Политиката линее в периоди на демократичен мир. Някой и друг процент растеж май не вдъхновява особено гражданите. И ето че е през 2020 г. светът се сблъска с черен лебед. Дали вирусът COVID е продължение на войната с други средства не е токова важно: според теоремата на Томас, ако хората дефинират една ситуация като реална, то последиците от нея непременно са реални.

Една от последиците: политическото тържествено се завърна в приспания от икономическата глобализация свят.

Не говорим за успешно справящите се лидери на Германия и Австрия. Вземете катастрофиралата Италия, където премиерът Конте удари нечуваните 71% одобрение. Вземете САЩ, чиито жертви наближават 50-те хиляди, дадените във Виетнамската война. Тръмп, пряк виновник за тях, човек, който призовава гражданите да си инжектират белина за дезинфекция, стои на рекордните за своето управление 50%.

Феноменът "сбор под знамето" е добре познат в политологията. Когато през 1979 г. студентите в Техеран взимат 60 американски заложници, одобрението за непопулярния Джими Картър скача от 31% на 58%, без той да е направил каквото и да било. Още по-удивителен и случаят на друг слаб президент, Буш-син, който през 2001 г. бе изстрелян от 51% до забележителните 90%. Какво геройство беше извършил г-н Буш? Никакво. Бяха се случили терористичните нападения от 11.09. С една дума политиката се връща, когато се върнат екзистенциалните въпроси на живота и смъртта, на мира и войната. Извън тях тя си остава мениджмънт.

Виктор Орбан например бетонира безразделната си власт, като си присвои правото да продължава извънредно положение до когато реши. Израелският премиер Нетаняху пък използва момента да спре трите дела за корупция, по които го разследваха и да оглави служебно правителство.

Кризата занули журналистическата памет: новата моно-тема заличи спомена за разследвания и скандали. В България вече никой не се сеща за язовирите, къщата в Барселона или съмненията около хиперактивността на прокуратурата, да не говорим за останалата в древността КТБ. Във Франция жълтите жилетки някак естествено се прибраха по домовете, а пенсионната реформа най-вероятно ще се приеме. В Разединеното кралство пък жертвеното боледуване на Борис Джонсън сякаш хвърли мост между враждуващите лагери - новата корона криза отмени очакваната Брексит криза.

Активизираха се и различните опозиции. Cui bono?

на си направи реклама? Най-радикалните твърдят, че вирус просто няма, измислили са, за да ни продават после ваксини. Партията на конспиративните теории, която набира сила успоредно с дигиталната революция, днес има потенциалната подкрепа от четвърт до към половината от гражданите, според медийните им култури.

Разбира се кризата е чудесен повод за развиване на идеи за неминуемия край на капитализма, Европа или цивилизацията като такава. Има специален вирусен под-жанр на дизастър-мувитата, който отдавна ни е подготвил за подобни сценарии. Скоро гледах "Зараза" от 2011, където в едно почти криминално разследване се стига до началото да бедствието: един прилеп в Хонг-Конг, който заразява прасе, а то пък - хората. Не случайно разцвет бележи бизнесът с луксозни бункери в далечни места като Нова Зеландия, където американски милиардери се готвят за поредния край на света.

националното единство. В либералния спектър нападат правителствата заради шпионирането на гражданите под претекст на борба с разпространението на заразата; отляво пък се възмущават заради недостатъчната подкрепа на останалите без работа (БСП прави и двете).

Да споменем и десницата, която и у нас, и по света, която търси връзка между вируса и комунистическата идеология в Китай, скрил по Чернобилски истината за заразата. Дяснопопулисткият "Билд" дори изчисли колко трилиона дължи тази страна на Германия заради икономическия срив. От ляво пък не пропускат да се възхитят от ефикасността на комунистическия режим за справяне с пандемията и да разкритикуват съвременните демокрации, блокирани от електорална предпазливост. Ще кажеш, върнали сме се трийсет години назад, спорим коя "система" е по-добра - тази, дето може в миг да затвори десетки милиони от гражданите си, или другата, дето опитва да ги кандърдисва.

В Америка републиканците посмяха да излязат на улицата и да протестират открито срещу карантината, готови сякаш да отпишат още много хиляди съграждани за работните си места. Върховният популист на планетата Тръмп подкрепя тези протести насочени всъщност срещу държавата, която оглавява - в подобни протести участва и бразилският му имитатор Болсонаро.

и е трудно мислимо да се формира някаква неонацистка идеология, готова да жертва болни заради здрави, стари заради млади. Но пък очаквал ли е някой програмата да милостива смърт на нелечимо болните Т4, подписана от Хитлер през 1939? Това, което става в Америка, рано или късно се разпространява по планетата; вирусо-скептиците неминуемо ще излязат на улицата и другаде, може би противопоставяйки на стария хуманизъм някакъв нов, "стаден" прагматизъм.

Болестта е повод за мобилизация на ксенофобска и дори расистка основа. В обвиненията срещу Китай бързо минават в регистъра на погнусата от ядачите на прилепи. Как не се сетиха евреи и мюсюлмани по времето на пандемията "свински грип" през 2009 да обвинят християните за виновни, че ядат прасета! Политици като Салвини хвърлиха вината върху африканските мигранти, Тръмп използва момента да спре изцяло имиграцията към САЩ, за да имало работа "за великите американски работници". Що се отнася до нашето ВМРО, то и този път не ни изненада - напомни за себе си, призовавайки да се затворят ромските гета.

От друга страна

(отвъд политическия PR на бизнесмени и цели държави). Светът никога вече няма да е същият, повтарят всички; у нас цели 57% вярват, че промяната ще е към добро. Само че въпросът е как си представят това добро? Като завръщане на мечтаните от Орбан и Симеонов телени мрежи, протекционизмът на Тръмп и БСП? Като денонсиране на договорите за свободна търговия, възстановяване властта на националния чиновник, връщане на привилегиите за местните пред чуждите?

Има обаче и друг лагер, според който пандемията е показала колко необходимо е днес световното сътрудничество. Ако Европа не успя да реагира навреме, това не означава, че няма нужда от нея, а обратно, че трябва тя да стане по-политическа. Валят стотици и стотици идеи за това как може да се поправи глобализацията, как да се очовечи (мислителите явно скучаят в къщи!).

Световни лидери излязоха с щедрата идея за опрощаване на дълга за развиващите се страни, в някои от които само лихвите тежат в пъти повече отколкото издръжката на цялата здравна система. Поводът е прагматичен - справянето с пандемията не може да не бъде глобално. Но я си представете как ще се промени светът, ако изведнъж на крака се изправят най-бедните страни! Впрочем милиони ще умрат от глад заради икономическия срив тази година, предупреждават ни международни организации - много повече от потенциалните жертви на COVID, трябва да се помага. Ще се печатат пари с трилиони, но това не е толкова лошо -

Невижданите социални неравенства, които придружават също така невижданото благоденствие на човечеството днес, възмущават най-силно. От историята знаем, че те намаляват само в трудни моменти - след войни, катастрофи. И ето, че много мислители почнаха да мечтаят за нов обществен договор, подобен на следвоенния, при който богатите ще се облагат далеч повече, а средствата ще отиват за общото благо. Мечтите отиват и по-нататък. В Испания например обсъждат въвеждането на универсалния базов доход - на първо време като начин закъсалите да оцелеят през кризата, пък после - може пък на ни хареса?

Да споменем и екологическите идеи, които донесе спирането на заводите и приземяването на самолетите. Много метрополии за първи път от години видяха ярко синьо небе и май че им хареса. Ами ако вземем да не пускаме повече колите в центъра?

Разбрахте идеята. Кризата изостри политическите битки, накара ни отново да се делим на лагери, да мислим за това накъде върви светът, какво искаме от бъдещето си. Кой ще надделее зависи не от COVID, а от всички нас.