Рязкото превключване от крайно рестриктивни мерки към пълна слободия е престъпно
Коментарът е от профила на автора във "Фейсбук" и е по повод нарастването на броя на заразените от коронавирус в България.
По времето, когато в България имаше всичко на всичко двама заболели от COVID-19, отделях по няколко часа на ден, в които дискутирах надълго и широко темата и превеждах осветляващи статии от международната преса.
Сетне открито критикувах като прекалени драстичните мерки, включващи забрана за посещение на парковете и планината и опасване на областните центрове с КПП-та.
Но както тогава, така и сега твърдя, че ако трябва да избирам между прекалени и недостатъчни мерки за предпазване от разпространението на болестта, в десет от десет случая бих гласувал за прекалените.
По-нататък, когато нещата напреднаха и от всеки ъгъл започнаха да изникват експерти по епидемиология, а фейсбук обществото постепенно се раздели на мутафчии и мангъри, ми се стори най-разумно да стоя настрана от темата.
Днес обаче се чувствам длъжен да кажа няколко думи.
Макар на (почти) всички ни вече да е ясно, че (по все още неизяснени докрай причини) голяма част от българите не са така уязвими от вируса, както (да кажем) хората в северна Италия,
опасността за всеки един от нас поотделно е точно толкова голяма, колкото и навсякъде другаде по света.
Всеки организъм реагира посвоему - и ако средната смъртност като процент от броя на диагностицираните със заболяването е около 5% (което само по себе си е доста страшничко), това по никакъв начин не означава, че шансът лично в и е да умрете, ако се заразите с коронавирус, е 1 към 20. (Аз например имам високо кръвно и начална фаза на диабет. Вие може и да нямате нито една от тези диагнози, но пък да имате нещо друго, способстващо развитието на болестта, за което не знаете.) И, не, младостта и отличният здравен статус далеч не гарантират леко преминаване на болестта, нито оцеляване - както вече видяхме при немалко случаи в страната и зад граница.
Затова смятам, че рязкото превключване на националната стратегия от крайно рестриктивни мерки към пълна слободия е не просто опасно, а направо престъпно.
Стремежът към колективен имунитет е абсолютен мираж и обрича хиляди на страдание и смърт.
(Проучванията показват, че дори във Великобритания, където броят на заразените и загиналите е в пъти по-голям, отколкото тук, не повече от 5% от населението е имало досег с болестта - но и за тези 5% не е сигурно, че са изградили някакъв имунитет.)
Единственият разумен и работещ подход за справяне с пандемията е описан от Томас Пуено в текста му The Hammer and the Dance (преведен и подробно преразказан от мен преди повече от три месеца като "Секирата и танцът"; може лесно да го намерите в търсачката на фейсбук).
Той се състои от две стъпки: (1) упражняване на драстични мерки за рязко и агресивно намаляване на коефициента на заразяване R (който в началото на пандемията беше около 2.5-3.0) до и под R=1 (защото именно в тази точка геометричното нарастване, характерно за всяка епидемия, спира).
С тази първа стъпка България се справи отлично.
Втората стъпка е (2) танц около R=1 чрез постепенно и предпазливо разхлабване на мерките и ново частично затягане при покачване на броя на заразените. И така - до откриване на ефективно лечение и/или ваксина (което може да отнеме години).
При втората стъпка България е на път да се провали т о т а л н о.
Разхлабването тук се случи буквално за една нощ и е повсеместно (включително разрешаване на огромни събития като футболни мачове, където рисковете са доказано най-големи). Това навежда на мисълта, че правителството (не говоря за нещото, наречено НОЩ, понеже на всички ни е пределно ясно, че решенията се взимат на по-високо ниво и са политически, а не медицински) или
(1) няма никаква идея какво прави,
или
(2) изобщо не му пука за здравето и живота на хората, за които би следвало да се грижи.
Вълната от заболели, която се задава, ще бъде по-драматична и далеч по-трудна за овладяване.
И когато на онези отгоре им светне, че са сгазили лука, вирусът отдавна ще е излязъл от относително затворените рамки на клъстерното разпространение и ще е плъзнал дифузно. Което го прави практически неовладяем.
Затова ви съветвам: п а з е т е себе си и околните!
Поддържайте дистанция, не се здрависвайте, мийте си ръцете и използвайте дезинфектант възможно най-често, носете маски при събирания, особено на закрито.
И дори лично вие да не се страхувате от COVID-19, не забравяйте: не е едно и също дали ще се разболеете през март, май, юли или октомври. С всеки изминал ден лекарите научават по още нещо за болестта и шансовете заболяването да ви убие или инвалидизира (да, за мнозина последствията са именно такива, макар за това да не се говори много) прогресивно намаляват.
* * *
Последно: нещо лично. До онзи ден и аз (като повечето от вас) нямах в обкръжението си нито един човек, който да е болен (или да е бил болен) от коронавирус.
В петък имах най-близкия си досег с коронавируса до момента.
Обадиха ми се колеги от компанията, която управлявам, за да ми съобщят, че предишния ден са ходили във фирма за резервни части, за да вземат оферта, и са разговаряли половин час със собствениците. Ден по-късно фирмата е затворена, а половината персонал (6 от 12 души) е с COVID-19.
Разбира се, пратих хората си (двамата, които са имали досег с потенциално болни -- макар конкретните хора, с които са се срещали, да не са диагностицирани със заболяването) незабавно до лабораторията, а след кратък размисъл реших да отида и аз. После се прибрахме вкъщи, за да изчакаме резултатите.
За наша радост са отрицателни. Но следващия път може и да не са.
И ако през последните два месеца се оплаквахме от "тежките последствия върху икономиката", 70-дневната карантина, която всички заедно изстрадахме, може да се окаже само ордьовър към онова, което предстои, ако изпуснем духа от бутилката.