Извънредното положение ще убие всякакви контакти, но може би и демокрацията
Коронавирусът е най-голямата тема за България и света, но ако искате да следите лесно какво друго си струва да знаете, четете новата рубрика "Новини без коронавирус".
Георги Гочев е класически филолог, преводач от старогръцки, преподавател в Нов български университет (НБУ). Превел е "Държавата" на Платон, "Поетика" на Аристотел, "Медея" на Еврипид. Редактор на новото литературно списание "Текстил". Коментарът му е от "Фейсбук".
За мен въвеждането на "извънредно положение" е като да ползваш ядрена политическа бомба. Ще убие всякакви контакти, но и самата социалност, смисъла на демокрацията.
По-конкретно "извънредно положение" означава три неща и трите изключително сериозни:
1. Че личните ни права се подчиняват на хипотезата за общ интерес.
2. Че властта не вярва във възможността на гражданите да се самоконтролират и самоуправляват. Тоест поема управлението и над личния им живот.
3. Че властта става безконтролна и може да оправдае всяко действие с хипотезата за общ интерес.
Аз пък не вярвам, че тази власт може да се самоконтролира. И вярвам още по-малко след заседанието на Парламента, в което не се чу нито един глас на въздържание, нито едно оспорване на смисъла на това решение. Но се чу за лошите частни болници, за лошите либерали, дето се събирали заедно, и за лошите съвременни хора, дето пътували, където им скимне.
Привърженик съм на строгите и превантивни мерки за борба с вируса, но на строги Конкретни мерки като затваряне за заведения и молове, спешно преминаване на държавната администрация към онлайн режим на работа, криминализиране на нарушаването на карантина (какво е, впрочем, това безумно предложение за затвор от една година, наказанието трябва да бъде глоба, а не издържане с пари на данъкоплатеца на още затворници), а не на мерки за масово поразяване на социалността.
Това е този закон - не е карантина, а мярка за масово поразяване на социалността. Същата тая социалност, дето толкова трови съня на това правителство.