"Абсолютен консенсус", или защо гроздето е кисело
Димитър Събев е икономист и журналист на свободна практика.
"Хората се страхуват. Затова искам да им кажа, че докато няма абсолютен консенсус, увереност, няма да насилваме влизането ни в чакалнята (на еврозоната)", обеща Бойко Борисов. Вероятно с тези думи е искал да внесе успокоение. Постигна точно обратния ефект: кажеш ли на народа да не се страхува, истерията е близо.
Но освен първичния страх на българите, че някой отново ще им вземе парите, тревога обзе и хората с познания по икономика. Значат ли думите на премиера, че ще се отклоним от отдавна обявените амбиции за еврозоната? Или просто Меркурий тези дни е ретрограден? Дано е Меркурий, защото ако министър-председателят чака "абсолютен консенсус", за да подаде България официално искане за встъпване във Валутния механизъм ERM II, има да чака.
В страната действат силни антиевропейски интереси - (гео)политически, икономически, криминални. Спирането на България по пътя към общата валута за тях ще е добре дошло:
1) Както в Москва, така и във Вашингтон, вероятно и в Анкара има върли противници на пълната европейска интеграция на България.
2) Присъединяването към системата на банковия надзор на Европейската централна банка ще ограничи възможността за ново ограбване от типа "КТБ". Банки и други финансови институции, работещи като черни каси, с основание стават нервни, с тях и техните политически клиенти.
3) Бизнесмени, които печелят, като плащат на хората в регионите несъразмерно ниски заплати, имат интерес България да остане в режима на валутен борд, ограничаващ количеството на парите в икономиката, а така и цената на труда.
4) Съществуват и стихийни антиевропейски нагласи в България. Много хора са си направили неправилни изводи от гръцката криза. До голяма степен с помощта на 1), сред населението се насаждат страхове, че в еврозоната "ще фалираме", "ще плащаме милиарди заради другите", "ще ни вземат спестяванията" и т.н.
Списъкът може значително да се разшири, но и изреденото е достатъчно да покаже, че в България не е възможен "абсолютен консенсус" за въвеждане на еврото. Колебанието за кандидатстване във валутния механизъм, което Борисов демонстрира от вече две години, допълнително налива вода в антиевропейската мелница.
Повече институция, отколкото валута
Вместо да се стряска от провокациите на Стив Ханке или от хибридни сайтове, българският премиер следва по-категорично да демонстрира своята подкрепа за членството на България в еврозоната, включително като инициира разяснителна кампания сред населението за ползите и рисковете за страната. Проблемът е, че този въпрос надхвърля икономическите му познания (а и не само неговите).
Здравият народен разум на Борисов неведнъж е стигал до правилни икономически изводи. Само че присъединяването към еврозоната е проблем от друг порядък. За да се осмисли той, е нужно е не само познаване на паричната история, но и самостоятелно мислене, което да изтълкува примерите от другите страни в български контекст.
В интерес на истината, Борисов е отчасти прав: България не е изцяло готова за членство. Равнището на доходите ни е под 50% от средното за еврозоната, което говори, че общата валута ще доведе до дисбаланси при цени и потребление. Още по-важен от доходите е въпросът за структурното несъответствие на икономиките.
Надали ЕЦБ не е наясно с тези въпроси. Работата е там, че в "чакалнята на еврозоната" може да се прекара доста време. Литва например стоя там 11 години - и през цялото време поддържа фиксиран валутен курс. Времето, прекарано във Валутния механизъм, е период, който има не само икономически, но и институционален смисъл. Той е нужен, за да се гарантира, че равнищата на корупция ще се ограничат и сенчестите икономически и финансови структури ще бъдат извадени на светло.
На практика, въвеждането на еврото в България може да се окаже в по-малка степен паричен и в по-голяма степен институционален въпрос.
Ще влезем - ако ни пуснат
Прокраднаха се и други опасения: а не е ли "предпазливостта" на Борисов защитна реакция заради сигнали от еврогрупата или ЕЦБ, че ако България подаде заявление за членство в ERM II, то ще бъде отклонено? Това е твърде възможно, предвид думите на финансовия министър Владислав Горанов в края на 2019 г.: "Няма да кандидатстваме, преди да бъдем сигурни, че ще ни приемат. Репутационните щети иначе може да бъдат твърде големи".
Горанов, следвайки стила на премиера, беше определил рождения си ден (30 април) като целева дата за официално кандидатстване на България в ERM II. Валдис Домбровскис, вицепрезидент на Европейската комисия, на 20 февруари уточни, че влизането на България в ERM II ще се случи "няколко месеца по-късно", но не стана ясно по чия вина е това забавяне.
Очевидно е, че възможните репутационни щети, които тревожат Горанов, касаят най-вече вътрешната публика. Трудно е да си представим как отказ от приемане в чакалнята на еврозоната може да помрачи още повече облика на България пред света. Но на родна сцена репутационен риск за ГЕРБ действително съществува и той със сигурност ще бъде пълноценно използван от опозицията на задаващите се парламентарни избори.
А, реално погледнато, основания да се откаже на България има. През януари 2020 г. хармонизираният индекс на потребителските цени се покачи с 3.4% на годишна база, т.е. условието за ниска инфлация не се изпълнява. Няма прогрес при заздравяването на капитала на двете проблемни банки. И да не забравяме, че по данни на Евростат ценовото ниво в България през 2018 г. е 47.7% от средното за ЕС: пропастта спрямо цените и заплатите в еврозоната е по-голяма, отколкото за Литва в далечната 2004 г.
Защо да бързаме?
Според изследване на Института за пазарна икономика българският бизнес губи 450 млн. евро годишно по линия на външната търговия от обмяната на левове в евро. Дори ако тази оценка е завишена, икономиката и хазната ежегодно губят много милиони, тъй като фирмите купуват евро с левове, за да търгуват с най-големия си бизнес партньор.
Но това е само върхът на айсберга. Валутният борд на практика е осъвременена форма на златен стандарт, а паричната история на XX век ясно показва, че златният стандарт ощетява икономиката, като спира нейната адаптация и развитие. Всяка година, прекарана в режим на валутен борд, носи загуби на България. Сигурността на спестяванията е важно нещо, но то отстъпва по значение пред икономическата динамика. При това България с порядъчния си паричен режим не е сама в свят на огромни кредити и сложни финансови инструменти.
В България подобна гледна точка относно действащия паричен режим се оспорва, но в страни с по-развити парични системи недостатъците на златния стандарт не се нуждаят от доказване. Само че след изминалите 23 години в режим на валутен борд, премахването му е твърде рисково. Единственото ни решение е в еврото: то едновременно ще запази стабилността на парите и ще премахне една ръждясала спирачка за развитието на България.
Но това не означава, че просто трябва да позвъним на вратата. Процесите са огледални: българите се страхуват, че еврозоната ще ги ограби, германци и французи се страхуват, че българите ще им свият еврата. Горанов и Борисов се страхуват от репутационен риск при отказ, фон дер Лайен и Лагард се боят от репутационен риск при съгласие.
Затова е изключително важно България да не пропуска своя шанс. След Брекзит, европейските институции се нуждаят от доказателство, че европейският проект не е мъртъв. Икономическият и социален успех на България може да се превърне във въпрос, далеч надхвърлящ националните граници. Българските управляващи трябва да излязат от полето на тънките партийни сметки и вместо да чакат "абсолютен консенсус", да станат по-активни партньори на институциите на еврозоната, като поемат политическа отговорност в името на дългосрочния национален интерес.