Пакистанската кухня е доста пикантна, но храната за размисъл, която в момента идва от Пакистан, ще изгори доста умствени стомаси.

На 9 март 2007 г. председателят на върховния съд на Пакистан г-н Ифтикар Мохамед Чодхри беше суспендиран от длъжност по заповед на президента Мушараф заради неподходящо (но неконкретизирано) поведение. Отстраняването на върховен съдия Чодхри провокира неочакван вулкан от протести на населението, администрацията и юридическите кръгове. Наред с гнева на обикновени граждани на улицата в големите градове излязоха и няколкостотин адвокати в черните си тоги. Адвокатските колегии на Пакистан видяха в скандала с върховен съдия Чодхри

Кървави сблъсъци с полицията в Лахор и Исламабад превърнаха личната професионална драма на върховен съдия Чодхри в обществена и политическа барикада, която сплоти магистрати и адвокати. Дори близки на властта адвокати отказаха да представляват правителството по делото срещу върховен съдия Чодхри. Главни редактори на вестници и телевизионни канали показаха изненадваща издръжливост срещу политическия натиск на Висшия съдебен съвет да не отразяват процеса срещу Чодхри. Студиото на телевизия Geo TV беше опустошено от полицията заради репортажи и коментари по случая, както съобщи Би Би Си.

Очевидно Пакистан дава урок на света по гражданско общество и жертвоготовна отбрана на съдебната независимост. Каквито и да са фактите на процеса, ясно е, че професионалният и обществен авторитет на върховен съдия Чодхри говори за духовна връзка с неговите протестиращи защитници. Каквато и да е пакистанската съдебна система, тази духовна връзка между Съдия и Общественост доказва жива споделена ценност -

В България никой не се развълнува от тази пакистанска драма. И никой не се засрами от нея. А някои имат претенции да цивилизоват този край на света!

Каква би била реакцията на българските магистрати и адвокати, ако същата съдба сполети председателя на нашия върховен съд (Иван Григоров по това време)? Ще излезем ли на улицата, ще се бием ли за него? Или ще се свием в малодушните си черупки, а някои дори ще изтичат да облизват правителството с допълнителни доноси за сваления върховен съдия и с идеи за негов приемник?

България има магистрати, достойни за такава жертвена барикада. Те просто трябва да се покажат, като вдигнат гордо глава на олтара на правосъдието. И тогава ще видят, че никак не са сами и че има много наоколо да застанат до тях. Защото храмът на справедливостта е един, макар функциите в него да са различни.

Както е видно от горния текст, уволнението на председателя на Върховния съд на Пакистан през март 2007 г. е по заповед на тогавашния президент Первез Мушараф. Последният не е на власт от 2008 г., изпадна в немилост, срещу него започна политическо и съдебно преследване, което кулминира на 17 декември 2019 г. със смъртна присъда от специален съд в Исламабад заради незаконно суспендиране на конституцията през 2007 г.

Обаче на 13.01.2020 г. Върховният съд на Пакистан в Лахор обяви смъртната присъда срещу 76-годишния Первез Мушараф за абсолютно нищожна. Генерал Мушараф е отново свободен и неосъждан човек. Основанията за нищожност върховните съдии на Пакистан виждат в незаконното конституиране на специалния съд, селекцията на прокурорски екип и предмета на самото оплакване срещу него, прераснало в обвинителен акт.

Най-любопитното обаче е под повърхността. Хвърлете поглед на текста ми от 2007 г. -

чийто председател - Ихтивар Мохамед Чодхри - се опитва тогава да уволни.

На уличните барикади излизат в тоги съдии и адвокати, медии, тв канали, интелигенция. В резултат върховен съдия Чодхри запази поста си.

Сега същият този върховен съд отказа през 2020 г. да отмъсти на палача си от 2007 г. ген. Мушараф и го освободи/спаси заради светостта на правото и правосъдието!

Тази съвременна приказка е достойна за библейски сюжет. Честта и Достойнството на Съдията са Чест и Достойнство на Държавата.