Аз съм оптимист по отношение на технологиите. Вярата ми в тях като градивна сила произтича от опита ми като студентка по медицина. Тогава видях с очите си как технологиите могат да променят човешки съдби, да спасяват човешки живот и да превръщат в ежедневие онова, което някога е било невиждано чудо.

Днес приемаме за естествено, че можем да вземаме антибиотици, когато се борим с някоя инфекция, или да ни направят рентгеново изследване или ядрено-магнитен резонанс, когато претърпим травма или се разболеем. Всички тези неща са чудеса, които промениха хода на човешкото развитие към по-добро.

Благодарение на технологиите такива чудеса стават все по-изумителни и се случват все по-често. С тяхна помощ ракът се диагностицира по-точно, подпомагат се роботизираните хирургически операции, а лечението се адаптира към нуждите на всеки конкретен пациент.

Всичко това се случва точно тук и сега, в Европа, но аз искам това да е едва началото. Искам да се превърне в норма за цялото ни общество, повсеместно, от земеделието до финансите, от културата до строителството, от борбата с изменението на климата до борбата с тероризма.

Именно такава е концепцията на новата стратегия в областта на цифровите технологии, която Европейската комисия ще представи тази седмица.

Вярваме, че цифровата трансформация може да бъде двигател за нашите икономики и да ни помогне да открием европейски решения на глобалните предизвикателства. Вярваме, че гражданите трябва да имат правото да вземат по-добри решения въз основа на знанията, събрани от неличните данни. И желанието ни е тези данни да бъдат достъпни за всички - за публичния и частния сектор, за големите и малките, за стартиращите предприятия и за гигантите. Това ще помогне на обществото като цяло да извлече максимална полза от иновациите и конкуренцията и ще гарантира, че всички ние ще се възползваме от цифровия дивидент. Тази цифрова Европа трябва да отразява най-доброто в Европа - отвореността, справедливостта, многообразието, демократичността и увереността.

Обхватът на нашата стратегия отразява мащабите и естеството на прехода, който ни предстои. Тя обхваща всичко - от киберсигурността до критичните инфраструктури, от цифровото образование до уменията, от демокрацията до медиите. И отговаря на амбициозните очаквания на Европейския зелен пакт, например като насърчава постигането на неутралност по отношение на климата в центровете за данни до 2030 г.

Тази седмица ще започнем процеса, но не можем да оставим цифровата трансформация на произвола на съдбата. Трябва да гарантираме, че нашите права, неприкосновеността на личния ни живот и защитата на личните ни данни са еднакви както в интернет, така и извън него. Че всеки от нас има контрол върху своя живот и върху това, което се случва с личната ни информация. Че можем да се доверим на технологиите по отношение на това, което казваме и правим. Че новите технологии не навлизат за сметка на нови ценности.

Напълно съм наясно, че за мнозина технологиите, и особено притежателите им, все още не са заслужили такова доверие. Наясно съм как доверието може да се срине, когато големи онлайн платформи използват данните на собствените си клиенти по начини, по които не трябва да го правят. Или когато дезинформацията изтласква на заден план отговорната журналистика, а т. нар. ,,кликбейт" има по-голямо значение от истината.

Ето защо разбирам и уважавам причините, поради които някои хора са скептици, изпитват съмнения или са дори песимисти по отношение на технологиите. И затова вярвам, че имаме нужда от цифров преход, който е европейски по същност и по замисъл. Преход, който възстановява доверието там, където е разклатено, и го укрепва там, където е налице. В тази връзка големите комерсиални оператори в областта на цифровите технологии трябва да поемат своята отговорност, включително като дадат възможност на европейците да имат достъп до данните, които събират. Цифровият преход на Европа не цели печалба за малцинството, а знания и възможности за мнозинството. Поради това може да има нужда и от законодателство, където е уместно.

Идеята е именно в това, че цифровият преход на Европа трябва да защитава и да дава права на гражданите, предприятията и обществото като цяло. Той трябва да дава конкретни резултати за хората, за да могат те да усетят ползите от технологиите в живота си. За да се случи това, Европа трябва да разполага със собствени цифрови мощности - като квантова изчислителна технология, 5G, киберсигурност или изкуствен интелект. Това са някои от технологиите, които сме определили като области за стратегически инвестиции и в които чрез финансиране от ЕС могат да се привлекат национални средства и такива от частния сектор.

Еднакво важно е както за големите, така и за малките и средните предприятия да се възползват в максимална степен от цифровите технологии и данните. Макар че най-големите идеи често идват от най-малките стартъпи, разрастването им може да бъде трудна задача за по-малките европейски фирми в цифровия свят. Нашето желание е българските стартиращи предприятия да се ползват от същите възможности като тези в Силициевата долина, за да могат да се разрастват и да привличат инвестиции.

За тази цел трябва да преодолеем фрагментацията в нашия единен пазар, която често е по-голяма онлайн, отколкото на други места. Трябва да обединим силите си - сега. Не като станем всички еднакви, а като използваме преимуществото на нашите мащаби и нашето многообразие, които са ключови фактори за успех в сферата на иновациите.

Наред с това ще трябва да осигурим ресурсите, съответстващи на амбициите. Ето защо по време на Европейския съвет тази седмица ще настоявам за модерен и гъвкав бюджет на ЕС, който инвестира в нашето бъдеще, както и в научните изследвания, във внедряването на иновациите и в уменията, които ще направят това бъдеще реалност.

Ще има нужда от това, ако искаме Европа да бъде лидер в областите с най-голям потенциал, като данните и изкуствения интелект. Тази седмица ще изложим нашите планове и за двата сектора наред с по-широкообхватната ни стратегия в областта на цифровите технологии.

По отношение на данните изходната позиция винаги ще бъде личната защита. Европа вече има най-строгите правила в света, а сега ще дадем на европейците необходимите инструменти, които ще гарантират, че те имат дори още по-голям контрол.

Но съществуват и друг вид данни, които представляват неразкритата, неоползотворена златна мина на икономиката на бъдещето, която има гъвкав подход към данните. Тук имам предвид анонимизираните данни относно мобилността или метеорологичните данни, събирани от самолетите, сателитните изображения, а също така и промишлените и търговските данни относно каквото и да е - от работата на двигателите до потреблението на енергия.

Тези видове нелични данни могат да залегнат в основата на замисъла и разработването на нови, по-ефективни и по-устойчиви продукти и услуги. А те могат да бъдат възпроизведени буквално безплатно. При все това днес 85 % от информацията, която генерираме, стои неоползотворена. Това трябва да се промени.

Ние ще разработим законодателна рамка и оперативни стандарти за европейските пространства за данни. Това ще позволи на предприятията, правителствата и изследователите да съхраняват своите данни и да достъпват надеждни данни, споделени от други. Всичко това ще се извършва при сигурни условия, които ще създават по-голяма стойност за всички и ще гарантират справедлива възвръщаемост за всички.

Тези съвкупности от данни на свой ред ще дадат тласък на нашата работа за подпомагане на високите постижения и доверието в изкуствения интелект в Европа. Благодарение на него малките фирми вече могат да заплащат по-ниски сметки за електроенергия, създават се възможности за по-екологосъобразен автоматизиран транспорт, а медицинските диагнози стават все по-точни.

За да помогнем на големите и на малките предприятия да се възползват от пълния потенциал на изкуствения интелект, ние ще инвестираме в мрежа от местни центрове за цифрови иновации и в центрове за високи постижения в областта на авангардните научни изследвания и образованието.

Същевременно с това ще вземем мерки, за да гарантираме, че изкуственият интелект се използва по справедлив начин и отговаря на високите стандарти, които Европа е разработила във всички области. В един свят, където алгоритмите влияят на решенията, нашият ангажимент за безопасност, неприкосновеност и равно третиране на работното място трябва да бъде твърдо отстояван. Ще съсредоточим действията си върху високорисковите приложения, които могат да засегнат нашето физическо или психично здраве, или влияят върху важни решения, свързани с трудовата заетост или правоприлагането.

Целта не е да имаме повече разпоредби, а практически гаранции, отчетност и възможност за човешка намеса в случай на опасност или спорове. Имахме успех в развитието на други индустрии - като автомобилната и хранителната, и сега ще приложим същата логика и стандарти в новата икономика с гъвкав подход към данните.

Мога да обобщя всичко, което казах дотук, с термина ,,технологичен суверенитет". Той описва капацитета, с който Европа трябва да разполага, за да може да взема самостоятелни решения въз основа на собствените си ценности и спазвайки собствените си правила. Това е, което ще помогне всички ние да станем оптимисти по отношение на технологиите.