В продължение на публикуваното кратко ръководство за работодатели представяме анализ на промените в областта на трудовите правоотношения, въведени с приетия на 23.03.2020 Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание. Новият акт въвежда промени по отношение на работата от разстояние и създава промени в Кодекса на труда, с които се цели да се разрешат нормативно някои от основните трудности пред работодателите по време на пандемията от Covid-19.

С промените в Кодекса на труда се даде нормативно разрешение на проблема с работата от разстояние по време на обявеното извънредно положение. Преди изменението извършване на работа от разстояние (т.нар. хоум офис и telework) можеше да има само при конкретна уговорка в трудовия договор и с изричното съгласие на служителя. С новото изменение при обявено извънредно положение работодателят може едностранно да нареди на служителите си да работят от вкъщи. Това става със заповед, в която се изменя мястото на работа. На практика това означава, че отпада задължението за сключване на допълнителни споразумения към трудовите договори за документално уреждане на отношенията между работодател и служител.

Следва да се отбележи, че законът предвижда минимално нормативно съдържание на заповедта на работодателя, с която се възлага работата от разстояние - въпросите, свързани с работно, техническо и друг вид оборудване на работното място, задължения и разходи по поддръжката му, други условия за доставка, подмяна и поддържане на оборудването, както и клаузи с оглед придобиването на отделни елементи от оборудването от работника или служителя, който извършва работа от разстояние.

Последните промени в Кодекса на труда създават такава възможност за определени категории служители: бременни, майки или самотни бащи или осиновители на дете до 12-годишна възраст, или на дете с увреждане независимо от възрастта му, трудоустроените лица, както и лицата с 50% и над 50% инвалидност и др. Тези лица имат право по своя преценка да не ходят на работа, като поискат платен или неплатен отпуск, който работодателят е длъжен да разреши в условията на обявено извънредно положение. Целият взет по този ред отпуск, независимо дали е платен или неплатен, ще се признава за трудов стаж.

Законът урежда няколко нови възможности за работодателите за справяне с възникналата ситуация:

- Изрична възможност за въвеждане на непълно работно време за целия период на извънредно положение или за част от него - новата алинея променя съществуващата уредба с това, че при евентуален спор няма да има нужда работодателите да доказват намаляване на обема на работа, а ще могат директно да се позоват на обективно съществуващото извънредно положение в страната като основание за въвеждането на непълно работно време. Освен това те не са задължени да се консултират със синдикални организации и представители на работниците и служителите. При извънредно положение не се прилага и ограничението от 3 месеца за една календарна година за въвеждане на нeпълно работно време - както е посочено и по-горе, такова може да се въведе за целия период на извънредното положение. Остава обаче ограничението с продължителността на намаленото работно време да е не по-малка от половината от законоустановената, например минимум 4 ч. при нормално работно време от 8 ч. на ден. При въвеждане на непълно работно време работодателите дължат и по-ниски трудови възнаграждения, пропорционално на отработеното.

- Възможност за временно преустановяване на дейността на предприятието, на част от него или на отделни служители в него по време на извънредното положение със заповед. Временното преустановяване на дейността за определен период с акт на работодателя е нов институт, който досега не съществуваше в трудовото право - до този момент беше уредено единствено фактическото положение на спиране на работата. Да преустановят дейността си могат всички компании, за които от финансова гледна точка е по-добре да не работят по време на извънредното положение. Въпреки това обаче подобно преустановяване на дейността не освобождава работодателя от задължението да заплаща възнагражденията на служителите си - те се дължат в пълен размер. Допълнително право, което възниква за работодателя за времето на преустановяване на дейността, е да предостави на служителите целия им платен отпуск без тяхното съгласие. Към настоящия момент възможни остават и опциите за въвеждане на т.нар. гъвкаво работно време, за обявяване на престой, закриване на предприятието или на части от него, съкращаване на щата или уволняване на служители на основание намаляване обема на работа или спиране на дейността за повече от 15 работни дни.

И след промените работодателите не могат да не изплащат трудови възнаграждения по време на извънредно положение. Както отбелязахме по-горе, дори и да се възползват от правото си да преустановят дейността на цялото предприятие, на отделни отдели или на конкретни служители, работодателите дължат цялото възнаграждение на служителите за времето на преустановяването на дейността. Те биха могли да се възползват от предложените мерки за подпомагане на бизнеса, ако дейността им попада в икономическите сектори, за които е наложена забрана или ограничение на дейността в периода на извънредното положение. Засегнатите работодатели ще могат да получават компенсация в размер на 60% от възнагражденията на служителите си за срока на извънредното положение, но не повече от 3 месеца, тоест да изплащат възнагражденията на служителите с 40% собствени средства и 60% средства от НОИ. Критериите, на които трябва да отговарят работодателите, за да се възползват от компенсацията, ще са описани в постановление, което предстои да бъде прието от Министерския съвет.