"Търсенето на консенсус" за еврото прилича на хибридката за Брекзит
Мария Спирова живее в Оксфорд, редактор е в лондонско юридическо издателство и е от най-популярните коментатори на Брекзит. Член е на "Да! България". Коментарът е от профила й във "Фейсбук".
Само да отбележа, че т.нар. търсене на консенсус за еврото в България много прилича на адаптирана за местно ползване версия на хибридката, която изкара Великобритания от Европейския съюз. Извинете, но имам силно дежа вю:
"Ако валутният курс бъде променен, вие на практика се отклонявате от сега съществуващия макроикономически баланс. В това няма никакъв смисъл, поради което досега не е имало такъв прецедент. От тази гледна точка това, което виждам в България, е опит да се реши несъществуващ проблем", каза Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия.
"Опит да се реши несъществуващ проблем"
е и най-сбитото описание на Brexit, на което аз и много други наблюдатели на процеса настояваме от 2016 г. насам.
За пред британската публика хибридката отдалеч се заигра с комплекса за постимперска малоценност и прие образа на лозунга, че Европейският съюз накърнявал суверенитета на кралството някак си. Изфабрикуваната паника с имиграцията, която последва, постепенно нажежи атмосферата до бяло, насищайки публичното пространство с крещящи лъжи (впрочем разпалването на подобна паника беше опитано и у нас, но сме прекалено непривлекателна дестинация и не се получи достатъчно устойчива патаклама). Явно новата стратегия е да се провокира "паника за джоба", заиграваща се със спомена за банковите травми на прехода + шока от гръцката криза, и така да се търси тежък развод с реалността.
Да се върнем във Великобритания. Никакви спокойно изговорени данни и рационални доводи не можаха да се преборят с караконджула на дезинформацията на Острова, защото хората навсякъде по света най-много мразят да им се изтъква, че нещо не разбират.
Имайте предвид, че станах свидетел как
мнозина с първокачествено висше юридическо и икономическо образование гласуваха за Брекзит.
Тук не казвам, че референдумите са проблем, защото хората са невежи или глупави. Проблем са, защото при въпроси с висока абстракция, когато резултатите от даден избор са далеч и не могат да се изпитат тук и сега, ние се вторачваме в миналия си опит (който често е неприложим) и настоящите си страхове и губим хоризонта на бъдещата си действителност.
Във Великобритания правителството на Дейвид Камерън подобно на режима на Борисов отдавна играеше двойна игра, консумирайки блага от ЕС и представяйки ги за свои постижения, а, от друга страна, извинявайки се с ЕС за вътрешнополитически проблеми. И когато именно същото правителство бе поставено в позицията да защитава Европейския съюз и неговите предимства, всъщност то не разполагаше с никакъв авторитет по темата и само навреди на каузата.
Положението у нас е огледално - Борисов може понякога да казва, че влизането еврозоната е важна и полезна стъпка за нас, но какъв авторитет е той и на колко господари служи е неизбродна тема.
Експертите, както беше и на Острова, тук са малко и лесни за игнориране и медийно заглушаване.
Та дали да не си опичаме акъла?
Ако клъвнем на подобна нелепа залъгалка, ще сме точно като британците - сами отсекли клона, на който седим, и доволно заслужили всичката си мизерия.