Ние, президентите на Литва, Латвия и Естония, отбелязвайки 75-та годишнина от края на Втората световна война в Европа, почитаме паметта на всички жертви и войници на съюзниците, които разгромиха нацисткия режим на 8 май 1945 г., освобождавайки по този начин много европейски страни от окупация и слагайки край на ужасите на Холокоста.

След края на войната в процеса на признаване необходимостта от правов международен ред и многостранно сътрудничество за защита на мира, сигурността и общите ценности бе основана Организацията на обединените нации. Западна Европа започна да реализира визията за единна и свободна Европа, основана на мир, демокрация, върховенство на закона и права на човека. Съветът на Европа, НАТО и Римският договор станаха основи на нова Европа.

Но краят на Втората световна война не донесе свобода на народите от Централна и Източна Европа. Вместо това един тоталитарен режим беше сменен от друг, когато балтийските страни бяха цинично включени в състава на Съветския съюз.

Двама безжалостни диктатори - Хитлер и Сталин, разделиха Европа на сфери на влияние, подписвайки тайните протоколи към пакта Молотов-Рибентроп между Съветския съюз и нацистка Германия. След началото на Втората световна война на 1 септември 1939 г. на базата на това съглашение и Съветско-германския договор за границата и дружбата СССР окупира и анексира Латвия, Литва и Естония.

Централната и източната части на континента почти половин век оставаха под властта на комунистически режими. Съветският съюз използваше значителното си военно превъзходство, безразборни репресии, масови депортации и тотален идеологически контрол, за да подчини балтийските страни.

Съветската окупация продължи до разпадането на Съветския съюз. Благодарение на мирните и решителни усилия на нашите граждани на нашите територии и по цял свят, през 1990-1991 г. националната независимост на Латвия, Литва и Естония беше възстановена. Няколко годин ипо-късно руската армия беше изведена от териториите на нашите държави.

Отдаваме дължимото на над 60 западни страни, които не признаха de iure съветската окупация на нашите държави. Декларацията на Съмнър Уелъс, приета от Държавния департамент на САЩ на 23 юли 1940 г., положи началото на политиката на непризнаване.

Днес нашите страни са неотменима част от Европйскиюя съюз и НАТО. Но не бива да се забравят трагичните уроци на миналото. Подчертаваме важното значение на установяването на истината и справедливостта. Изкривяването на историческите събития, които доведоха до Втората световна война и разделянето на Европа след войната, са заслужаващ съжаление опит да се фалшифицира историята и да се постави под съмнение самата основа на съвременния международен ред.

Ние решително отхвърляме идеята за сфери на влияние и настояваме за равенство на всички нации. Задължително условие за международната сигурност е неизменната привързаност към спазването на международното право и признатите норми, както и безусловното уважение към териториалната цялост на всички суверенни държави и правото им да избират собствените мерки за сигурност и да встъпват в съюзи и обединения. Отново заявяваме, че НАТО остава основа на колективната сигурност на нашите страни, а трансатлантическите връзки имат жизнено важно значение за бъдещето на сигурността и стабилността в Европа.

Уверени сме, че западните демократични ценности и единство ще осигурят успешно бъдеше на балтийските страни и на всичи европески държави.