Механизмът за подпомагане трябва да е отворен за всички сектори

Механизмът за подпомагане трябва да е отворен за всички сектори

В черновата на постановлението има супер рестриктивни текстове за обхвата на механизма.
В черновата на постановлението има супер рестриктивни текстове за обхвата на механизма.
Петър Ганев е старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ) по темите икономически цикъл, публични финанси, икономическа свобода, конкуренция, климатични промени, крайна бедност. Коментарът му е от "Фейсбук" и е публикуван преди обявените от премиера Бойко Борисов икономически мерки за справяне с кризата от пандемията от коронавирус.
Вече около 10 дни говорим, че в цяла Европа се подкрепят работниците, които са ударени от кризата, като целта е да запазят своята заетост и да има по-рязък рестарт на икономиката в нормални времена.
Стана ясно, че и тук идеята е държавата да покрие 60% от заплатата на засегнатите, така че да не загубят работата си - пак биха легнали на НОИ в този случай, но вече без работа.
Този механизъм вече трябваше да е в сила, а не да се обсъжда безкрайно
сякаш всичко е наред. Проблемът обаче не е само в липсата на скорост.
В черновата на постановлението има суперрестриктивни текстове за обхвата на механизма и (кратък) списък с допустими икономически дейности. Цялата промишленост я няма.
Ако не се съвземат съвсем скоро,
тази седмица може да е рекордна по брой на съкращенията.
Две неща:
1) Трябва да се премахне схващането за директна (нормативна) връзка между акт на държавен орган (заповед) и удар върху конкретния бизнес - такава има за баровете, но няма за предприятието, което произвежда автомобилни компоненти и в момента има огромен спад.
2) Механизмът трябва да е отворен за всички сектори - доказваш удар и имаш достъп. Това за платените данъци и осигуровки също може да е много рестриктивно в някои случаи.

Старши изследовател в Институт за пазарна икономика (ИПИ), част от екипа над 15 години. Интересите му са в областта на развитието и икономическия цикъл, публичните финанси и ролята на държавата, регионалното развитие, свободните пазари и неравенството. Изучава и историята на Австрийската икономическа школа. Председател на УС на Българската макроикономическа асоциация (БМА) в периода 2016-2017 г. От 2020 г. е член на Надзорния съвет на „ПФК Левски“. Автор на множество статии с икономическа тематика. Отговаря за студентските инициативи на ИПИ.