Медицинските сестри: Една година лъжи

Янина Здравкова е дългогодишен журналист в сферата на здравеопазването и социалната политика.
На 1 март медицинските сестри отново ще излязат на шествие, година след началото на протестите за по-добри възнаграждения и условия на труд. За една година те постигнаха малко от това, за което настояват, но за сметка на това чуха десетки обещания, преглътнаха доста лъжи и бяха обект на откровена гавра от страна на управляващите. И е съвсем логично да продължат да протестират. Най-малкото защото голяма част от това, което искат, не може да се купи директно от властта, нито да са отмени или разпореди като винетка до Мировяне. Сестрите не искат само по-високи заплати, а нормално, законно и справедливо функционираща здравна система, а това е непосилно за кабинета, парламента и ГЕРБ.
През пролетта на 2019 година медицинските сестри, независимо и против волята на задължителната си съсловна си организация и на синдикатите, започнаха протести с основни искания за базово възнаграждение от две минимални работни заплати, спазване на трудовото законодателство - при нощни и извънредни дежурства, и премахване на търговските дружества в здравния сектор. Заради тоталното неглижиране в последните 20 години на професията на специалистите по здравни грижи - сестри, акушерки, лаборанти, фелдшери, у нас съотношението лекари/сестри вече е почти 1 към 1, а базовият минимум е на един лекар да се падат две сестри.
Средната възраст на тези специалисти е изумителните 55 години. Преди година на много места - общински и дори областни болници, детски ясли и градини, възнагражденията на сестрите не достигаха дори изискваните от колективния трудов договор 950 лв., тъй като болници и общини твърдяха, че нямат толкова пари. Масово сестрите или работят на две места, или на едно, но с безкрайни извънредни дежурства, които се плащат мизерно. Стандарт на здравни грижи няма, няма и изискване за осигурен брой сестри за договор със здравната каса - както е при лекарите, затова и
първото перо, от което болниците решават да пестят, е от заплати и брой на сестри.
Понеже тяхната работа може да се върши или от санитари, или от близките на пациента, или от никого.
Властта реагира по обичайния си начин - няколко срещи лично с премиера Бойко Борисов и серия от нагли лъжи как в система, която зависи от приходите си, в лечебни заведения, които са търговски дружества и не могат да получават държавни субсидии, а на част от тях здравно министерство не може и да нарежда как да разпределят разходите си, държавата ще налее десетки милиони, с които ще се увеличат заплатите на сестрите. Първо се обещаха 30 милиона лева - сестрите не видяха нищо от тях, после цели 50 - за сестрите отново нищо, после се оказа, че не били 50, а 6, а пък 50-те отишли за педиатрия... В действие влезе и друга част от безотказния арсенал - протакане с работни групи, анализи, проверки, дълго писане на наредби и методики. Сестрите не спряха да протестират, а болниците не започнаха да им плащат кой знае колко повече. Но пък лидерът на протеста на сестрите Мая Илиева беше дисциплинарно уволнена от частната болница, в която работеше.
През декември се задейства друг класически похват - разделяй и владей - премиерът Борисов поиска лекарите да се откажат от част от заплатите си в полза на сестрите - "ако лекарят взима 12 хил. лева, например, ще си намали неговата заплата и така ще даде на сестрите", изнервен от палатковия лагер пред Министерския съвет. И, естествено, понеже не може да разпореди каквото и да било градивно,
Борисов обеща любимото си - пата-кюта - проверки по болниците
за злоупотреби. Засега има една "хваната" болница - в Раднево, където персоналът не е получавал заплати от миналата година, но определени служители - двойно и тройно.
Докато сестрите упорито не се отказваха, опъваха палатки през Министерството на здравеопазването (МЗ) и подаваха колективни оставки, здравно министерство извади последния си коз - регламентирана в закона възможност за частни практики за медицински сестри и акушерки. В момента те нямат право да работят самостоятелно, затова и го правят на черно - най-вече с обгрижване на хронично болни, възрастни и току-що изписани от болница. Макар подобна грижа да следва да е част от обществената здравноосигурителна система, тя не е, не се и предвижда да бъде - законът само ще позволи на специалистите по здравни грижи да правят легално инжекции извън настоящите лечебни заведения, но здравната каса няма да плаща за това. Като не могат болниците да плащат на сестрите, нека поне им дадем възможност сами да изкарват пари от пациентите, е логиката на МЗ.
Дори и това обаче се приема с резерви. Законът е между първо и второ четене в парламента и не се харесва и на "Обединени патриоти", и на БСП, и на лекарския съюз, защото сестрите можело да получат прекалено много правомощия и да станат опасни за пациентите. Понеже сега, когато самостоятелните им практики са напълно извън регулация, не са.
Същите поправки би трябвало да задължат и частните болници да спазват правила за формиране на заплатите на персонала си така, че да се гарантира, че поне 50 на сто от приходите от здравната каса ще отиват за възнаграждения, а заплатите на сестрите и лекарите да се разпределят поне в съотношение 1 към 1.6, т.е., ако лекар получава 1600 лв., заплатата на сестрата да е поне 1000 лв. Докато в държавните и общинските болници за заплати така или иначе отиват далеч над 50 на сто от приходите, в частните не е така, затова и те са против подобни промени, а част от протестиращите сестри работят именно в тези лечебни заведения. И макар тази методика да е в сила от 1 януари, специалистите по здравни грижи не вярват и на нея. Защото след година лъжи и мотаене държавата отново се опитва да направи още от същото - да накара
търговски дружества, на които не е собственик, да разпределят приходите си
по определен от нея аршин. Това няма как да стане не само защото е в конфликт с конституцията, но и защото частните болници просто ще откажат да го правят и ще намерят вратичка, както и сега някои го правят с плащането на извънредни часове, нощни смени и прослужено време. Затова и сестрите искат промяна на философията - болниците да не са търговски дружества, тъй като в подобна система просто няма място за тях.
За възможността подобна промяна да се случи дори и не ги лъжат. За разлика от останалите искания (след цяла година протести дори в някои от държавните болници още не е постигнато обещанието, дадено миналата пролет - за изпълнение на колективния трудов договор и 950 лв. основна заплата, не е увеличено заплащането на нощния труд, нищо в системата не се е променило и медицинските сестри са с една година по-близо от изчезването на професията.