Замислете се: ако имате висока темрература, отпаднали сте и кашляте, какво ще направите, освен че се ще паникьосате, после ще опитате да не се паникьосвате, но това няма да стане, защото бързо ще установите, че имате всички основания за паника - ще запалите колата и ще идете във Военна болница или Пирогов? Знаете ли какво точно да направите, ако имате съмнения, че сте заразени с коронавирус? Не, въпреки че получавате денонощно все по-трудносмилаеми количества информация по темата? Значи сте обикновен гражданин, но без паника - проблемът не е у вас, колкото и да ви го внушават поне два пъти дневно.

Какво трябва да направи гражданин, ако смята, че има коронавирус, стъпка по стъпка? Здравната ни система е така устроена, че той е научен, че трябва да потърси личния си лекар. Заради епидемията обаче гражданите са изрично предупредени, че не трябва да ходят директно при джипито, а да му се обадят. И толкова - очаква се, че оттам нататък общопрактикуващият поема организацията. Но той може да не вдига телефона си, да са почивни дни, просто да каже - иди в болница или се обади на спешна помощ, или пък пациентът да няма личен лекар. И в паниката си гражданинът да започне да обикаля по болници и лаборатории, а в 8 вечерта лично ген.майор проф. Венцислав Мутафчийски да му се скара, че пречи на истинските болни с безотговорното си поведение. "Хора, които имат леки клинични оплаквания, мястото им е вкъщи. Чак когато има сериозен, тогава се постъпва в болница. Това че има кашлица, хрема или температура, това не е основание за болница. Тези, които са в тежко състояние, отиват последни в болницата и какво заварват - панаир от възмутени граждани", да му каже генералът и да го назидае допълнително за всеки случай: "Всички възмутени и хистерични граждани може да си правят изследвания в частните лаборатории и

Само че и без това разградената здравна система и най-вече тези, които я ръководят, са тези, които денонощно докарват гражданите до хистерия в крайно недопреценения и необмислен опит да ги уплашат достатъчно, така че да ограничат контактите си и да не предават зарази и така да помогнат за овладяването на ситуацията. Те обаче ни казват само какво да не правим, но не и какво да правим. Психозата се засилва от това, че полека-лека експертите изчезнаха, а на тяхно място се появи главният прокурор, чието послание, в общи линии, е - който си подаде носа от вкъщи, ще умре или поне ще бъде арестуван. Подобен подход свърши донякъде работа, информацията какво представлява вирусът, как се предава, как да се предпазим и какви са симптомите, е навсякъде - включително и там, където трябва да присъства задължително - на сайта на министерството на здравеопазването, и вече едва ли има гражданин, който да не е наясно с въпроса.

Не така стоят обаче нещата със следващия етап - какво да правят тези, които са се почувствали болни или подозират, че са. Невероятно, но факт - никъде в сайтовете на официалните здравни институции

ако имат температура и кашлица, стъпка по стъпка. Подобна информация може да се съобщава на брифинги, тя дори съществува забутана нейде в качените на сайта на МЗ десетки заповеди на министър Кирил Ананиев - всъщност в "Заповед за лицата, които подлежат на задължителна 14-дневна карантина и за реда за осъществяване на контрол върху карантината" може да се открие някаква информация в точка 8 - "при поява на симптоми за COVID-19, съгласно актуалната дефиниция за случай, лицата са длъжни да се свържат по телефон с общопрактикуващия си лекар, лечебното заведение, което обслужва мястото за настаняване или със съответната регионална здравна инспекция, откъдето да получат указания според случая". Естествено, никой, събудил се с 38 градуса и задух, няма да стигне да чете дотам.

Има и още купища заповеди - кой и на каква карантина подлежи, кои болници кои пациенти приемат, но всичко това е за вече установени случаи. Има и объркващи инструкции като кога човек да се изследва за коронавирус, сякаш това е нещо, което всеки може да направи сам с домашен тест. Защото, естествено, какъв е пътят до изследването, не е обяснен. Систематизирана, написана за ползване и улеснение на гражданите информация просто няма.

На видно място в сайта на МЗ има само телефон, на който гражданите да се обадят, ако имат въпроси по темата. И понеже те имат, линията е непробиваема. По спомен, усет и традиция, подозрителният за зараза гражданин ще се обади на 112, които да му обяснят и да го насочат. Ако преценят, те или ще му пратят линейка, но може и да го насочат към... болница. Има немалко хора, които сами ще се насочат натам, без това изобщо да е нужно. И при положение, че подобни граждани ще стават хиляди, липсата на едно просто нещо като ясно и видно поднесени инструкции ще доведе до натоварване на системата, лутане на хора, които може да са заразни, хаос, недоволство и излишно изразходване на ресурси, които са критично важни в този момент.

Защо здравното министерство не е оформило препоръки за хората, с ясен протокол за действие във всяка ситуация? Защото не се е сетило и защото в администрацията нямат навик да мислят по този начин, не се приемат като назначени от данъкоплатците, а като техни ментори -

ясно и достъпно.

Това, естествено, важи за отношението и инструкциите на здравно министерство и към здравната система. И без криза тя е деконструирана, с различни звена, които работят сами за себе си и без никаква връзка помежду си - лични лекари, спешна помощ, поликлиники, болници и т. н. Когато пациент има нужда от повече от едно от нивата, се оправя сам и както може - обикаля, пита, търси, току се върне за някой задължителен документ, изискуем от по-горното ниво, но непредоставен от по-долното. В сегашната ситуация обаче това не само е опасно, то е невъзможно.

Гражданите са насочени към личните си лекари, но личните лекари са оставени да се оправят сами и предпазни средства за тях почти няма, защото са еднолични търговци и се очаква да си ги набавят сами. Как точно и колко ясно са насочени хората е видно и от това, че се наложи джипитата изрично да обясняват, че работят по обичайния си график. Отново поради хаотични правила, липса на практика за взаимодействие между различните нива на системата и останалите институции и зле проиграни в "мирно" време планове за реакция при пандемия (такива има), на места общопрактикуващи са принуждавани да вземат проби от домовете на подозрителни за инфекция, без да имат предпазни средства и без това всъщност да е инструкцията на МЗ.

нито инструкции какво да правят. А когато от пловдивската болница "Св. Мина" възроптаха публично, срещу тях беше образувано досъдебно производство и следствено дело за това, че са обявили, че починал пациент може да е имал коронавирус, а се оказало, че няма, и така "са изнесли неверни данни чрез медиите и чрез тях са предали заблуждаващи знаци за тревога". Следственото дело пък е "за причиняване на смърт по непредпазливост, в резултат на немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност".

Какво от това, че увеличените глоби за медици, които отказват да изпълняват служебните си задължения отпаднаха от закона за извънредното положение? Няма никакво съмнение, кой ще излезе виновен накрая - редовите медици и граждани.