С речта на Хоакин Финикс на тазгодишните оскари за пореден път от звездна трибуна бе отправено послание, че веганството е етичният избор за съвременния човек. И не за първи път ни провокира да се запитаме - дали в стремежа да запазим вкусовия си комфорт не ставаме косвени съучастници в откровено нехуманните практики, които са банална реалност за съвременната хранителна индустрия?

В словото си актьорът обърна внимание на конкретна практика - отделянето на новороденото теленце от неговата майка, независимо от "безпогрешните й за разчитане викове на мъка". Действително, обичайно е в големите ферми кравата да бъде разделена от своето теленце още в деня на раждането му, а то да бъде хранено с подобие на мляко на прах, разредено с вода, защото не е "рентабилно" част от млякото да отива за него, вместо на рафтовете в супермаркета. В резултат на начина, по който е третирана, от стрес кравата боледува почти през целия си около 5-годишен живот, а за да запази своята производителност, е "лекувана" с антибиотици и други препарати. В интернет пространството има достатъчно клипчета за условията, в които се отглеждат кравите, които не е препоръчително да гледате, ако сте с по-слаби нерви.

Последователите на веганската философия като Хоакин Финикс разрешават тази дилема кардинално - техният призив е: "Не яжте месо и никакви животински продукти, за да е спокойна съвестта ви". И все пак ако сте от хората, които обичат кафето си с мляко и спагетите си с пармезан, има варианти да не се чувствате изначално виновни. Например в Германия (една от трите държави с най-голямо производство на мляко в Европа) вече има фермерски стопанства, които не разделят кравата от нейното бебе, не затварят животните в клетки и т.н.

Изобщо да си потребител в днешно време е изпитание, от което е трудно да излезеш сух. Защото докато следиш по какъв начин е произведена храната ти, можеш да пропуснеш, че носиш блуза, ушита в Бангладеш от 12-годишно дете с надница от 40 долара месечно за 12-часов работен ден. И така мнозина от нас предпочитаме да останем в своето незнание с убеждението, че именно то ни оневинява.

Активните застъпници на веганския и вегетарианския начин на живот често прокламират принципната идея, че яденето на месо е признак на духовен примитивизъм и обратното - вегетарианството извисява духа. Определяйки се за човек с християнско съзнание, съм се питала обаче - защо християнството не застъпва подобна теза. Защо Христовото учение не приема яденето на месо за зло и грешно само по себе си? За разлика, например, от учението на индуизма или на будизма, където вегетарианството е ако не задължително, то особено препоръчително предписание (неслучайно и Макдоналдс се ориентираха според религиозната култура и именно в две от свещените индийски места - Катра и Амритсар, в близост до Златния храм на сикхите, през 2014 г. отвориха първите си два изцяло вегетариански ресторанта).

Наистина, в повечето православни манастири месото в ежедневното меню на монасите е изключение, а според някои манастирски типици (устави) важи изцяло спазването на вегетариански режим. Но не защото е "грешно" да се яде месо, а защото монасите се считат за призвани да полагат повече аскетически усилия в сравнение с вярващите "от света".

Действително според някои отци на Църквата принципът на хищничеството не е същестувал, когато земята се е намирала в своето райско състояние. Едва след грехопадението, "благодарение" на човека хищничеството, заедно с тлението, влиза в света. Затова и в библейската книга на пророк Исаия, в едно от описанията на небесния Йерусалим - алегория за бъдещото царство, където хората ще живеят в любов заедно с Бога, се казва: "...вълк и агне ще пасат заедно, и лъвът ще яде слама като вол".

Първоначално Бог дал на човека единствено растенията за храна, пише в библейската книга Битие: "...ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна". Въпреки това обаче човешката алчност, завист и гордост правят така, че според библейския разказ "земята да се напълни със злодейства". Ето че само по себе си веганството не е издигнало човека до впечатляващи духовни висоти и не е потушило вътрешните му демони. Едва след потопа Бог позволява на Ной и на неговите потомци да се хранят с месо.

Истина е и това, че за разлика от учението на индиузма например, християнството поставя човека в една уникална позиция пред другите създания, тъй като единствено за него библейският текст казва, че е сътворен по образ Божи и е призван да се уподоби на Създателя си. Той единствен сред създанията може да прозре и да прослави със слово величието на Бога и на Неговото творение. Наред с други характеристики, той има още едно по-особено качество в сравнение с животните - творец е по природа. Неслучайно Адам е повикан от Бога да даде имена на животните: "...и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й".

Човекът като творец е призван обаче не да бъде тиранин, а стопанин на творението, който е отговорен и ще отговаря за него пред Бога. Би могло да се каже, че според християнството с грехопадението си човекът носи вина за състоянието на творението, това има предвид апостол Павел, когато казва: "Тварите се покориха на суетата не доброволно С надежда, че и самите те ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождаване на синовете Божии. Защото знаем, че всички твари заедно стоят и се мъчат досега".

В християнската традиция убийството на животни е допустимо с цел препитание и никога - за забавление. Освен това, за християните е обезсмислена и идеята на т.нар. курбан или корбан (жертвоприношение на животно в дар на Бога в старозаветната традиция, както и в исляма), защото последната жертва е Самият Христос, Който слиза от небесата, за да стане Агнецът, отишъл на заколение за спасението на цялото човечество. Именно с Неговите Тяло и Кръв под формата на хляб и вино се причастяват вярващите в храма. Курбанът обаче е разпространен в народната традиция и в случай, че православен свещеник го благославя, той всъщност благославя животното не като принесена жертва пред Бога, а като храна за множеството, събрало се за конкретния празник.

Въпрос, по който са се изписали доста свободни интерпретации и спекулации. От Новия Завет обаче не получаваме категоричен отговор. Единственият ориентир с относителна конкретика откриваме в Евангелието според Лука, в което Христос визира лицемерното недоволство на фарисеите, на които не може да се угоди, като споменава коментарите им по адрес на Йоан Кръстител (който е живял суров живот на аскет пустинник) и на Самия Себе Си: "дойде Иоан Кръстител: нито хляб яде, нито вино пие; а казвате: бяс има. Дойде Син Човеческий: яде и пие; а казвате: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници."

За вярващия християнин няма съмнение, че ако вегетарианството беше основно благо, което само по себе си възвисява духа, Христос не би премълчал тази истина и би проповядвал за нея. В такъв случай Той нямаше да преумножи двете риби, заедно с петте хляба, за да нахрани над пет хиляди души, дошли да чуят словото Му и да потърсят изцеление в пустошта. На друго място в Писанието (в Йоановото Евангелие) се посочва, че след Възкресението, едно от явяванията на Христос пред учениците Му се е случило, докато те ловят риба. Той помага празните им мрежи по чудо да се напълнят (както е посочено съвсем конкретно, "с едри риби, на брой сто петдесет и три"), а когато слизат на брега, апостолите виждат накладен огън и на него вече сложена риба и хляб...

Днес според православния календар е първият ден от Великия пост. Под различни форми постът е практика, която откриваме във всички големи религии. В християнството Самият Христос пости 40 дни и нощи в пустинята и отблъсква изкушенията на дявола. Иисус, Който няма нужда от пост, пости, за да даде пример на човека за духовната сила на тази аскетическа практика.

Както Великият пост, така и всеки друг пост през годината е установен от Православната църква за цялата общност от вярващи - за да се подкрепят заедно по този път. Духовниците обаче предупреждават за рисковете от всяка неразумна крайност и свръхстрого лишение; децата, хронично болните и бременните са освободени от спазването на поста.

Той е най-дългият пост през годината и, за разлика от поста за Рождество и за Петровден, се яде риба само на Благовещение и на Цветница. Но защо казваме, че въздържанието от определени храни е само едната страна на монетата?

Същинският смисъл е в преместването на фокуса - от злободневното, битовото, от външното към нашия вътрешен свят, към внимателен себеанализ на нашите мотивации, мисли и думи. Отместване на фокуса и в друга посока - от нуждите на егото към нуждите на другия - не само към нашите най-близки хора, но и към онзи, който довчера сме приемали за чужд, далечен и дори за наш дразнител... Към желанието да походиш в неговите обувки, да усетиш неговата болка. От втренчването в мисълта, че все нещо не ни достига - постът преобръща перспективата, за да разберем със сърцето си, че именно в малкото всъщност имаме много. Време, в което имаме шанса да се погледнем без маска и да направим опит да се освободим от нашите неврози, зависимости, от веригите, които ни дърпат надолу, и от пресищането във всякакъв смисъл.

Ето защо ако един любител на свинското, един вегетарианец и дори веган са решили да постят, но за всички тях най-голямото вълнение в този период е как да се сдобият съответно с рецепта за постно шкембе от гъби с оризово мляко или за кокосов веган пудинг с чия, то е много вероятно да им се изплъзне опита от автентичната същност на поста. А това на мнозина от нас често ни се случва.

Известната гръцка монахиня Майка Гавриила (наричана от някои православната Майка Тереза, защото е посветила години в грижата си за болни и бедни в Индия и Африка) казва: "Преди всичко постенето прави така, че да забравиш тялото си - онова "какво ще ядем, какво ще пием?"*. Тук обаче не е скрито някакво негативно отношение на християнството към тялото, тъкмо напротив - тялото и духът са в хармонично единство, човекът в неговата цялост по Божия замисъл. За да се запази този баланс обаче са нужни "упражнения" (това е и значението на думата "аскеза" от гръцки).

Хора като Майка Гавриила ни казват, че плодовете на поста са радост, спокоен дух, лекота и любов. За да вкусим от тях обаче, първо трябва да имаме смелостта да вземем кръста си и да тръгнем по стръмния път. По думите на един от най-големите християнски мислители на съвремието отец Александър Шмеман, Великият пост е следване на стъпките по пътя към Възкресението, "...който всяка година Христос извървява отново - път от предателството на ученика и самотата в Гетсиманската градина, през страданията на Кръста, до слизането в смъртния мрак... Не, тази трагедия не е неизбежна, но Христос свободно и съзнателно я избира, защото иска пряка среща, решаващ двубой със злото и смъртта"**.