В един сайт, разпространяващ главно мнения на прокурори, прочетох коментар: "Нашата е изпята, ами поне децата да ги учим на право". В това време най-добрият юрист на премиера - министърът на правосъдието, също изрази през Министерския съвет тревога, че образованието по право трябва спешно да се подобри. Казвам това във връзка с квалификацията на г-н Иван Гешев. Защото

Мисля, че спор дали отговорът следва да е един или друг едва ли има. Но той може да попита, защото конституцията го овластява.

Законността на изнасянето на записи от подслушване на президента са предмет на коментар от немалко колеги. За мен е по-важно и мисля, че хората разбраха, че съдържанието на тази огласена информация не може да даде основания за подозрения било в престъпна дейност, било в измяна на конституцията, в смисъла на здравия разум. Но ние не искаме да обърнем внимание на това, че всички очакват от прокуратурата да се произнесе по законността. Ами време е да се разбере, ако трябва и да се запише изрично, че прокурорът може да повдига спорове за законност, но единствено съдът може решава кое е законно и кое - не.

Записите, които бяха разпространени, биха могли да бъдатг разглеждани от най-различни гледни точки: от гледна точка на посегателството върху личния живот на президента на републиката, от гледна точка на това дали начинът на събиране и начина на разпространение на таци информация съответстват на Закона за специалните разузнавателни средства, на конституцията, на Наказателния кодекс и т.н. Тези въпроси би трябвало в крайна сметка да ги реши съдът. За обществото обаче стана ясно, че упражняването на правомощията на г-н Гешев

Обстоятелствата от последната седмица оставиха мен и други юристи в състояние, в което се чудим дали нямаме и ние нужда от психологическа помощ. Защото ние вече не знаем какво следва да се нарича законност в нашата родина.

С удивление чух думите на г-жа Менда Стоянова, че действията на прокуратурата удовлетворявали общественото любопитство. Извинявайте, това не е роля на прокуратурата в една сериозна държава. А струва ми се, че още като кандидат за главен прокурор г-н Гешев даде откровена и ясна заявка за квалификацията си, за своето разбиране, за уважение към институциите, за уважение към правата на човека, за конституционни ценности като разеделението на властите. Както и за според него необходимото избирателно насочване и ярко медийно представяне на действията на

да описва публично с часове банкноти, да обяснява, че според закона всички задържани лица следва да се водят с пранги по улиците и т.н.

Обществото вече разбира доколко тези дейстивя съответстват на закона, на професионалната етика и задължението на главния прокурор да не уронва престижа на съдебната власт. Аз бих помолила днес гилдията на обвинителите, между които все още има кадърни професионалисти, да преосмисли поредицата от свои декларации в подкрепа на тази кандидатура, защото там се твърдеше, че г-н Гешев способства за утвърждаване на ролята на съдебната власт като гарант за правовия ред и защита на правата и законните интереси на гражданите. Надявам се тази преценка сега да се преосмисли и да се извърши както от Висшия съдебен съвет по отношение на професионалната етика, така и от Народното събрание

Конкретните проблеми във връзка с разпространените записи могат да бъдат обяснявани надълго и нашироко. Това стигна до някакъв неконтролируем апогей на правомощията на прокуратурата. Тя може да извършва действия, които са безконтролни. Подслушването на лице, което е част от военните, какъвто е ген. Цанко Стойков, не може да бъде разпоредено в образувано срещу него производство на Специализираната прокуратура. Такова производство може да бъде провеждано единствено от Военната прокуратура.Това е въпрос на компетентност. Проблемът е в това, че дали тези записи са законни или не, като че ли не подлежи на съдебен контрол. Аз не мога да кажа дали съд е разрешил такова подслушване, както не мога да кажа дали изземването на една колекция от антики, която е собственост на юридическо лице, а не на Васил Божков, е било разрешено от съд.

Ние не можем да разчитаме единствено и само на волята на прокуратурата да преценява какво е законно, защото това са все въпроси, които директно засягат правата и интересите на гражданите, независимо кои са тези граждани. Освен това преценката дали е необходимо подслушване за престъпление, което не е наказуемо с повече от 5 години затвор, не може да бъде видяна като законна. Друг е въпросът, че веднъж събрана, тази информация, доколкото не може да служи за вече образувано производство, тя

от установяване, че събраните доказателства не са нужни на наказателното производство. Това нещо е било задържано в продължение на близо 9 месеца и сега се огласява, независимо то забраната на НК.

Всичко това се случва, защото е практически възможно. Тези практически възможности на прокуратурата достигнаха до неконтролируем апогей. И аз се надявам днес, че не само шепа специалисти, но и цялото общество разбира необходимостта от промени в тази безконтролна, неефективна и избирателно упражнявана власт. Тя трябва да бъде поставена незабавно под пълноценния и компетентен контрол на съдилищата, какъвто в момента всъщност се предвижда по някои въпроси, но докато се стигне до този пълноценен контрол, минава дълъг период от време, в който такива действия могат да съсипят и авторитета, и интересите, и ако щете държавността. Защото това, което ние наблюдаваме в момента, е посягане върху държавността в искрения и дълбок смисъл на тази дума.

Не искаме прокуратурата да се разпорежда с основни права и интереси и е време да осъзнаем, че тя

както и посегателствата върху основните права и интереси да могат да бъдат обезщетявани по някакъв разумен начин. Вместо това прокурорите разполагат с такъв статут на несменяемост и безконтролност, който в крайна сметка води до присъждане на обезщетения, които данъкоплатецът плаща вместо всеки извършител.

Тук става дума точно за избирателните възможности на прокуратурата. Аз не зная дали никой не е смеел да произнася името на г-н Божков и на г-н Пеевски. Зная, че онова, за което сега говори прокуратурата, са действия, които са протекли най-малкото през последните пет години. Кога, дали и кого да привлече прокуратурата под отговорност е въпрос на нейната избирателна компетентност. Именно за това става дума - за неефективното и избирателно упражняване на тези правомощия, което както виждаме, може да достигне до странно тълкуване на елементарни и ясни норми. Ние сме свидетели на това, че според прокуратурата

или държавна измяна, което може да доведе до импийчмънт. Това е смешно и хората го разбират.

Аз съм съдията, който е участвал в приемането на решението на съда в Страсбург по делото "Колеви". Там ясно се казва, че по закон и тогава, и сега главният прокурор е можел да бъде привличан към наказателна отговорност. По закон, но не и на практика заради йерархичната подчиненост. Впрочем това дело е във връзка с подозренията на г-жа Колева, съпруга на бившия заместник-главен прокурор Николай Колев, за това, че тогавашният главен прокурор Никола Филчев е бил замесен в едно убийство. А според други данни, които са били изложени и пред Висшия съдебен съвет тогава, не само в едно, а в две убийства. Впрочем тези убийства и досега не са разкрити.

Но не забравяйте, че убийствата, които не са разкрити у нас, не са никак малко. Ние в момента обсъждаме някакво риалити шоу в областта на наказателното правосъдие, не бихме искали да виждаме Темида като участник в такова риалити шоу и като

Надявам се, че хората могат да разчитат на правосъдието за неговото безпристрастие, а не да очакваме г-н Цветанов да изравя трупове с багер, както ни уверяваше премиерът. Става дума за законност. Впрочем не знам какво стана с тези изровени трупове.

Представите за това, че борбата срещу престъпността ще се извършва по законен ред, отдавна са отмити и ни ставаме наблюдатели наистина на някаква шоупрограма, която действа като фойерверк. Прокуратурата решава кога да повдигне обвинение, дали да повдигне обвинение, как да квалифицира едно деяние - дали като държавна измяна или като несъставомерно поведение. Тя има всички тези възможности, които не могат да бъдат овладени, доколкото именно прокуратурата решава дали да постави един въпрос пред съда. Съдът е този, който трябва да каже дали едно нещо е законно и какво съставлява то. Това се отнася и до главния прокурор, разбира се. Но практическата невъзможност за неговото разследване и евентуално наказване в момента е твърде ограничена.

Време е да изясним функциите на съда, следствието и прокуратурата в обществото.

защото има съвсем други функции. Правосъдието трябва а защитава законността и съдилищата следва да решават споровете. В повечето конституции на света прокуратурата въобще не е конституционен орган. Друг е въпросът, че тя не може да има същите функции като съда. Тя може да повдига спорове и да привлича извършителите на престъпления към отговорност. Но произнасянето по тези въпроси не може да бъде в ръцете на прокуратурата. Това е основен проблем на нашата конституция. И на нашите представи вече за това кой осъществява правосъдието.

Време е в конституцията да се запише, че съдилищата осъществяват правосъдието, и да се определят ясно функциите на прокуратурата, така че те да могат да бъдат отразени и в законите. Не може прокуратурата да разпорежда на държавни органи какво следва да извършат и какво - не. Това е записано в закона и ако не се прави, няма пречка прокуратурата да повдигне въпроса пред съда, но не и да разпорежда. В какво качество разпорежда? Вече никой не знае.

Все по-често виждаме, че не само гражданите, но и политиците изглежда очакват правосъдие от прокуратурата. Е, там е работата, че прокуратурата не може да раздава правосъдие. Тя не е съд. Един съд работи по правила, изслушва страните, има си процесуален регламент на действието.

и излиза с някакви свои разпореждания и постановление, които далеч не всякога подлежат на съдебен контрол. Хората остават беззащитни - както жертвите, на които се отказва наказателон правосъдие, така и засегнатите от тези действия на прокуратурата, които не могат да се защитят.

Това, което в момента наблюдаваме при управлението на съдебната власт от Висшия съдебен съвет, противоречи на основни принципи за независимостта на съда, който няма как да решава справедливо спорове между държавата и гражданите, ако не е независим от властите. Вместо това ние виждаме, че във Висшия съдебен съвет се избират членове, които са представители на парламентарните партии. Не само това, ами след това на тях им се предлагат - и това току-що беше прието от парламента - бонуси, които означават, че членовете на Висшия съдебен съвет, така избрани от парламента, ще заемат позиции във върховните съдилища и главната прокуратура.

На съдилищата следва да им се осигури независимост от влиянието на политическите сили. И това няма как иначе да стане, освен с осигуряване на незамисимост не само в тяхната всекидневна практика по делата, но и в управлението им във Висшия съдебен съвет.

Нещо повече - това, което гледаме, е възможностите на прокуратурата чрез своето мнозинство в прокурорската колегия на ВСС не само да елиминира всяка кандидатура, освен предложената от тях за главен прокурор, но и заедно с политическите представители във ВСС да определят кой ще е следващият председател на върховен съд, бил той касационен или административен. Това ако не е политическо влияние и влияние на прокуратурата като страна в процеса върху независимостта и безпристрастието на съдилищата, аз не зная какво е.

Превземането на съдебната власт от политиката и иззимването на нейните функции от прокуратурата изобщо не работят в интерес нито на занонността, нито на независимостта на съда, на която гражданите трябва да разчитат, когато се решават споровете между тях и държавата.