Руската намеса в Либия навлезе в качествено нов етап след "турския десант" в Триполи, предприет от Ердоган. Анкара предостави на правителството на Сарадж, представляващо неформална коалиция между "Мюсюлманските братя" и "Либийската бойна групировка", военна помощ, включваща турски военни и джихадисти от сирийския фронт. Въпросната "Либийска бойна групировка" е клон на "Ал Каида", а лидерът й Абдел Хаким Белхадж ръководи от Истанбул собствена авиокомпания, доставяща в Либия бойци и доброволци по-специално от района на Идлиб.

Със задълбочаването на гражданската война през последните години Русия печели силни позиции за влияние в Либия за сметка на Европа и САЩ. По думите на Бин Фишман, бившият пратеник за Северна Африка в рамките на Съвета за национална сигурност на САЩ, Путин за пореден път дава ясно да се разбере, че иска да разполага с влияние в Либия и да оперира в близост до южните граници на НАТО.

А това, според него, е в разрез с целите на Стратегията за национална сигурност на администрацията на Тръмп, както и със стратегическите приоритети на Пентагона и с тези на Съвета за национална сигурност по отношение на Африка. Всички тези стратегически документи и позиции се основават върху необходимостта от противодействие на руското и китайското влияние, особено като се има предвид, че Либия се превърна във важен геополитически плацдарм.

За президента Путин Либия е другият фокус в стратегията му за възстановяване на руското влияние в Близкия изток, коeто бе отслабено след разпадането на Съветския съюз. Очевиден е стремежът му да се превърне в незаобиколим фактор при решаването на кризата в тази страна, въпреки че не успя да убеди генерал Хафтар да подпише споразумение с премиера Сарадж неотдавна в Москва.

Според британския в. "Индипендънт" Москва играе двойна игра в Либия в стремежа си в крайна сметка да се окаже на страната на по-силния играч, който и да е той. Наблюдателите припомнят, че това е характерно за подхода на Путин и в други конфликтни ситуации в региона, където Москва установява контакти и с двете враждуващи страни, с което да спечели предимство пред конкурентите за влияние.

Според Анна Боршчевская от Вашингтонския институт за Близкия изток, която е и автор на книгата "Руската военна роля в Близкия изток", този подход се обяснява и с факта, че Хафтар все още запазва американското си гражданство и се оказа труден партньор за Москва. Наистина досегашното поведение на генерала и външните му контакти показаха стремежа му да си осигури свобода на действията. Въпреки това Кремъл използва в своя изгода дипломатическия процес за решаване на либийската криза, макар и той засега да не води до положителен резултат.

В отсъствието на САЩ и ЕС руската дипломация използва този повод за укрепване имиджа на Путин на миротворец. От друга страна, стана практика Русия да се заангажира с трудни за уреждане конфликти, което да ѝ осигури влияние в съвсем друга посока. В случая с Либия става дума за евентуално използване на бежанската вълна през Средиземно море за оказване натиск върху Европа. По същия начин преди време Кремъл инструментализира в свой интерес имигрантската вълна, заляла Европа от Сирия, и надигащата се нова вълна от провинция Идлиб.

Москва се стреми да извлече максимум изгода от успешния ход с установяването на контакти с всичките либийски групи, които се борят за властта. Това дава възможност на Кремъл да разшири влиянието си извън либийските рамки и да го разпростре върху Северна Африка и по протежение на Южното Средиземноморие. В това отношение Русия се възползва от вакуума, създаден с американското изтегляне от региона и последвалото намаляване влиянието на Запада върху събитията там.

От друга страна обаче, Русия се оказа в надпревара с Турция, която също се опитва да извлече ползи от частичното оттегляне на Запада. С намесата си в Либия Ердоган се стреми да сложи ръка върху тази ключова държава от Южното Средиземноморие, което да му позволи по-успешно да налага своите условия на Европа.

Нежеланието на САЩ да се намесят в конфликтите в Сирия и Либия позволи на Русия да получи лостове на влияние в южния фланг на НАТО, като същевременно изостри противоречията между Москва и Анкара. Днес е очевидно, че Вашингтон вече не е в състояние да предотврати по-нататъшното задълбочаване на въоръжените конфликти в двете държави. Според говорителя на американското военно командване в Африка (AFRICOM) "Либия бе пренебрегната както от администрацията на Обама, така и от тази на Тръмп, което накара антитерористичните експерти да предупредят за опасността от възраждане на ИДИЛ след неуспеха на Русия да се справи с нея в Сирия".

Руските анализатори са на мнение, че в лицето на Хафтар Путин е открил партньор, от който бе лишен в периода след ликвидирането на Кадафи. Военната помощ за неговата "Либийска национална армия", в която са кооптирани и някои висши офицери на Кадафи, включва ключово важна военна техника от типа на уреди за нощно виждане, както и зенитни установки, използвани за поразяването на дроновете, предоставени от Ердоган на Триполи.

Наред с логистичната и разузнавателната подкрепа за Хафтар на негова страна Русия изпрати и бойците от частната охранителна фирма "Вагнер", включващи опитни военни експерти. Вестник "Москоу таймс" съобщи, че "ранените руски бойци от ("Вагнер"), които водят сражения в Либия и Сирия, получават лечение в московска болница, собственост на близки съратници на Путин и неговата дъщеря".

Но партньорството между Путин и Хафтар не се изчерпва единствено с военната подкрепа. Далечният хоризонт на това сътрудничество включва бъдещи сделки и споразумения в енергийната област, с които ще се осигури и достъпа на Русия до либийските пристанища. Симптоматично е, че Москва вече сключи сделка с Бенгази за добив на нефт и газ.

По такъв начин Русия не само успя да промени правилата на политическата игра в Либия, а се надява в близко бъдеще да реализира несбъднатата мечта на Сталин Русия да получи достъп до пристанище в Южното Средиземноморие (малко познат е фактът, че на Конференцията на съюзниците в Потсдам през 1945 г. той безуспешно се е опитал да получи мандат за контрола над Триполи).

През последните години Кремъл все по-често прибягва до частни руски военни компании от типа на "Вагнер" като инструмент на външната си политика. Това се превърна в отличителна черта на стратегията на Путин в международен план. Според лондонския вестник на арабски език "Близък изток"(Ал Шарк ал аусат) неотдавна Кремъл е дал лиценз на една сирийска партия да набира местни доброволци да се сражават в състава на "Вагнер" в Либия срещу високи заплати (вариращи между 1000 и 1500 долара) и евентуални компенсации за семействата при смъртни случаи. Тук трябва да напомним и за американската практика да използват частни военноохранителни компании от типа на Blackwater, която се прочу с незаконните си действия в Ирак и Афганистан.

Решението на президента Путин от края на 2015 г., т.е. по времето, когато Русия влезе в сирийския конфликт, да натовари с либийската мисия заместник-министъра на външните работи на Русия по Близкия изток Михаил Богданов, отразява значението, което Кремъл придава на Северна Африка. Трябва да се отбележи, че от май 2017 г. насам руските власти отпечатаха купюри на стойност 4 милиарда динара, което се равнява на около 3 млрд. долара за нуждите на правителството в Тобрук, подкрепящо Хафтар. Този ход предизвика протестите на либийската централна банка в Триполи, подчинена на правителството на Сарадж. По такъв начин страната се оказа с две централни банки, две правителства и два парламента.

Ако Москва успее да наложи дългосрочно влиянието си в Либия, тя ще получи възможността да оказва съществено въздействие върху Европа. Освен това, руският военен флот ще получи достъп до двете дълбоководни пристанища в Тобрук и Дерна, чието геополитическо значение ще се увеличи в съчетание с друго средиземноморско пристанище - това в Тартус, Сирия, където руснаците вече имат своя база.

Както пише независимият рускоезичен сайт "Медуза", още при първия контакт между Путин и Хафтар през 2015 г. руският президент е обещал подкрепа в замяна на бъдещи енергийни сделки и достъп до либийските пристанища. Нещо повече - руският план за Африка предвижда по-нататъшно разширяване на сферата на влияние в страните от Сахел като Нигер, Мали и Буркина Фасо.

Според френския експерт по руските въпроси Igor Delanoe, Либия предоставя на Русия допълнителни лостове във взаимоотношенията с евроатлантическите съюзници в контекста на кризите в Сирия и Украйна. Освен това, контролът върху Либия ще позволи на Москва да спекулира с бежанския въпрос в ущърб на единството на Европейския съюз.

Путин счита, че развитието на отношенията с Африка е един от приоритетите на руската външна политика. По време на руско-африканската среща в Сочи неотдавна той подчерта, че Африка се превръща в един от стълбовете на многополюсния свят. Размерът на търговския обмен между Русия и африканските страни - макара и тръгвайки от ниска база - отбелязва значителен ръст през последните пет години, надхвърляйки 20 милиарда долара.

Русия се превърна в един от най-големите износители на оръжие и военни технологии в Африка. По думите на самия Путин, през последните пет години Москва е изнесла оръжие в 30 африкански държави. Според руската агенция (РИА Новости) Москва понастоящем провежда преговори с Централноафриканската република за създаване на своя военна база в тази страна. Всички тези ходове на Русия са улеснени от очерталото се ограничаване на американското военно и разузнавателно присъствие в региона, което е резултат на стремежа на Вашингтон да намали разходите си и да пренасочи военноотбранителния потенциал на страната към други приоритетни региони в света.