Абсолютно неприемливо е министърът на правосъдието да коментира съда в Страсбург
Адвокат Александър Кашъмов е ръководител на правната програма на фондация "Програма Достъп до информация" със стаж като защитник в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. Поводът за коментара му е започналата медийна и институционална атака срещу българския съдия в Страсбург Йонко Грозев и предшественичката му Здравка Калайджиева от фондация "Български адвокати за правата на човека". Имената им попаднаха в доклада на двама представители на френската неправителствена организация Европейски център за право и правосъдие, който твърди, че има случаи на конфликт на интереси на съдии от ЕСПЧ, които са работили за неправителствени организации, финансирани от Джордж Сорос. Организацията и авторите на доклада са известни с позициите си срещу абортите, правата на хомусексуалните и защитават религиозни права. В български издания се появиха настоявания съдия Грозев да бъде отзован от позицията, което не е в правомощията на българската държава, но министърът на правосъдието Данаил Кирилов се впусна в разсъждения по темата. Любопитното е, че Калайджиева е била съдия, а Грозев адвокат по делото "Колеви срещу България", което установява безнаказаността на главния прокурор и изисква българските власти да предприемат мерки за това. Десет години вече нищо не се случва.
Още мнения на юристи четете тук.
Интервю с Йонко Грозев четете тук.
Няма нищо нелогично в това адвокати да стават съдии, дори е по-логично отколкото обратното. Самата американска система не го смята за конфликт на интереси. Единственото изискване, за да станеш съдия в престижен съд като Европейския съд по правата на човека, е да се познава материята.
И Здравка Калайджиева, и Йонко Грозев като съдии в Страсбург са си правили отводи
дори при минимални съмнения, за които няма и формално основание. Йонко Грозев не работеше за Българския хелзинкски комитет поне 10 години преди да стане съдия в Европейския съд по правата на човека, но въпреки това си прави отводи по дела с участието на БХК.
За избора на съдия в Страсбург има специална процедура, която е справедлива и балансирана. Съдията не го избира министърът на правосъдието, а процедурата дава гаранция, че изборът става въз основа на обективни критерии и политическите фигури не могат да се месят.
Министерството на правосъдието чрез своята дирекция за процесуално представителство (където работят отлично подготвени колеги)
представлява българското правителство по дела в Страсбург. То следователно е страна
по делата и е абсолютно неприемливо едната страна в процеса, а именно министърът на правосъдието, да коментира съда и да оказва по този начин влияние на справедливия и честен процес.
Дори и аз, като адвокат с дела в Страсбург, не си позволявам да коментирам съдиите и да размахвам пръст, когато не съм доволен от някое решение, дори и без да съм политическа личност. Какво ще стане, ако представителите на официални институции си позволяват публично да подронват престижа на други институции, и то които имат правораздавателна власт.