Карантината, блокадата и извънредното положение, налагани по света като мерки за борба с коронавируса, позволяват нов социологически прочит на постмодерното общество. Покрай оправданите страхове, но и досадни мрънкания на поразглезения европеец в публичния дискурс първоначално се откроиха и доста неподозираните плюсове на кризата. С периодичното удължаване на ограниченията обаче се вижда как оптимистичният й прочит избледнява и те се превръщат в минуси.

Още в първите дни на извънредното положение удари часът на "хоум офиса" - офисът вкъщи. Ако дотогава той беше сполучлива, но все пак не много разпространена организационна форма за полагане на труд, в първите дни на т.нар. социално дистанциране се превърна в хит в социалните медии. Оказа се, че масовото прилагане на модела за работа вкъщи, функциониращ с помощта на лаптоп, мишка и малко въображение (или здрави нерви), има куп положителни ефекти. Стана ясно, че маса фирми могат да работят добре и без струпване на офисен планктон на едно място; сериозни успехи постигнаха и университетите, и училищата и в още редица други сфери на икономиката и публичния сектор. Най-големият пробив в България дойде в средното училище. Въпреки някои разбираеми изключения - липса на компютри, интернет и подходящи условия за учениците от маргиналните групи,

И показа как с наличните технологии, добра организация и воля могат да се решават проблеми, с чиито аналози управляващите вече десет години не могат да се справят. Справка - провалът на глътналото над милиард е-управление.

Новата форма на организация на трудовия процес като че ли имаше и екологичен ефект, защото рязко намаля броят на колите по улиците на големите градове. Хоум офисът се превърна дори в лайфстайл - фейсбук беше залят от снимки на усмихнати работещи вкъщи служители на фирми, пиари, дори творци, които се справят успешно с поставените задачи. Въпреки неизбежните битови предизвикателства, паралелната грижа за децата, шарещите наоколо домашни любимци, които се чудят защо двуногите им отнемат от жизненото пространство, оплакванията от шумни съседи и ремонти

Месец и половина по-късно се видя, че хоум офисът, поне при българските му реалности е нещо като парното за софиянци - привилегия за едно голямо малцинство, която се радва на непропорционално на собствената си "тежест" в топлинното потребление медийно внимание. Въпреки че се превърна в благодат за част от средната класа - колкото и неясни да са нейните очертания у нас, модерната надомна работа се оказа мащеха за мнозина. Тя вече е белег за класово неравенство,

този бич за съвременната либерална демокрация.

Битката с коронавируса разкри и за слепците, че в обществото има и непривилегирована класа с различни прослойки, чиито представители са пратени на "фронтовата линия" или да "копаят окопи и траншеи" срещу невидимия противник. Далеч от (измамния) уют на домашния офис, поне в началото те рискуваха живота си без достатъчно и надеждни маски, ръкавици, защитни облекла. Да вземем например лекарите - макар че социолозите масово биха ги причислили към средната класа като доходи, ценности и начин на живот, те нямат никакъв шанс да се насладят на хоум офиса - нито да си изкарват прехраната в него, нито да се впишат в новия лайфстайл мейнстрийм, родил се от кризата с коронавируса. Всъщност, имат такива възможности, но само ако са поставени под карантина вследствие на изпълнението на служебните им задължения. Непривилегировани са и джипитата, медицинските сестри, санитарите и полицаите дори, натоварени напоследък с милиционерски функции по блокадите на разни махали, квартали и цели градове дори. На "втора линия", в "снабдяването" в хоум офиса с лекарства, храни и тоалетна хартия на такива като мен и повечето от вас, предполагам, както и на целокупното население впрочем, са аптекарките, касиерките и другите служители в магазините, шофьорите в градския и междуселищния транспорт, "бачкаторите" в строителните и другите незатворили фирми. Всички те

в онова пространство, за което англичаните продължават да казват: "Моят дом е моята крепост".

Разбира се, и преди един шофьор на бетоновоз или касиерка в супермаркет се трудеха в коренно различна среда и с различни доходи в сравнение с един офис мениджър или корпоративен пиар например. Но в условията на пандемия и социално-икономическа криза различията между тях придобиват по-ясно изразен класов характер и имат пряко отражение върху човешкото здраве.

Освен това, едно е да менажираш бизнес от луксозна вила или мезонет, а съвсем друго е да изпълняваш задачи в панелка в "Люлин" или "Младост". Ако за едни "хоум офисът" е място, което не биха желали да напуснат и след падането на извънредното положение, за други той е нещо като затвор - като метафора, но и в прекия смисъл на думата. Да вземем например актьорите, драматурзите, шоумените дори. За разлика от писателите, чиято "професия" някак си от самосебе си предполага уединение, театралите не само че няма как да се реализират в домашна обстановка, но в нея оцеляват и изключително трудно във финансов план. Храмовоте на Мелпомена са затворени, шоу сцените и чалготеките - също. Колцина от представителите на тези гилдии имат натрупана "мазнинка" за черни дни, ако използваме популярния лаф на премиера Борисов? Колко от тях ще оцелеят при възможно удължаване на извънредното положение дори да получат някакви помощи, обещавани от министъра на културата? Алтернативата, за която проправителствените медии няма да ви информират: "Всеки ден по една нова книга, бутилка водка от обед, пък каквото ще да става", както казва мой приятел от творческите среди.

Всъщност знае ли някой

Макар че не са ми попадали данни, съм почти сигурен, че напоследък продажбите на алкохолни напитки в България са нараснали поне с една трета.

Уютът на хоум офиса е немислим и за всички онези, които няма как да докажат "бяла" трудова биография, за да се надяват на някаква компенсация от мизерния социално-икономически пакет, лансиран от управляващото мнозинство. Публична тайна е, че по-голяма част от българите работят в сивия или полусивия сектор - без трудови договори и/или са осигурявани върху сума, много по-ниска от реалното възнаграждение. А ако сте самотна майка, останала без работа поради карантината, как ще оцелеете в прехваления хоум офис на по-издигнатата средна класа?

В условията на карантина той се е превърнал в проклятие за друга, никак немалобройна група от българското общество - жените, жертви на домашно насилие. По принуда те трябва да съжителстват по цял ден с насилника си, без да имат спасителни буфери - работно място, пътуване до и от него, евентуално среща с приятели. Проблемът е глобален - зачестяват статистики от различни страни за драстичен ръст на случаите с домашно насилие. Улисани в собствените си проблеми, страхове и малки победи при новите условия, така и не забелязваме още едни "невидими" хора, чието съществуване и преди пренебрегвахме -

Драматични информации и кадри от цял свят показват, че в интензивното отделение всички са равни пред коронавируса - бедни, богати, средна класа. Навън обаче, и при карантината, и в социално-икономически план заразата и кризата на либералната демокрация, която тя разпали, чертае нови разделителни линии в обществата. Бедните стават по-бедни, защото губят работа, не могат да си плащат кредитите, изпадат в социална изолация - особено в страни като България, а богатите могат да станат още по-богати. Дори не е необходимо да отправяме взор към процъфтяващия глобален бизнес на "Амазон" в условията на пандемия. Достатъчно е да се огледаме в квартала, как въпреки ограниченията на лични и колективни права щандовете на големите вериги супермаркети никога не остават празни.

Класовото разделение и социалното неравенство се задълбочават със скоростта на вирусна зараза. Положителните страни на явлението "хоум офис", превръщането му в лайфстайл, а може би и в нова идеология, не могат да скрият тази истина.