За идеалите и социалната реалност
Ако общественото устройство е адекватно на духа на времето, се постига социална нормалност. Но винаги се натрупват противоречия и се формират нови социални убеждения като идеали и надежди. Променя се духът на времето и с това - поведението на индивидите като социални актьори. В резултат се установява нова социална реалност. Не случайно Левски е дефинирал афоризма: "Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме". Така Средновековието породи хуманистичния дух на гражданските революции, помете се автократизмът и се постави началото на модерна епоха като социална реалност. Такъв е социалният закон, по силата на който даден обществен ред преминава в безредие и към нов ред. Диктуваната от времето необходимост се примирява с въжделенията на хората. Новата социална реалност обаче се формира винаги според съотношението на социалните сили. Поради това впоследствие тя се разминава с иницииралите я идеали. Какво става днес по света, а и у нас?
Първо. Компютрите, изкуственият интелект, роботиката, мобилните комуникации, биоинженерството и пр. се превърнаха в принципно нови производствени и социални технологии. Те подриват досегашната модерна епоха и налагат състояние на преход към още неопределена нова епоха. Отмират традиции, ценности, идеологии, авторитети и пр. Променят се дейности, социални отношения, човешките стремежи и повдения.
С обрата у нас в 1989 г. ликвидиралите частната собственост я възродиха с Указ 56 най-напред за себе си. Започна борба за преразпределение на капитали, земя, позиции.
Човешките права и свободи се схванаха като всепозволеност без отговорности.
Не се отчете при прехода към пазарна икономика, че на Запад свободната конкуренция между агенти без пазарна власт е отдавна в миманса. Доминират корпорации, наложили масовото производство, потребление и култура, но диктуващи едностранно предлагането и цените. Така стана и у нас. Появи се Homo novus с жажда за забогатяване, тъй като наличието на пари уголемява свободата. Проблемът е в друго - то става законосъобразно и морално, защото се възприема като пример за подражание. Едва сега се заговори за ревизия на приватизационните сделки, за нов модел на общественото развитие, в частност - за верига от държави бензиностанции, съдействащи за свободна конкуренция по отношение на горивата и пр. Модерна стана и страстта към разточително потребление, развлечения и наслаждения, рекламирани и у нас от развлекателната бизнес индустрия като начин за постигане на ситуационно щастие.
Появи се и склонност към безделие и паразитизъм. Според статистически проучвания (на Евростат, 2018 г. и на НСИ, 2019 г.) в ЕС 15 млн. човека, 16,5% в активна трудова възраст, нито учат, нито работят. У нас такива са около 250 хил. души - 21% от хората на възраст от 20 до 34 г. От тях 70% са без личен доход, други - с доходи от престъпна дейност, с издръжка като безработни или от родители. Някои оправдават безделието си с мотива "Няма да им работя на богаташите". То е
друга проява на Homo novus - на фриволния и неангажиран човек.
След забогатяващите той е другият "герой" в социалното пространство, възприемащ живота като зрелище.
Второ. Социалните мрежи станаха удобна технология за естествената потребност на човека да общува. Те увеличават радиуса на свободата да се споделя и да се усетят аудио-визуално приятелства, човешка емпатия, детска невинност, приятелска закачка, красива природа. Но е налице и пристрастие към шоупрограми, присъствие на телевизионния екран, следене на жълтия печат, тиражиращ пикантни страни от живота на екранни звезди и "подвизи" на ъндърграунда. Важни станаха зрелищата, а не високата култура, измислиците, а не истината. Между реалната и виртуалната социалност обаче има принципна разлика. Каквато е например между топлата ласка и целувката от екран. В едната човек съществува физически, в другата - виртуално. И в социалните медии човек може да е благоприличен. Но може да неглижира културните "условности" и да търси сеир или самоизтъкване и пр., което опорочава социалните отношения.
Трето. Стана възможно специалните служби да контролират поведението на лица с нездрави интереси, но и личното пространство на уеб активистите. Появиха се кодиращи програми за анонимна комуникация, обаче от тях се възползват и престъпни кланове. Има кражби на самоличност, фалшиви новини, манипулации. Не е изключено да се стигне до
Оруеловата полицейска държава, следяща и контролираща каквото пожелае.
Ако всичко, реторично пита К. Шваб, стане наблюдаемо и контролируемо, как хората ще имат личен живот, съкровеност, в какво ще е свободата им за избор.
И така очевидно след Фауст и днес върви изкусителят Мефистофел, превръщащ доброто в неговата противоположност. Попаднали в тази социална "матрица", дали вече не живеем без възвишени идеали и без контрол над посоката на изменение на обществения живот. Очевидно е и че има императивна нужда от нови системни решения, преодоляващи статуквото и правещи възможно антропоцентричното обществено развитие.