В разпространените записи на президента измяна няма
Христо Христев е адвокат и преподавател по право на ЕС в СУ "Св. Климент Охридски". Коментарът е от профила му във "Фейсбук" и е по повод разпространените от прокуратурата записи, от които става ясно, че президентът Румен Радев е подслушван, а държавното обвинение е водело дело, което е спряно.
Чл. 103 от Конституцията на Република България всъщност е достатъчно ясен текст. Той определя, че президентът има имунитет срещу наказателно преследване за времето на мандата му. Единствената хипотеза, в която може да бъде реализирана отговорност на президента през времето на мандата му, и то, логично, ако бъде отстранен по реда на чл. 103, ал. 2 и 3, е определена в чл. 103, ал. 1 от конституцията и е свързана с осъществяването на държавна измяна. Конституцията няма собствено определение за държавна измяна, но в наказателното право това е едно достатъчно добре познато и ясно уредено престъпление.
Ако лице, което заема длъжността президент, е извършило обективно действия, които са съставомерни на дадено престъпление преди началото на мандата му или през време на мандата извън кръга на действия по изпълнение на служебнтие му задължения,
наказателна отговорност не може да бъде реализирана, докато то заема длъжността президент,
но би могла да се реализира, след като лицето вече не заема тази длъжност.
Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс наказателното производство срещу лице, което разполага с имунитет се спира, а съгласно чл. 220, ал. 1 НПК наказателното преследване срещу лице с имунитет се възбужда след отпадането на имунитета, ако не са налице други пречки за това.
В разпространените записи от разговор между лица, едно от които се предполага, че е президентът на републиката, аз лично признаци за измяна не виждам. Съмнявам се, че ще се намери уважаващ себе си юрист, който да види подобни елементи. Стои обаче въпросът как са направени тези записи със специални разузнавателни средства. Кой е подслушван, на какво основание? Защото това няма как да е действащият президент.
Стои също въпросът законно ли е да се разгласява съдържанието на СРС,
което е свързано с висящо или спряно наказателно производство, особено предвид разпоредбите на чл. 145а, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс.
Накрая, дори формално да има мегдан за тълкуване какво точно означава "държавна измяна" по чл. 103, ал. 1 КРБ, правен интерес да се отправи подобно искане за тълкуване има само в Народното събрание, защото единствено не по-малко от 1/4 от народните представители могат да поискат да бъде повдигнато обвинение по този текст, за приемането на което са необходими гласовете на 2/3 от народните представители.
Ако някой подготвя почвата, за да повдига обвинение в Народното събрание, това вече е друга тема...