Как коронавирусът засилва социалните различия в САЩ

Как коронавирусът засилва социалните различия в САЩ

Как коронавирусът засилва социалните различия в САЩ
Associated Press
Велислава Петрова е доктор по социология и културна антропология от университета "Париж Декарт" и Софийския университет "Св. Климент Охридски" и е преподавател в специалността "Културология" на Софийския университет. В момента живее в САЩ, където е гост-изследовател по програмата "Фулбрайт" в Калифорнийския университет, Бъркли. Занимава се основно с градски изследвания и икономическа етнография.
Всички бяхме изумени, когато на 11 март президентът Доналд Тръмп обяви затварянето на границите на САЩ за страните от Шенген за период от 30 дни. Колеги анулираха лекции и започнаха трескаво да запазват самолетни билети, опитвайки се да се съберат със семействата си.
Още по-изумени и уплашени обаче бяха всички, когато затвориха училищата. Учителката на сина ни казва, че не е виждала това в 30-годишния си стаж като преподавателка. Дори по време на горските пожари в Калифорния от последните години, когато въздухът е бил почти невъзможен за дишане, децата са пропуснали само един учебен ден.
На 16 март шестте най-засегнати от коронавируса области в Калифорния обявиха т.нар. shelter in place (буквално "подслон на място" - код на Националната метеорологична служба на САЩ , който предупреждава в критична ситуация хората да останат там, където се намират - бел. ред.). Става дума за население от порядъка на 6.7 млн. души, разположено в района с най-висок стандарт на живот в САЩ - около град Сан Франциско. Shelter in place обикновено е мярка, която се въвежда по време на природно бедствие или животозастрашаваща авария и цели да постави хората в по-безопасна среда, докато опасността отмине. В университета ни заплашиха с дисциплинарни наказания, ако не я спазваме на територията на кампуса, което също се оказа прецедент. Постепенно заповедта се разпространи на територията на целия щат.
Засега забраната, поне в Калифорния, е свързана със струпванията на хора на едно място, разходките, спортът и извеждането на домашни любимци са възможни, ако се спазва дистанция от 6 фута (около 2 м) с хора, с които не споделяте едно и също домакинство. Ограничен е достъпът до детски площадки и някои видове паркове, но не всички. Забранени са и всички неосновни икономически дейности, като дефиницията за основни е доста гъвкава. В неделя губернаторът на Калифорния се възмути и порица гражданите, че не спазват препоръките и са се юрнали по плажовете, но засега никой не плаши с по-строги мерки. Вследствие на това много бизнеси затвориха, други преминаха само на доставки с намален персонал.
Всичко това се случва на фона на президентската кампания, в която очевидно темата за здравеопазването, общественото здраве и въобще социалния договор ще е централна. Доналд Тръмп на няколко пъти дава знаци, че иска да върви в посока отмяна на мерките за изолация, и то в близко бъдеще.
Постепенно акцентът в публичния дебат се измества към икономическите последствия от предприетите мерки и в полето на републиканците и демократите това се обсъжда по различен начин. Докато републиканците настояват на мерки, пазещи основно големия капитал, демократите предложиха собствен набор от мерки от над 1000 страници, които опонентите категоризират като "социалистически", "нямащи нищо общо с борбата и последствията от коронавируса". На 25 март Сенатът прие единодушно пакет от мерки в размер на 2 трилиона долара, за който тепърва ще разберем какво съдържа в детайли.
Атомизация или солидарност
Когато се говори за икономически последствия, те имат две перспективи. От една страна, това са компаниите, които търпят загуби, но в другия край се намират служителите, които ще понесат основно тежестта на случващото се. Кризата, неяснотата, породена от новия вирус, и неготовността на различните социални системи да посрещнат опасността много засилват социалното неравенство и в общество с ниска социална защита би могла да доведе до повече индивидуализация и затваряне в малки класови общности.
Основният въпрос е дали ситуацията би засилила атомизацията в американското общество, или би я смекчила към една по-солидарна система. Разбира се, за това ще има значение и изходът от предстоящите президентски избори. Все пак за култура, построена върху ценностите на личната свобода, индивидуалния избор, състезателността и индивидуализма, е малко вероятно да видим революционен обрат.
Предприетите ограничителни мерки правят много по-ясно видими социалните неравенства в една територия, в която те вече са силно изразени заради технологичния бум от последните години и заселването на много високоплатени специалисти от ИТ сектора. Спазването на мярката е невъзможно за много хора, поставя уязвимите групи в още по-трудно положение, защото върху тях пада не само тежестта на собственото им оцеляване, но и невъзможността да се грижат за децата си.
Ето няколко примера за това как се отразиха мерките на икономическия живот, за да обясня какъв е ефектът върху хората:
Във Фриймонт в завода на "Тесла" освободиха наведнъж 7000 души от общо 10 000. Засега според официалното съобщение на компанията те са в 14-дневен платен отпуск, но не се знае какво предстои. Някои магазини затвориха изцяло, като например гигантът за преоценени стоки TJX Companies, който затвори както магазините, така и онлайн търговията си. На други се наложи да се преориентират единствено към онлайн търговия. Uber, които в момента имат рязък спад на употребата на услугата си, поискаха помощ за подкрепа на шофьорите си, безпрецедентна стъпка засега, защото досега компанията се бореше активно срещу това шофьорите, които ползва, да не бъдат квалифицирани като работници, т.е. да нямат трудова защита и ангажименти към тях.
Сектор, който преживява голяма промяна, е този на ресторантите. В седмицата след обявяване на shelter-in-place предлагането на употребявано ресторантско оборудване в сайта craigslist рязко скочи. Много известни ресторанти затвориха врати напълно и се разделиха окончателно със служителите си, някои обещаха 14-дневен платен отпуск на служителите си, но при продължаване на мерките в сегашния им вид е малко вероятно да продължат със защитата им.
Последните седмици индексът Dow Jones падна с 1/3, което се отразява директно на натрупаните пенсии, защото американската пенсионна система е капиталова.
Когато изолацията е привилегия
Как коронавирусът засилва социалните различия в САЩ
Associated Press
Разбира се, избухването на кризата с вирус COVID 19 неимоверно засилва усещането за несигурност навсякъде по света и поставя под въпрос дългосрочното планиране. Специфичното в ситуацията в САЩ е, че тя се случва на фона на голяма социална несигурност, която е част от нормата на трудовите отношения. За да се подкрепя икономическият растеж, Калифорния е един от щатите, които се придържат към т.нар. at-will-employment - законодателна политика, която позволява бързото и без довод уволняване на работници, а достъпът до медицински грижи е обвързан и с работния статус, така че смяната или загубата на работа водят до временна липса на медицинска застраховка или до такава на непосилна цена.
Но основният проблем идва от това, че спазването на заповедта за shelter-in-place е въпрос на социално положение и е вид привилегия. За много американци тя означава загуба на работа и ресурси, което - без налична система на обществено осигуряване - ще доведе до много рязко увеличаване на бедността.
В САЩ отпускът по болест не е гарантиран от законодателството за всички, а само за отделни категории служители и дори и за тях не е платен (т.нар Family and Medical Leave Act, или FMLA). На 19 март беше публикуван временен акт за платен отпуск към съществуващия FMLA, специално третиращ епидемията от COVID-19. Той обаче се отнася за работодатели с до 500 служители и работещи в държавния сектор, като не покрива обезщетенията на служители, свързани със затваряне на бизнеси или фалити. Както и навсякъде другаде, работата от вкъщи е вариант за практикуващите ограничен брой професии - най-често т.нар. бели якички и ИТ специалисти, но много други, които са изложени на много по-чест контакт с хора, нямат тази възможност и продължават да работят или губят работата си, защото тя изчезва.
Въпреки че САЩ са една от най-високотехнологичните в световен мащаб държави, достъпът до здравеопазване е изключително неравномерен. Все още не е напълно ясно какво би струвало на всеки човек едно потенциално лечение и какво биха платили застрахователните компании. Преди около седмица президентът Доналд Тръмп се похвали, че се е разбрал със застрахователите да покриват цената на лечението. Бързо бе опроверган, че става дума само за тестването, което дори няма да бъде покривано от застрахователите, а от федералния бюджет.
В пресата бе публикувана сметката от болницата на пациентка със съмнения за коронавирус на стойност 35 000 долара, които тя трябва да плати от джоба си, защото е в момент на смяна на работа. Все още не е известно как ще се покрива лечението за много групи хора или как ще имат достъп до него хората без дом, за които е предизвикателство и спазването на заповедта за подслоняване и социална дистанция.
На фона на опасността от обедняване, на засилването на усещането за лична несигурност и нарастващите сметки за здравеопазване пред Доналд Тръмп ще има няколко избора и никой от тях няма да е лек. Какво ще се случи с обществения договор в САЩ предстои да научим и значение за това ще има кой ще е претендентът на демократите и в каква посока ще тръгне предизборната кампания.

Доктор по социология и културна антропология от университета "Париж Декарт" и Софийския университет "Св. Климент Охридски" и преподавател в специалността "Културология" на Софийския университет. Доскоро гост-изследовател по програмата "Фулбрайт" в Калифорнийския университет, Бъркли. Занимава се основно с градски изследвания и икономическа етнография.