И докторите "обичат децата си"

И докторите "обичат децата си"

Хипократовата клетва не изключва прилагането на здрав разум и лична преценка от страна на лекарите.
Хипократовата клетва не изключва прилагането на здрав разум и лична преценка от страна на лекарите.
Адвокат Елена Тодорова е от софийския офис на европейската правна кантора Schoenherr, който работи от 2004 г. Текстът й е по повод казуса с двамата пловдивски лекари, които през март публично се оплакаха от липсата на предпазни средства и добра организация на работа в условията на епидемия от коронавирус и се оказаха разследвани за всяване на паника. По информация на "Свободна Европа" става въпрос за случай с възрастна пациентка в тежко състояние в болница "Св. Мина" в Пловдив, която има симптоми, подобни на пневмония от коронавирус, но лекарите нямат възможност да я тестват. Ден по-късно жената умира от белодробна емболия, а направеното дни след смъртта ѝ изследване за COVID-19 дава отрицателен резултат. Междувременно завеждащият кардиологичното отделение в болницата д-р Цветан Деведжиев и колегата му д-р Румен Стоилов пишат отворено писмо до областния управител и ръководител на кризисния щаб в града Дани Каназирева. В резултат от него "Св. Мина" получава няколко дарения с предпазни средства, а с голямо закъснение - и писмени инструкции как да действа при случай на коронавирус. Прокуратурата обаче се самосезира срещу лекарите.
В заглавието е използвана парафраза на част от песен на Стинг.
Повод за тази статия е информацията в медиите, че прокуратурата разследва лекарите от болница "Св. Мина" в Пловдив. "Св. Мина" е определена от кризисния щаб като болница, приемаща пациенти със съмнения за covid-19. Лекари от "Св. Мина" уведомиха чрез отворено писмо, че не са инструктирани за прилагането на протокола за прием и лекуване на болни с covid-19, както и че болницата не разполага с необходимите лични предпазни средства, с които да работят.
Права при "извънредно положение"
За първи път от Втората световна война насам България се намира в "извънредно положение". Почти няма живи юристи, които да споделят практически опит как "извънредното положение" се отразява на правата ни. Нещо повече, почти няма юристи, които да могат да си представят до каква степен едно "извънредно положение" въздейства върху онези права, с които сме свикнали да живеем. Спомняме си може би най-вече горещите дебати по приемането на член 57, ал. 3 от конституцията.
Според специалистите по конституционно право "извънредното положение" суспендира всички гарантирани от Конституцията на Република България права, освен правата по член 28, 29, 31, 32 и 37. Правата, които остават незасегнати, са правото на живот, правото никой да не може да бъде подлаган на мъчения, жестоко или унизително отношение или на медицински опити без доброволното му писмено съгласие, правото на справедлив наказателен процес, презумпцията за невинност в наказателното производство, правото на личен живот и на защита срещу посегателства против личния и семейния живот, честта и достойнството, както и правото на свобода на мисълта, на съвестта и на вероизповеданията.
Казано накратко, дори в условията на "извънредно положение" гражданин на Република България може да откаже да извършва определени дейности, ако тези дейности застрашават живота му или живота на семейството му. Това важи както за лекарите и медицинските сестри в болница "Св. Мина", така и за полицаите, за шофьорите в публичния транспорт, аптекарите, куриерите и всички професии, които на практика поддържат живота в страната в момента. Освен това всеки гражданин на Република България има право да изкаже мисълта си по съвест, а това включва и правото на всеки да изрази недоволство, да протестира.
Въпросът за професионалната етика
Всички сме чували за Хипократовата клетва. Колко нелекари обаче са наясно, че тя не изключва прилагането на здрав разум и лична преценка от страна на лекарите.
В допълнение, съгласно Кодексa за професионална етика, лекарят може да откаже лечение и консултация, когато липсват условия за изпълнение на професионалните му права и задължения или когато има пряка заплаха за здравето и живота му.
Що се касае за (медицински) персонал ангажиран на трудов договор, съгласно Кодекса на труда (чл. 284), Закона за здравословни и безопасни условия на труд (чл. 36) и Наредба 3 за минималните изисквания за безопасност, работодателят е задължен да осигурява безплатни лични предпазни средства във всички места, където осъществяването на трудова дейност е свързана с риск за здравето и безопасността на работниците. Нещо повече, Кодексът на труда забранява на работодателите да предоставят замяна на личните предпазни средства с тяхната парична равностойност и разрешава на работника и служителя да откаже изпълнението на работата си, когато възниква сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му. Кодексът на труда също така вменява на работник и служителя задължение да уведоми работодателя си, когато преустановява работата си поради заплаха за живота и здравето. Няма изрична разпоредба, кой начин на уведомяване е законен и кой не е. Оттук, не съществува забрана уведомяването на работодателя (дори ако това е държавата или общината) да бъде извършено под формата на "отворено писмо".
В условия на неработещи съдилища упражняването на правото е затруднено, контролът за законосъобразност също. Нека не забравяме, че "извънредното положение" не налага забрана върху възможността за преценка, както на лекарите, така и на юристите в прокуратурата и органите за досъдебното производство. В крайна сметка, както казва Стинг, "няма монопол върху здравия разум".