Политик от опозицията и медиен издател са подложени на демонстративен линч
"Дневник" публикува коментара на Христо Иванов от профила му във "Фейсбук". Поводът за него е съдебното заседание в Специализирания наказателен съд в събота следобед чак до след полунощ по делото за продажбата през борсата на миноритарния държавен дял в дружеството "ЕВН Електроразпределение България" АД преди 9 години. По него обвиняеми са Иво Прокопиев, Симеон Дянков, Трайчо Трайков и още трима души от "Булброкърс" ЕАД - Радослав Рачев, Любомир Евстатиев и Петър Василев. След пледоариите на прокуратурата и защитата съдия Вилислава Ангелова обяви, че ще произнесе присъда следващата неделя.
Вчера специализираният съд е приключил заседанието си, преди да даде последната дума на обвиняемите, и се очаква да се произнесе другия уикенд. Да се надяваме, че това е знак, че въпреки притеснителното необичайно форсиране, остава място да се очаква елементарна обективност и безпристрастие.
Независимо как ще приключи този етап обаче, трябва да е ясно, че става дума за изцяло политически мотивиран процес срещу невини хора. Лично аз познавам Трайчо и Иво и нямам никакво съмнение в тях и мога единствено да ги подкрепям. Но дори човек да не ги познава като мен и да няма мнение по конкретиката на делото, е
много е важно да си даваме сметка за това какво се случва пред нас, но и с нас самите.
Знаков политик от опозицията, с последователни позиции позиции по някои от най-трудните и рискови теми като енергийната ни (не)зависимост, и издател на медии, които не просто поддържат опозиционна линия, но с десетилетия правят възможна критичната публичност и системно произвеждат качествена журналистика с ключово значение за отношенията власт-общество, са подложени на демонстративен линч. Това става в рамките на процес, основан на абсурдни обвинения, от
органи, които са създадени да бъдат бухалки, и с политически поръчители, които дори не се крият.
Пред очите ни тези хора и техните близки плащат огромна цена за това, че имат свое мнение и последователно са отстоявали самата възможност в България да има мнение, различно от налаганото от влстта. Но въпросът изобщо не опира само до тях. Както често се случва в историята, един несправедлив процес се превръща в исторически рубеж за всички.
Превръщането на прокуратурата в бухалка, създаването на специални органи за пречупване, подмяната на правосъдието с политическа репресия, налагането на пропагандата като единствена норма за публична истина - това се отнася до всички. С одързостяването да посегнат на две толкова знакови фигури в толкова открито монтиран процес, поръчителите на всичко това, проверяват колко далеч могат да отидат и установяват нова "нормалност". Нормалност, в която всяка свобода може да бъде стъпкана, всяка уста- затворена, всяка собственост- отнета. И това вече няма да е нашата България, а нещо съвсем друго...