Самозапалване - седем години, в които Пламен Горанов трябваше да бъде забравен

Самозапалване - седем години, в които Пламен Горанов трябваше да бъде забравен

Вместо за протест на 4 март граждани във Варна се събраха, за да запалят свещ за Пламен Горанов
Вместо за протест на 4 март граждани във Варна се събраха, за да запалят свещ за Пламен Горанов
Вече седем години местната администрация във Варна мълчаливо и гузно отклонява всеки опит за поставянето на паметен знак на мястото, където на днешния ден през 2013 г. Пламен Горанов се самозапали по време на протест срещу корупцията и политическото двуличие.
В 7 ч. и 27 мин. сутринта на 20 февруари Пламен Горанов се изкачи по стълбите на варненското кметство, носейки плакат с ясно послание "Оставка на Киро (Кирил Йорданов, бившият кмет на града - бел. ред.) и целия Общински съвет до 17 ч.". Минути по-късно, след несръчен опит на полицията да осуети протеста му, се самозапали.
За опита трагедията да бъде потулена - тук.
Той почина на 3 март във варненската Военноморска болница. А събитията в месеците, които последваха, направиха видими механизмите на
безпринципното и арогантно политическо съглашателство.
Докато Пламен Горанов се бореше за живота си, във Варна се разиграваше циничен спектакъл. Кирил Йорданов, чиято кандидатура за четвърти кметски мандат беше предложена лично от Бойко Борисов, търгуваше безметежното си оттегляне с всички средства. Под прикритието на т. нар. февруарски протести бизнес групировки воюваха по улиците на Варна, за да запазят позициите си въпреки предстоящата смяна в кметския кабинет.
След смъртта на Пламен Горанов мнозинството на статуквото в Общинския съвет се прегрупира, за да запази властта си, а ГЕРБ набързо подготви вялата кампания на формални частични избори, след които днешният кмет на града Иван Портних седна в стола на предшественика си.
Промяната, заради която си отиде Пламен Горанов, обаче не се случи.
А шикалкавенето и непоследователността, които съпътстваха работата на прокуратурата по разследването на трагедията от 20 февруари 2013 г., оставиха непреодолимото усещане за работа под натиск.
Защо местната власт във Варна иска да забрави Пламен Горанов - тук.
Как прокуратурата скри разследването за трагедията - тук.
Опити за иницииране на процедура за поставяне на знак в негова памет пред варненското кметство бяха направени няколко пъти през последните три години. Те обаче останаха без резултат.
През февруари 2017 г. беше организирана онлайн подписка, с искане за поставяне на мемориален знак на мястото, където се самозапали Пламен Горанов . Тя беше внесена в деловодството на варненския общински съвет от членовете на инициативния комитет, които по-късно получиха уверение, че петицията ще бъде разгледана най-напред от постоянната комисия "Култура и духовно развитие", а за да стане ясно дали искането ще бъде прието или отхвърлено, то трябва да бъде подложено на гласуване Общинския съвет. Реакция не последва.
В края на октомври 2018 г. обединение "Демократична България" внесе в общинската администрация проект за паметен знак с уточнението, че ще изработят и ще поставят знака за своя сметка. "Събитията от януари 2013 г. дадоха мощен тласък на гражданската активност и предизвикаха сериозни политически промени както във Варна, така и в национален мащаб", пишеше в обосновката към проекта. Този опит също потъна в мълчанието на съветниците и кмета на Варна.
На 20 февруари м.г. копие на предложения почетен знак бе сложено символично на мястото, където се самозапали Пламен Горанов. Събитието беше организирано, за да напомни на местните администратори за случилото се през зимата на 2013 г. Те обаче не дадоха никакъв знак, че са чули гласа на гражданите.
Междувременно
самозапалването на Горанов ангажира вниманието на световни медии
като New York Times, Le Monde, Der Spiegel, The Guardian и др. Смъртоносният протест на 36-годишния мъж бе в основата на политическия спектакъл The State, поставен на сцена в Кьолн и Вашингтон от Александър Мануилов и определен от критиката като впечатляващ театрален експеримент.
През 2015 г. българинът Андре Андреев, който от години живее и работи в Ню Йорк, създаде по сценарий на Мартин Маринос филма "Пламен" (Flame) - документален разказ за трагедията на Горанов. Филмът спечели наградата на публиката на "София филм фест", както и награда от фестивалите за документално кино в Солун.
Филма можете да видите тук.
Седем години след събитията от 20 февруари 2013 г. местната власт във Варна - администрацията на кмета й Иван Портних и Общинският съвет, продължават да правят всичко възможно Пламен Горанов да бъде забравен.

Ръководи кореспондентското бюро на „Дневник” във Варна. Завършил е българска филология, след което е работил в различни печатни и електронни медии. Специализирал е журналистика в Съединените щати и Холандия. Завършил е курса „Медиите в интернет” в Центъра за обучение и квалификация на журналисти в Париж (www.cfpj.com ). Още статии от автора – на spasspasov.com