Коронавирусът вкара политическото във фризера
Неотдавна проф. Ивайло Дичев анализира в "Дневник", че при коронавирус пандемията "политическото тържествено се завърна в приспания от икономическата глобализация свят". Авторът илюстрира тезата си с различни примери. Налагането на извънредните мерки изстреля рейтинга на политическите лидери, включително и на Тръмп, които е "пряк виновник" за многото жертви; същевременно в САЩ и Бразилия станахме свидетели на политически протести срещу карантината. В България, както в много други страни впрочем, действията на правителство са критикувани от "мейнстрийм опозицията", макар че тя е поставена в незавидната роля и да оспорва, и да подкрепя защитните мерки. Предстои печатане на "пари с трилиони, но това не е толкова лошо - парите означават вяра в бъдещето, когато ще е тръгнала икономиката".
Наистина, ако разглеждаме политическото само като противовес на икономическото, може да се подведем, че през тези два месеца първото триумфира в световен мащаб. От една страна маса индустрии, бизнеси и фирми преустановиха дейността си или бяха маргинализирани. Въздушният трафик намаля с близо 90 процента, а авиокомпаниите отчитат загуби за милиарди. Любимата на неолибералите "невидима ръка на пазара", който регулира търсенето и предлагането, е безсилна пред опашките, извили се пред бюрата по труда дори в проспериращи страни като Швейцария.
Държавата стана нещо като денонощен управител и полицай: масово се затвориха граници, а много правителствата мобилизираха огромен публичен ресурс за запушване на пробойните в икономиката и подкрепа на хората, останали без работа. Закономерно правителствата и политическите лидери се радваха на впечатляващо одобрение от населението за действията им срещу заразата, поне в началото. Дилемите "сигурност" срещу "свобода" и "страх" срещу "удоволствия" получиха категорично разрешение в ущърб на вторите, а темелите на консуматорското общество изглеждаха силно разклатени.
Във всички тези действия на държавата обаче имаше малко политика. Освен ако не асоциираме функционирането й само с политика, каквото то не е. Всъщност
наблюдавахме триумф на държавата над пазара
И общество, което като че ли на всяка цена иска да бъде защитавано от тази държава.
Станахме свидетели и на затрогваща солидарност, каквато липсва в нормални политически времена: организирани в граждански мрежи доброволци пазаруваха за възрастни хора, мастити бизнесмени даряваха на болници медицинско оборудване и предпазни средства, гражданите излизаха на балконите и ръкопляскаха на медиците, които се борят срещу вируса с риск за живота си. Солидарността обаче не можа да скрие дълбоките социални неравенства в повечето либерални демокрации. В социалните мрежи вече се появяват снимки, на които медицински сестри призовават техните нови "почитатели" да не им ръкопляскат, а да накарат политиците да им повишат заплатите, за да могат да си вършат професионално работата.
Макар че пандемията не измете, а само избута настрана социалния въпрос,
най-потърпевшата политическа сила се оказа левицата
Да вземем например Европа, където тя е предимно в опозиция. Управляващите дясноцентристки и консервативни правителства предприеха единствено възможното противодействие на коронавируса в социално-икономически план - като развързаха кесиите с публични финанси. По съществото си тези мерки са силно етатистки, а когато са в големи мащаби, приличат и на социализъм. Парадоксално е, че във Великобритания Борис Джонсън раздава за възстановяване публичен ресурс в размери, за каквито Корбин не е и сънувал, когато обругаваха "социалистическата" му предизборна платформа. Как левицата да прави политика срещу левите решения на десницата?
Само че тази конвергенция - десните прилагат леви по същество социално-икономически мерки, а левите подкрепят ограничаване на гражданските права, е временна и в нея й липсва есенцията на политическото. Все още липсват конкурентните визии и проекти за реакция на ситуацията, но и за изход от кризата, няма остри спорове и конфликти в търсенето на най-добрите решения за обществото. По обективни причини в летаргия е и политическата мобилизация.
Не може да се говори за рестартиране на политическото и ако го разглеждаме като понятие, дефинирано през 30-те години от германския юрист Карл Шмит в студията му "Понятието за политическото". Според Шмит, за да има политически свят, да действаш политически означава да различаваш приятеля от врага. Врагът съществува само там, където има реална възможност за война в случай на конфликт; той не е икономическият противник, нито опонентът в политическата дискусия, нито личният ни враг.
В това архаично разбиране за политиката
големият антипод се явява либерализмът
И макар че в наши дни либералните демокрации посегнаха към авторитарния инструментариум, понятието за политическото на видния теоретик от нацистката епоха е неприложимо за тяхното поведение. Вярно, държавите затвориха границите си и се подготвиха за "война", но срещу невидима заплаха, а не срещу вражески армии. Ситуацията е много по-различна от "войната срещу тероризма", която водеше президентът Джордж Буш. А действията на медици и страданията на пациенти от страни, считани за източници на заразата, предизвикаха разбиране и съчувствие по цял свят.
Все пак временното ограничаване на конституционни права събуди основателни опасения, особено в Европа, от възраждане на авторитаризма, при който политиката е само маска на фасадната демокрация. Пред лицето на невидимата, но реална заплаха почти два месеца бяха суспендирани или силно ограничени извоювани през изминалите столетия права като свободата на събиране, свободното движение на хора, дори правото на икономическа инициатива. В Унгария на автократа Орбан отидоха още по-далеч. Парламентът беше разпуснат, а премиерът получи право да управлява с укази за неопределено време; медиите са заплашени с до пет години затвор за разпространението на фалшиви новини.
И в България управляващите пробваха да вкарат категорията "невярна информация за разпространение на заразна болест" в Наказателния кодекс. След критични публикации на експерти и журналисти и ветото на президента заради опасността от твърде размито тълкуване на това "що е фалшива новина", поправката отпадна. С което демократичният политическият процес взе своя малък реванш. Това обаче не попречи на прокуратурата да повдигне няколко крайно необосновани обвинения на медици и публични фигури за всяване на паника в обществото по архаичен, но действащ член на НК. На свой ред ГЕРБ и съюзниците му под предлог да се опази здравето на депутатите суспендираха работата на парламента - най-демократичната политическа институция.
Изминалите два месеца бяха триумф и на бюрокрацията в световен мащаб
на нейните щабове и съвети, за чиито представители избирателите не са гласували. Тези консултативни органи обаче предлагат, подсказват, а понякога и налагат решения на демократично избраните политици. Получи се нещо, подобно на диктата на фирмените лобисти върху вземането на политически решения в десетилетията преди коронавируса.
Същевременно под карантина бяха поставени гражданската съпротива срещу климатичните промени, срещу социалното неравенство, за хуманно отношение към мигрантите и т.н. Политическите протести бяха забранени, а описаните от проф. Дичев примери, към които могат да се добавят и оригиналните демонстрации срещу правителството и карантината в Израел и Словения, не превърнаха изключенията в правило.
COVID-19 парализира политическото.
"Политиците се чувстват принудени да действат, но не знаят какво да правят - резултатът беше локдаунът, който е и най-мащабната намеса на правителството, и тоталeн отказ от политически решения. Политиците слушат науката за първи път и резултатът е голямо недоразумение. Защото дори науката не казва истината, която търсят хората", написа в началото на май журналистът Якоб Аугщайн в издавания от него ляволиберален вестник Der Freitag. Аугщайн критикува "пандемичния абсолютизъм", който е обзел държавата и обществото в Германия. И призова за по-смели, политически по своя характер действия: отваряне на детските градини, на училищата за по-малките ученици, на ресторантите, театрите, кината. Разбира се, при спазване на предпазни мерки и адекватна грижа за групите, които са потенциално най-уязвими за вируса. Но "преди всичко: не трябва да има втори локдаун".
Междувременно в някои страни ограниченията се разхлабват и в по-голяма степен. Хората обаче ще трябва да се откажат за дълго от масови мероприятия. Но възстановяването на конституционните права, включително правото на събиране и на протест - при спазване на противоепидемичните изисквания, не може да чака.
Политиците са на ход!
Думата имат и гражданите.
Те вече спират да се делят на изолационисти и радикали и се "побратимяват" в градинките с бира в ръка. Време е да поискат и връщане към политическата нормалност.