Надзорът за законност на прокуратурата върху всички отпадна преди 30 години
Андрей Янкулов е бивш прокурор в Софийската градска прокуратура. В началото на годината напусна системата заради несъгласие със случващото се в нея. Бил е зам.-министър на правосъдието (2014-2015 г.) и зам.-министър на вътрешните работи (2013 г.). Коментарът му е от профила му във "Фейсбук" и е по повод главния прокурор Иван Гешев и неговата активност по време на пандемията с коронавируса. Заглавието е на "Дневник".
Едно нещо трябва да стане съвсем ясно.
Главният прокурор говори вече няколко пъти за "надзора за законност".
Главният прокурор не осъществява надзор за законност върху дейността на държавните органи и гражданите.
Просто не притежава такова правомощие нито в мирно, нито във военно, извънредно и прочее време.
Имал го е по конституцията от 1971 г. (т. нар. Живковска конституция) Чл. 133, ал. 1 от нея гласи: "Надзор за точното и еднакво изпълнение на законите от министерствата и другите ведомства, местните държавни органи, стопанските и обществените организации, длъжностните лица и гражданите се осъществява от главния прокурор."
В новата конституция такъв текст няма и това не е случайно,
а съвсем целенасочено - да няма подобен надзор.
Според нейния чл. 126, ал. 2 главният прокурор "осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори".
Няма и дума за министерства, други ведомства, граждани и пр. Тоест обхватът на надзора за законност от главния прокурор очевидно е намален до дейността на прокурорите, а не на всички в държавата.
Подобен текст като несъществуващия чл. 133 от Живковската конституция няма в новата
и за прокуратурата като институция, ако приемем, че идеята й е била просто "надзорът" да не се упражнява еднолично, а колективно.
Прокуратурата и по Живковската, и по сегашната конституция има правомощието "да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове" (отменят се от други органи) - чл. 133, ал. 4 от Живковската, респективно чл. 127, т. 5 от сегашната.
Това е съвсем различно от "общия надзор за законност", защото ако съвпадаше с него, нямаше нужда това едно и също нещо да бъде разписано по различни начини и в различни алинеи в чл. 133 от ЖК.
Нито едно от другите сегашни правомощия на прокуратурата по чл. 127 от конституцията
не предполага да надзирава дейността на всеки в държавата.
Има правомощие да надзирава само изпълнението на наказанията (а досега не съм чул и една дума за ситуацията в местата за лишаване от свобода, за които именно трябва да говори главният прокурор, защото оглавяваната от него институция трябва да надзирава точно тях) и други принудителни мерки (например принудително лекуване на психично болни). Текстът казва буквално "следи за спазване на законността", но не по принцип и по всякакви начини, каквито намери за добре, защото изрично след "законността" е написано "КАТО:" и са посочени точните й изчерпателно изброени правомощия, само чрез които може да следи за спазване на законността.
В една правова държава държавните органи могат да упражняват само толкова и такива правомощия, каквито законът им е дал. Другото се нарича произвол - всеки с власт може да реши да си прави всичко, каквото му харесва.
Коронавирусът е най-голямата тема за България и света, но ако искате да следите лесно какво друго си струва да знаете, четете новата рубрика "Новини без коронавирус".