Проблеми с кръвоснабдяването улесняват коронавируса

Опитът на европейски, американски и руски лекари все по-ясно показва същността на заболяването. Първо, за вируса SARS-CoV-2. Обикновено респираторните вируси избират за своя мишена эпитела на горните дихателни пътища. Най-често това са клетките на трахеята и горните части на бронхите. Затова грипът и ОРЗ предизвикват трахеит и бронхит, крайно рядко – пневмония. Пневмонията в този случай е по-скоро усложнение, предизвикано от намаляването на имунитета на фона на грипа, най-често с бактериален произход. Това е пример за вторична инфекция. В случая със SARS-CoV-2 нещата са различни. Неговата задача е колко може по-незабелязано да се добере до най-крайните части на дихателната система – бронхиолите и алвеолите, и там спокойно да се развножава. За съжаление, именно там се извършва газовата обмяна и се изработва най-важното вещество сурфактант, осигуряващо газообмяната и защитаващо алвеолите от слепване. Тези части практически няма нервни окончания и затова много пациенти с ковид-пневмония не кашлят. И не се сблъскват с висока температура - имунитетът не познава вируса и поради това не реагира незабавно. Но разрушаването на епитала на алвеолите и сурфактанта води до това, че те се слепват и тяхната работа се нарушава. Човек започва да изпитва скрита хипоксия – което всъщност е главното в това заболяване, и на органите и тъканите не им достига кислород, за да живеят. Но структурата на белите дробове е запазена и те все още могат адекватно да отделят въглероден двуокис от кръвта. По принцип сигнал на организма за задух дава именно натрупването на излишък от въглероден двуокис. А тук човек не изпитва задух, на него му липсва кислород. Здрав човек може да понесе хипоксия няколко дни безсимптомно, но неговият организъм през това време получава изключително тежка травма и този, който има съпътстващи заболявания ще се предаде много по-бързо и с по-сериозни последствия. Човекът не знае, че е болен или чувства лека простуда, но не и задух. И започва да усеща проблема сериозно, когато резервите на организма са рухнали и именно такива пациенти биват внасяни в реанимацията веднага от линейката. Всичко това показва, че масовите тестове ще разкрият заболяване на ранен етап, когато няма все още външни симптоми. Това ще позволи на пациента да му се даде навреме кислород, дори и в домашни условия или в болница, и твърде вероятно е той да не стигне до реанимация с всички последствия за себе си и здравната система. В противен случай все повече пациенти с изтощени от кислороден глад органи и тъкани, с масивна вирусно-бактериална пневмония (тъй като клетките на белите дробове сами по себе си също страдат от хипоксия и тогава се активира условно патогенната бактериална флора). И най-неблагоприятният финал – когато се включат бактериите, най-после имунитетът разбира какъв огън гори в белите дробове и открива масиран огън с всички видове оръжия. Това е цитокинова буря, унищожаваща от бойното поле бактериите, вирусите и заедно с тях и белите дробове, миокарда, бъбреците, черния дроб. … Какви изводи могат да се направят от всичко това? Очевидно, колкото повече хора, заразени с новия вирус бъдат открити навреме, толкова по-добре ще бъде организиран мониторингът на кислородната сатурация за тях и съответно толкова по-ниска ще бъде смъртността като резултат. И човек с лека форма на ковид-19, който има гаджет с възможност за измерване на сатурацията в домашни условия, ще бъде идеалният пациент. Така медиците ще могат да се намесват адекватно в точния момент. А също и устройства за безплатно измерване на сатурацията могат да се поставят на обществени места. Това е един от начините за превенция и разкриване на заразени.

• 3 36
• Докладване

До коментар [#4] от "shouten":

въпросът е, ако съберат 'сички мисирки да задават случайни върпоси, и им сложат един генерал отпред, след колко време ще измислят ваксина :)

• 0 23
• Докладване

Вирус Sars-Cov-2 попада в горните дихателни пътища, но не се задържа дълго там и се движи по дихателните пътища надолу. Вероятно разликата в симптомите в началото на болестта зависи от количеството на вируса, попаднал в организма, а също и от общото състояние на здравето и силата на имунитета. Вирусът бързо се предвижва по трахеята и бронхите, без да спира там. Затова обикновено няма силни симптоми в носа и гърлото. Най-често срещан симптом е загубата на обоняние - той се проявява в 6 от 10 заразени. Вирусът атакува клетките-рецептори на лигавицата на носа. В останалите 4 човека симптомът не се проявява – това значи, че вирусът не е могъл да се закрепи в достатъчно количество в носа и веднага е слязъл надолу. Възбужда се имунният отговор на организма. У хората, които не са се разболели, макар и заразени, организмът е успял да победи вируса именно в началните етапи, в първите дни. Такива хора дори не разбират, че са били болни. У останалите на 5-ия ден вирусът попада в белите дробове и в алвеолите, пронизани от мрежа най-фини кръвоносни капиляри, където кислородът от въздуха насища кръвотока и кръвта от капилярите разнася кислорода до всички други части на тялото. Очевидно е, че атаката на вируса не е насочена към белите дробове. Това, което той предизвиква не е пневмония в обичайния смисъл. Тя не може да бъде чута със стетоскоп. Няма хрипове, ако върху ковида не се е насложила бактериална пневмония. Този вирус атакува еритроцитите на кръвта и по време на тази битка страдат стените на кръвоносните съдове, съдовете се деформират, запушват се, възникват тромби. Стигнал до алвеолите, вирусът започва да се размножава. Той практически поглъща алвеоларните капиляри и в резултат кръвотокът в белите дробове се намалява по непредсказуем начин. Меката белодробна тъкан става твърда, като гума. Формира се белодробна фиброза, която, за разлика от чернодробната, е необратима. Там, където се е появила фиброза, белите дробове престават да насищат кръвта с кислород. Фиброза над 65% на белодробната тъкан води до смърт поради отказ на органите и системите на организма, предизвикан от недостиг на кислород. Минимално необходимият обем на белодробна тъкан за поддържане на живота е 2/3 от единия бял дроб или 35% от общия обем на белите дробове. Единият бял дроб на човек може да бъде изцяло отстранен и 1/3 от другия. Такъв човек ще оживее, но той ще има много ниско ниво на енергия, ще бъде много слаб. Човек и с 50% - с един бял дроб, е много слаб. Тъй като вирусът много бързо достига до белите дробове – в алвеолите, където няма нервни окончания, затова човек не кашля и няма хрипове. Той диша нормално и му се струва, че всичко е наред, но не чувства, че белите му дробове се разрушават и се образува фиброза. Все повече лекари считат, че в голяма част от преболедувалите безсимптомно се формира фиброза 20-30%. Това вече е ниво на инвалидност. В кръвта не попада достатъчно количество кислород – това е състояние, както ако човек се намира на височина 5 000 метра. Такива хора завинаги ще живеят сякаш на планински връх с такава височина. Качеството на живот рязко спада. Смъртта настъпва във връзка с усложнения на обострени хронически заболявания в резултат не пряко от вируса, а от натрупания кислороден глад на вътрешните органи и на първо място - мозъка.

• 2 16
• Докладване