Данъкоплатците пак ще платят сметката за зрелищните арести
"Дневник" се обърна към юристи да коментират зрелищните арести, които прокуратурата провежда, и превръщането на мярката за неотклонение "задържане под стража" на практика в наказание, въпреки че става дума за хора, които са невинни до доказване на противното. Изпратихме въпроси и на министъра на правосъдието Данаил Кирилов.
Поводът е серията от показни акции на прокуратурата в последните дни. В "Басейнова дирекция" в Пловдив директорката, обвинена в безстопанственост, беше арестувана пред очите на всички от въоръжени с автомати полицаи. В дружество "Лъки инвест" за замърсяване на две реки бяха арестувани двама души, единият на 84 г. Бившият екоминистър Нено Димов продължава да е в ареста от началото на януари след показно задържане пред телевизионните камери. Непълнолетни момчета без криминални досиета, съблекли в тролея момче, защото било с дрехи на мразен от тях футболен отбор, също бяха задържани. И още много обвиняеми "търкат наровете" за демонстрация на държавната репресия. Случващото се изостри отношенията в управляващата коалиция - екоминистърът Емил Димитров предупреди, че чиновниците ще спрат да работят от страх от арест, а вицепремиерът Красимир Каракачанов се възмути: "Какви са тези акции от Цветаново време да пращат качулки с автомати срещу жена с писалка? Ми следващия път да пратя специалните сили с танкове!"
На въпросите ни пръв отговори Андрей Янкулов. Той беше прокурор в Софийската градска прокуратура, но в началото на годината напусна системата заради несъгласие със случващото се в нея. Бил е зам.-министър на правосъдието (2014-2015 г.) и зам.-министър на вътрешните работи (2013 г.).
Как се вместват в закона тези зрелищни арести? Има ли според вас нарушение на процесуалните правила, когато се използва несъразмерна сила?
- Формално всякакви задържания са в изпълнение на законови правомощия, защото и служителите на МВР могат да задържат до 24 часа, и прокурорите до 72, и съдът може да вземе т.нар. постоянна мярка (която всъщност не е постоянна, защото подлежи на периодично преразглеждане). В публичното пространство винаги е съществувало разбирането, че няма ли арест и мярка задържане под стража, все едно не се води същинско разследване.
Погледнато назад в годините, вълните на арести на толкова интересни хора, че с тях да започват новинарските емисии, не са някаква рядкост, истинска рядкост обаче са ефективните влезли в сила осъдителни присъди по тези случаи. Акциите, арестите и разследванията, ако не завършват с необжалваеми осъдителни присъди за твърдените извършители, неизменно пък водят до възможност за осъждане на държавата за вреди от незаконни действия на нейните органи. Така че съвсем реална хипотеза е едно формално законно задържане в рамките на разследването след финала на делото да се окаже без основание, защото наказателното производство срещу задържания впоследствие е прекратено или същият е бил оправдан.
Отделно от това, самата зрелищност и показаност на арестите неведнъж е водила до добили публичност осъдителни решения срещу България от Европейския съд за правата на човека, но това сякаш също няма никакво значение, всичко се повтаря.
Не беше толкова отдавна, че да не си го спомняме, времето, когато висши ръководители в МВР бяха хората с най-високия рейтинг в държавата, защото новините започваха с техните акции срещу всякакъв вид престъпност. Резултатите след години от тези акции от гледна точка не на пиар ефекта, а на наказателния процес, вече са съвсем отделен въпрос. Но те се размиват не само във времето, а и сред другите участници в същинския наказателен процес.
Така че по същество в момента не виждаме нищо по-различно от неща, които вече сме гледали. Разликата е само в някои нюанси.
Кой трябва да понесе отговорност, ако има прекомерна репресия? И какво може да се направи, ако специално създаденият съд на властта - спецсъдът - участва в тази прекомерност?
- Предвид факта, че мачът с прекомерната репресия е вече игран и резултатът от него е писан на сметката на данъкоплатеца, но въпреки това демонстративното мачкане на твърдените закононарушители продължава да се котира, данъкоплатецът и сега едва ли ще има проблем да си плати сметката за зрелищата, когато дойде след години.
Как възприемате думата "възмездие" - от най-високо място в държавата се призовава за това?
- От най-високите места в държавата би трябвало да се призовава за правосъдие, а не за възмездие. Правосъдието не бива да е снизходително или кръвожадно, а най-малко е редно да се влияе от обществените настроения по конкретни случаи. Непрекъснато се търсят краткотрайни пиар ползи с непрестанното искане за увеличаване на наказанията като лесен отговор на трудната задача как адекватно да се реагира на престъпността.
Успоредно с това се наблюдава друг феномен - общоевропейската тенденция още от миналия век към намаляване на наказателната репресия напоследък се представя като някакъв едва ли не вреден неолиберализъм. Парадокс или не, в европейските общества и престъпността, и наказателната репресия намаляват.
През последните години станахме свидетели на странна субординация: Премиерът се срещаше с предишния главен прокурор всяка сряда и за тези срещи не беше оповестявана информация. Премиерът прекрати тези редовни срещи с новия главен прокурор, но обяви, че се е разбрал с него "да се размаже всичко живо, което цапа". Силовият вицепремиер Красимир Каракачанов обяви, че не е информиран за силовите акции на прокуратурата. По силата на кой закон върви стиковката между премиера и главния прокурор? Трябва ли силовият вицепремиер да бъде уведомяван за действията на прокуратурата?
- Прокуратурата е в особено положение, защото е част от съдебната власт, но трябва да поддържа тесни връзки с изпълнителната, без която не би могла да осъществява основната си задача да провежда наказателно преследване. Срещите между ръководителите на прокуратурата и изпълнителната власт не би трябвало да са априори притеснителни, тъй като на тях най-малкото би следвало да се обсъждат само организационни въпроси, а не конкретни разследвания.
На практика обаче у нас се е създало фактическото положение, че ръководителят на структурата се ангажира не само да я управлява, но и е в течение и се разпорежда "извънпроцесуално" по всякакви текущи въпроси. Не би трябвало да е работа нито на главния прокурор, нито на министъра на вътрешните работи или който и да е друг представител на изпълнителната власт да се разпорежда по което и да е конкретно разследване. То си има наблюдаващ прокурор или прокурори, съответно работата им може да бъде надзиравана от горестоящ прокурор или прокурори, има си и разследващи органи следователи и/или служители на МВР или други органи на изпълнителната власт в лимитирани случаи. Само те трябва да могат да казват какво да се прави по досъдебното производство, а ако не работят качествено, има достатъчно механизми да бъдат сменени, но не и работата им да подлежи на текуща санкция по всеки въпрос от конкретиката на разследването от главен прокурор, министър, силов вицепремиер, премиер и пр.