когато нещата са "на кантар". Затова очаквайте по-груби действия от прокуратурата, за да "омекне" Божков и да не "пърха" много.
Всичко е игра на нерви. Не е и никак сигурно дали изобщо проектозаконът на Симеонов ще бъде приет, или ако бъде приет, колко дълго ще действа.