Преди време Софийският университет обяви, че във връзка с мерките за ограничаване на COVID-19 ще приема студенти изключително въз основа на оценките от матурите, включително и в регулираните специалности като право, и това предизвика смесени, но бурни реакции. Всъщност истината е, че университетът отдавна търси себе си в променената и глобализирана среда на висшето образование и не успява да намери правилния път за промяна и развитие. Софийският университет от една страна се състезава за студенти с множество университети както в България, така и в чужбина, от друга е силно зависим от начина на финансиране, който е свързан основно с броя на студентите и по този начин изключително поставя под въпрос селективността както на входа, така и на изхода.

където бяха въведени мерки свързани с физическа дистанция и експресно преминаване към онлайн форми на преподаване. Както водещите така и периферните университети се сблъскаха с две предизвикателства.

От една страна, неясно е как ще изглежда самото преподаване. В момента в Калифорния се обсъждат три отделни модела на преподаване в зависимост от епидемиологичната ситуация и препоръките на санитарните власти. Първият е напълно дистанционен по подобие на приключилия пролетен семестър, със затворена научна и образователна инфраструктура (лаборатории, библиотеки, студентски столове, общежития). Вторият е "смесен, т.е. големите лекционни курсове се предвижда да бъдат онлайн, докато по традиционния начин ще се преподава и общува в малки семинарни форми, с частично отворени библиотеки, места за хранене и лаборатории. И третият е "нормален", т.е. напълно присъствен, традиционен, така както си спомняме университетския живот отпреди 2020 г.

Засега очакванията са да се подходи към смесения модел, като не е ясно какъв обем от преподаването ще бъде дистанционно и какъв не. Това ще се случи на фона на университетски такси в пълен размер, решение, което предизвиква много недоволства и критика от страна на студентите. В момента дори текат няколко

за отминалия пролетен семестър с аргумента, че са били лишени от достъпа до услуги, предлагани от кампусите.

Университетите в САЩ търпят ясно изразени загуби вследствие на мерките за ограничаване на разпространението на COVID-19, като натрупаните до април загуби за учебните заведения от мрежата на публичните университети в Калифорния (UC) се изчисляват в от порядъка на 1.2 млрд долара, като се очаква да достигнат до 2 млрд долара към края на настоящия месец.

Всичко това доведе до критики от страна на студентите, като много от тях заявиха, че ще пропуснат следващия семестър, ако той бъде онлайн, което е второто предизвикателство, пред което се изправят университетите на глобално ниво. И в двата случая, има силна икономическа логика зад отдръпването на студентите. При запазване на таксите в пълен размер, студентите ясно заявяват, че предпочитат да получат срещу тях пълното университетско преживяване (физическо присъствие, стая в общежитията и студентски живот, срещи и работа в библиотеките, подготвянето заедно за изпити, лично общуване с преподавателите). Изведнъж

които функционират по-отдавна на по-достъпна цена.

Важно е да се каже, че поради размера на таксите, образованието в САЩ е до голяма степен бизнес план и основният въпрос, който стои е "заслужава ли си икономически" и той е свързан с възможността за връщане на студентските кредити, взети за следването. Затова и икономическите условия влияят силно на решенията на студентите какво да следват, къде и по какъв начин. Перспективата университетът да бъде редуциран до дистанционно обучение определено не накланя везните в негова ползва.

Зад отдръпването на студентите стои и едно много важно антропологическо обяснение, което оформя спецификата на висшето образование. Според Марк Оже ние живеем в свят, изграден от неместа (там, където глобализацията се случва) и антропологични места (там, където се изгражда социална връзка). Истинските антропологически места, казва той, се разграничават благодарение на три свои характеристики. Те създават социални връзки, притежават история, имат своя идентичност. Към това бих добавила, че се нуждаем от тези места, особено във важни периоди от живота ни, какъвто е образованието, защото те създават основната тъкан на обществата.

Както вече стана банално да се казва, пандемията ни показа кои са силните и слабите страни на обществените системи и определено постави под увеличително стъкло очакванията и търсенията на студентите.

Разбира се, преди всичко качеството на образованието (силно свързано със селективността на входа или на изхода и достъпа до водещи учени в дадено поле), усещането за обща принадлежност и изживяването на студентството. Преместването на учебния процес онлайн поставя всяко от тях под риск. Университетите не са просто институции или (прашни) сгради, в които се четат лекции, вземат се изпити и се получава диплома. Университетите са преди всичко истински антропологически места, в които се създават приятелства, изграждат се бъдещи професионални мрежи и сътрудничества, които са в основата на успешната професионална реализация. За тях физическото взаимодействие е ключово, защото през местата, на които се случва, през бавното неформално общуване, през ученето до късно заедно се оформят здравите връзки и общите спомени.