"План Д" - как да излезем от коронакризата
Плановете за справяне с коронакризата могат да се разделят на няколко категории: A. Крайни ограничения (България), Б. Минимални ограничения (Швеция), В. Адаптивни ограничения ("чук и танц" и други), Г. Разделение (стари от млади, уязвими от неуязвими).
Тук ще предложа план "Д". "Д" е отчасти номерация на поредния план, отчасти връзка с това, което можем да наречем "дистанционна икономика".
Това е план за смекчаване на и излизане от кризата, но също така и план за това как да се възползваме от нея. Ако успеем, ще намалим икономическите, социалните и психическите удари, които тя носи със себе си, а ако сме последователни, след време може и напълно да компенсираме поне икономическите загубите, които тя ще нанесе.
Коронакризата разкри пред всички ни тенденции, които досега бяха добре познати само на някои, а повечето от нас ги възприемаха по-скоро като странност или допълнение към основната ни работа. Това са именно тенденциите на "дистанционната икономика". Ние не просто започнахме да работим повече от вкъщи, но в рамките на седмици открихме, че много по-голяма част от работата ни може да се върши от разстояние и много голяма част от придвижванията ни всъщност нямат икономически смисъл.
Същевременно разкрихме силата на дистанционното сътрудничество, нещо, което от години беше добре усвоено в изследователските среди и в някои аутсорсвани сектори, но оставаше скрито за други. Оказа се, че можеш да ходиш на училище без да ходиш в училище, можеш да лекуваш, да търгуваш и дори да строиш от разстояние.
Тези тенденции далеч не са безпроблемни. Те трябва да се управляват, усъвършенстват и пропуските в тях да се компенсират. Но технологиите за тях са налични, разработени и в повечето случаи са по-евтини и по-чисти от онова, което използвахме до скоро.
План "Д" е първоначално насочен към четири очевидни проблемни сфери - образование, администрация, фрагментация и дигитализация. Под дигитализация не разбирам просто използването на дигитални платформи, това е валидно за всички сфери, а разработването на нови дигитални процеси, които досега изглеждаше, че изискват предметна, веществена обработка и физическо присъствие.
Признавайки дистанционния потенциал в тези четири сфери е първата стъпка. Напредъкът в дистанционните умения и практики е втората. Запазване на постигнатото, "заклиняване на прогреса" е третата. Ако ги направим, ползите ще са по-големи от загубите.
Образование
България е страната с най-ниски образователни стандарти в целия Европейски съюз и е зад страни като Обединените арабски емирства или Турция. Неграмотността е воденичен камък на врата на икономическото ни развитие, а образоваността е важен компонент за постигане на по-високи добавена стойност, продуктивност и икономически ръст. Заедно с ниското равнище на средното и университетското образование, България страда и от остра липса на следдипломно обучение. Този дефицит се трупа от поне две десетилетия и се усилва от заминаването в чужбина на много млади, образовани и амбициозни хора.
България е сред страните с най-нисък разход за образование в ЕС. За 2020г. бюджетът отдели 3.8% от БВП за образование при среден разход за съюза от 5% от БВП, а в някои страни и значително повече - Латвия и Португалия 6%, Белгия 6.5%, Дания 7%. Тук е важно да отбележим, че няма ясна връзка между равнище на финансиране и стандарт на образование, тоест самоцелното наливане на пари в образованието, било през заплати на учителите, нови компютри или ремонт на сгради не води до по-добри стандарти.
Само 12% от българите говорят английски. България е и на предпоследно място в ЕС по участие на възрастни в обучение. Като малка страна с малък пазар и износна икономика, страната трябва да се стреми към по-високи от средните образователни стандарти.
Корона ударът ни дава възможност да обърнем тази тенденция. За да успеем, трябва да вложим значителен граждански, предприемачески и политически ресурс, както и известен, но не огромен финансов ресурс.
Първата стъпка беше направена. Училищното и университетското образование минаха кризисно онлайн. В училищното образование се включи и националната телевизия. Онлайн преходът се случи внезапно и механично, без необходимата комплексна промяна на методите на обучение, но тази промяна показа, че технологиите и възможностите са налице. Когато кризата отмине и децата се върнат в училище, не бива да забравяме наученото по време на кризата.
За да ускорим и усъвършенстваме тази тенденция, трябва да привлечем експертиза в дизайн на дистанционни образователни програми, да включим университетите, професионалните школи и частните образователни институции, както и националната телевизия и радио в масова дистанционна образователна вълна. Националните медии съществуват основно, за да образоват. За другото си има комерсиални медии, които се справят добре със сериалите и реалити предавания.
България има нужда от образователно цунами за възрастни, което да включи базови знания - четене, писане, смятане, финансова грамотност, английски език, както и конкретни практически професионални и домашни знания и умения - счетоводство, готвене, строителство, градинарство, градско земеделие, компютърни умения и какво ли още не. Всичко това може да се придвижи напред с масово дистанционно образование.
В интернет могат да се открият стотици безплатни, великолепно разработени дистанционни курсове от елитни световни университети. Много от тях могат да се преведат и включат в национални програми за обучение.
Този ресурс обаче се нуждае от активно национално управление. Той не може да работи просто така, защото го има някъде в дигиталното пространство. Българските образователни институции могат да осъществят именно тази посредническа и адаптационна образователна роля.
Администрация
Вторият проблем е все още властващата дълбока бумащина включително и дигитална бумащина. Погледнете качените в интернет документи на Народното събрание или на общините. В повечето случаи това не са четими файлове, а снимана хартия. Много бордове и съвети не могат да си проведат заседанията, защото се изисква "присъствие", независимо че Конституцията и законът не са дефинирали присъствието като стоене в зала. За да закриеш организация, която вегетира вече 10 години, трябва да обикаляш по света да търсиш хората, които са в борда. За да купиш или продадеш нещо, трябва да ходиш да заверяваш пълномощни в консулства по разни държави. И да му сложат печат. Хиляди изостанали от миналото процедури изискват, присъствие, печат, нотариус. В много случаи това изискване не е законово, а инерционно.
Онова, което Народното събрание и правителството трябва да направят е да либерализират административните изисквания, да въведат задължително разпространение на документи единствено в четим формат и да легализират и легитимират дистанционната форма на присъствие и идентификация. В немалко случаи няма да се наложи законова промяна, а просто обяснение и уверение. Така общинските съвети започнаха да заседават онлайн. Просто някой трябваше да натисне, да каже, че може, да изтълкува закона, да каже на другите, да тропне с крак. И стана.
Фрагментация
Третият проблем е разкъсаността и липсата на свързаност. Гордеем се с бързия си интернет, но около една трета или една четвърт от хората (зависи как ги смятаме) нямат достъп до интернет. Според Евростат България е на последно място в ЕС по този показател със само 72% от домакинствата с достъп до интернет. Много от тези, които имат, го използват по начин, който пасва на миналия век.
България има нужда от инфраструктура, която свързва всички. Когато кажем инфраструктура, често се сещаме за проекти за милиони, стотици милиони и милиарди, за европейски пари, дълги срокове и държавни поръчки. И накрая за нещо, което не работи. Не за такава инфраструктура става дума. Извади стария си компютър, дай го на дядо си и му покажи как да влезе във Фейсбук, да праща имейл и да ползва Скайп. Дядо ти ще стане част от мрежата, дигиталната инфраструктура ще стигне до него, а той ще си осигури по-разнообразен и качествен социален живот, а също може да стане и икономически активен индивид. Общини, читалища, фирми и други организации трябва да се включат в активирането на наличния мрежов потенциал или вече изграден, но спящ ресурс. Светът е препълнен с техника и софтуер, много често безплатни, които могат да свържат всички.
Отново националните медии, особено националната телевизия, биха могли да изиграят ключова катализираща роля в този процес. Те трябва да напътстват и обучават хората как да си сътрудничат, как да си намират работа онлайн, как да изграждат своята част от образователната или социалната дигитална инфраструктура.
Създаването на квартални Фейсбук групи е един от многото прости примери за колаборативно действие. Подобна активна свързаност може да има и огромен икономически ефект. Ако дигиталната гражданската свързаност работеше добре, програмата за саниране на сгради, в която правителството вложи 1 милиард лева щеше да даде продукт за 2 или 3 милиарда лева. Гражданската дигитална свързаност, чрез airbg.info, ускори процеса на изчистване на въздуха, който дишаме. Сайтът pomogni.net прави много за справяне с коронакризата. Сайтовете за споделено пътуване повишиха ефективността на мобилността. Сайтът grajdanite.bg разви в България "побутващата" (nudge) икономика у нас. Това са само няколко от многото примери за икономическия ефект на подкрепената гражданска и професионална мрежова свързаност.
Дигитализация
Четвъртият проблем е свързан с начина, по който работим. Да, много хора трябва да ходят на работа, защото трябва да са при машините, с които работят, при сградите, които строят или камионите, които карат. Но много други могат да работят от където поискат. Онези, които не са твърдо свързани с определено място на работа са всъщност много повече, отколкото си мислим. Голяма част от медицината например може да се практикува от разстояние. Също и правото, финансовите услуги и други сфери, включително и нарастваща част от производството, доставките, строителството и транспорта.
Това са процеси, за които дигиталните решения са вече налични и можем да ги използваме. Много други процеси обаче, които сега ни се струват невъзможни без принципа "око да види, ръка да пипне" предстои да бъдат частично или изцяло дигитализирани и роботизирани. Много от тях ще бъдат подпомогнати или изцяло развити от процеси на машинно учене или изкуствен интелект. Сред тях са грижата за възрастни и болни хора, почистването на домове, доставка на лекарства, готвене, правни услуги и ред други процеси.
Първата стъпка обаче би трябвало да е просто масовизирането на дигиталните решения с налични технологии. България и тук има да наваксва много. Страната е на последно място в ЕС, и отново зад Турция, Македония и други съседни страни, по пазаруване онлайн. Преди коронакризата, българите бяха на опашката в Европа и по показателя работа от вкъщи. Този нисък показател ни поставя в лоша позиция за икономическо справяне с кризата. Според Евростат в България само 0.3% от хората работят от вкъщи. Средният европейски дял е 15 пъти по-голям (5%) а в някои страни като Нидерландия, Люксембург и Финландия е над 12%. Това е огромна разлика, която дава много голямо предимство на някои страни в ситуация на криза или просто при друго масово преминаване в дистанционен режим по друга причина.
Как би изглеждала дистанционната икономика?
Трудно е да опишем точно как би изглеждала дистанционната икономика. Тя не се поддава лесно на централно планиране и предсказания. Може обаче да предположим, че в много кратък срок нещата ще изглеждат приблизително така.
Не 72%, а 95% от домакинствата ще имат достъп до интернет. Вместо 22% делът на пазаруващите онлайн ще е 50% и ще се качва. Половината от образованието, чийто обем значително ще нарасне заради включването на възрастните, ще е онлайн. Строителното планиране и администрацията ще се извършват дистанционно. Повечето заседания, голяма част от бизнес срещите, юридическите и счетоводните услуги - също. Естествено и голяма част от ИТ бизнеса, който ще се разрасне. Значителна част от централното и местното управление ще премине онлайн, което ще го направи и по-прозрачно. Една четвърт от медицината може да се прехвърли онлайн, а впоследствие този дял може да нарасне, успоредно с подобряване на качеството на здравните услуги. И много други сфери, дейности, роли и отделни операции.
Всичко това може да се случи в много кратък срок. Всъщност то вече се случва, макар и хаотично. Онова, което трябва да направим е да го тласнем още и рязко напред и да не допуснем прогресът, предизвикан от кризата да се хлъзне назад.
Какво е необходимо да направим
Това не е план, който трябва да се реализира от правителството или от негова агенция, макар, че активното включване на правителството може да помогне много. Националните медии трябва да се ангажират с дистанционно обучения и да отделят време за популяризирането на дистанционната икономика. Ако те не го направят, всяка друга медия би могла. Университетите и професионалните образователни организации трябва да преодолеят стайния си модус на съществуване и да се разраснат онлайн. Общините трябва да допуснат дигиталността, не да я създават.
Правителството трябва да легитимира дигиталната и дистанционната икономика. Същевременно трябва всички да се въвлечем в тези процеси и широко да популяризираме роботиката, изкуствения интелект и машинното учене, блокчейн технологията и 3D печата. Всичко това е започнало. Сега трябва агресивно да се ускори и задълбочи, започвайки преди всичко с масово онлайн обучение и колаборативно планиране във всички посоки.