Краят на борбата "под индиго" с коронавируса

Краят на борбата "под индиго" с коронавируса

Краят на борбата "под индиго" с коронавируса
Reuters
Следването на принципа "Така правят всички" обяснява централния парадокс в отговора на Европа на епидемията от коронавируса. Кризата принуди обществата да се отдръпнат в национализъм, вместо да и сътрудничат. И все пак в същото време правителствата демонстрират неограничен ентусиазъм в копирането в същността си на един и същ пакет от политики за спиране разпространяването на заразата, независимо от факта, че обществените традиции и състоянието на здравните системи са много различни във всяка от страните от ЕС.
Това казва Иван Кръстев в коментара си за "Файненшъл таймс" под заглавие "Скоро ще приключи копирането на политики в борбата с коронавируса".
"Защо правителства, проявяващи такова нежелание да си сътрудничат в началната фаза, приемат с такова желание един и същи подход сега?", пита Кръстев.
В началото той припомня защо "да правиш като другите" наистина спасява живот. Примерът му е от нападението през 2015 г. на ислямисти срещу търговски център в Кения. Те взеха за заложници група ученици и ги подложиха на тест - ако рецитират Корана, значи са мюсюлмани, ако не могат - разстрел на място. Едно момиче християнка оцелява, защото бързо запомня достатъчно цитати. По-късно това е обяснено в книгата на Мишел Бадъли Copycats and Contrarians така: "тя спасява живота си чрез социално заучаване - като събира информация от изборите, направени от другите, и какви са последиците от това".
"Отговорът [защо правителствата избират едно и също] може би е в дълбокото различие между политиката на конкретния момент на несигурност и политиката на риска, описано от американския икономист Франк Найт в книгата му от 1921 г. "Риск, несигурност и печалба" (Risk, Uncertainty and Profit).
Найт твърди, че докато бъдещето по принцип е непознаваемо, все пък рискът е измерим. Той може да бъде оценен чрез данни, стига и преди да е имало сходни ситуации. Несигурността, от друга страна, е свързана с резултати, които не можем да предвидим или никога не сме забелязали, че се задават", пише Кръстев.
Според него пандемията от COVID-19 е именно такъв момент на неизмерима несигурност. В ранните етапи при отсъствие на масови тестове правителствата няма как да оценят щетите и ползите от социалното дистанциране или спирането на икономиката, например. Просто, за най-отговорно дейтвие се възприема допускането на най-лошото и, съответно, заемането на позиция за максимално избягване на каквито и да е рискове.
Управляването на риска е обичайната работа на демократичните правителства. Справянето с несигурността е съвършено различна игра.
Дори да не са сигурни, че екстремните мерки действат, правителствата са длъжни при такава неизвестност да демонстрират готовност да ги предприемат, допълва Кръстев. В същото време те искат да избегнат курс, който би могъл след време да бъде поставен под въпрос от гражданите, много добре информирани какво се прави в други държави.
"Прави като останалите" се превръща в изключително важен подход за убеждаване на обществото, че ситуацията е под контрол. Както и да убеди хората да си стоят вкъщи, да носят маски, за затворят бизнеса си и търпеливо да изпълняват каквито и политики да се въведат."
Кръстев дава пример със ситуация, в която половината европейски държави въведат пълна карантина, а останалите я избягват. Политическият натиск на правителствата и от двете групи да променят курса би бил непоносим. Представете си също, казва авторът, че при еднакви данни за заразени и починали, едните въвеждат извънредно положение, а друигте - не. Подобно разминаване може да доведе до рухване на доверието и това добре обяснява защо европейските правителства копират останалите при първия удар на пандемията, макар да не са докрай убедени, че това е най-добрият поход.
Но ситуацията скоро може да се промени.
"Би било грешка да продължиш да следваш стадото, след като взимащите решения са натрупали повече информация за разпространяването на COVID-19 в страните им (т.е. ситуаията на неизмерима несигурност е заменена с такава на обикновен риск). Когато се стигне до момента да се решава кога и как държавите да започнат да облекчават строгите ограничения и как да компенсират бизнеса и работниците, разнообразието от подходи и графици ще е признак на добро здраве на системата за подбор и водене на политики."
Текстът е със съкращения, заглавието и преводът са на "Дневник".