Решението на парламента за въглищните централи ще докара санкции
Юлиан Попов е бивш служебен екоминистър и политически съветник за Централна и Източна Европа на Европейската климатична фондация. Коментарът му е от профила му във "Фейсбук". Преди седмица парламентът задължи правителството да спаси на всяка цена държавната въглищна индустрия и да гарантира съществуването ѝ и след 2030 година. В същото време ЕК лансира т.нар. Зелена сделка на ЕС за постепенен отказ от употребата на полезни изкопаеми в икономиката. Днес премиерът Бойко Борисов заяви пред журналисти в Брюксел, че Зелената сделка е голям проблем за България, защото 60% от електроенергията идва от въглищните централи.
Коментирах по БНР решението на парламента за "спасяване" на държавната въглищна централа. Накратко:
- Добрата новина е, че България се присъединява към Европейската платформа за справедлив преход/въглищни региони в преход. Бяхме единствената страна извън платформата, което означава, че
политиката, засягаща въглищните региони, се развиваше без нас.
- Много е вероятно, ако решението бъде приведено в действие, да доведе до ЕК санкции. Защото в него е записано, че парламентът не го интересува какви са правилата на ЕС.
- Няма как парламентът да опеределя колко продукт трябва да произвежда едно предприятие.
Това е работа на пазара, а той не е национален, а отворен международен пазар.
- Европейският съюз никъде не е казал, че въглищата трябва да се затварят и докога да се затварят. ЕС обаче, с наше участие, е въвел механизми, които правят въглищата скъпи. Сега въпросът е как този нов пазар ще промени енергийния микс.
- Нова атомна централа няма как да е отговор на целите за намаляване на емисии, защото (а) токът и ще е много скъп и няма да издържи на пазара и (б) няма да може да бъде построена преди 2030 година, а енергийният сектор има проблем сега. Тази дупка от 10 години трябва да се запълни с нещо и тя ще се запълни.
Тогава, ако АЕЦ се появи, пазарът ще е решил енергийния проблем и централата ще е излишна.
- Вероятността за енергийно свръхпроизводство в региона е голяма. Ако искаме да бъдем фактор в енергийния сектор, трябва да мислим кои са конкурентоспособните енергийни решения и да ги насърчаваме.
Ако спасяваме "Марица Изток" 2 с нерегламентирана държавна помощ, най-вероятно е да бъдем санкционирани. Всъщност такова нещо като държавна помощ няма, има помощ от данъкоплатците, тоест от джоба на потребителя.
Ако ще се харчат парите на данъкоплатеца, важно е да се реши как и дали е по правилата.
Иначе "Марица Изток" 2 е компания, която може и да бъде спасявана, важно е как, защо и на каква цена. Някои предлагат да мине на газ, други - да бъде студен резерв, трети могат да имат друга идея. България обаче във всички случаи има нужда от спешен обективен дебат за българската енергетика, по възможност без каквато и да било политическа намеса.