Скъпи випуск 2020,

Пиша ти това писмо, за да споделя своята приказка. Надявам се някой да успее да се припознае в нея и по свой си начин да съгради щастливия ѝ край.

Нямах никакви мечти и желания, преди да вляза в гимназията. Просто избрах едно престижно училище в малкия ми роден град. Считах се за аутсайдър, не правех опити да създам приятелства, но за огромна моя радост - те ме откриха. Сигурно може да се досетиш какви бяха интересите ми - от музиката, през тъмните цветове, чак до филмите... Бях интересна личност, смея да кажа... Но сякаш потънах, изгубих се в анимирания свят, защото действителността не ме удовлетворяваше. Епизод след епизод обиквах всякакви герои, но коя бях аз? Никога няма да ги достигна...

Така е, защото не обичах себе си. Защо прикривах моята ценна същност? Беше лесно да се крия зад маска.

Годините се лееха една след друга. Не помня нищо. Гледам стари снимки, но не усещам никакви искри... Какво правех... Да не би да съм пропиляла цялото това време напразно? Това е избирателната памет, нали? Моля ви... Някой?

Няма да бягам повече! Ще се изправя пред себе си, ще си простя и ще отворя нова страница. Не искам да мисля повече, живее ми се за момента. На думи звучи доста лесно... Оказа се продължителен и тежък процес, но си струваше.

Изведнъж погледът ми към света се промени. Как? Чрез музиката. Открих изпълнители, чиито текстове сякаш ми говореха. Във феновете им открих семейство. Не се чувствах сама, защото усещах милиони биещи сърца, които водят същата битка... И по-голямата част успяхме. Очакваме с нетърпение и другите да се присъединят.

Така дойде последната година от гимназията. Най-накрая ще покажа истинското си АЗ. Натрупах увереност в себе си. Ако ще се боря за последен път на тази сцена, ще го направя епично! Така и стана, но го видяха само растенията вкъщи.

Да, приятелите, учителите, познатите ми липсваха, но имах цялото време на света да се сприятеля със себе си. Приливът на креативност доведе до започване на нови хобита и развиване на таланти, които не знаех, че притежавам.

Завърших училище... Още не мога истински да усетя чувстото на сладка радост с горчив привкус на тъга. Но ще запомня цялата 2020 година. Годината, изпълнена с толкова мечти. Годината, в която открих своя път. Годината, през която толкова истини изплуваха на повърхността.

Цялата ми приказка се разви на фона на учебните години. Натрупаните академични знания бяха много, но нищо не може да замени удовлетворението, което изпитах, когато преоткрих себе си. Благодаря на всички, с които имах честта да се запозная през тези години (ключов фактор към бъдещата ми професия, която избрах няколко месеца по-рано по интуиция). Получих своя щастлив край, донякъде. Не успях да отида на бал и да изтануцвам цялата нощ (12 часът е само началото), но за всичко си има време.

And I lived happily ever after The End. Най-накрая!!! Довиждане от мен. Както казват хората: "Цветя и рози!"

Какво мислиш? Колкото и банално да звучи, излей емоциите си, ще ти олекне. Надявам се приказката ми да не те е приспала, а напротив, да стане причина за една безсънна нощ, изпълнена с размисли за теб. Щом виждаш това съобщение, значи си на правилния път. Гордея се с теб, заради дългия път, който си изминал досега и силата ти да не се отказваш. Позволих си да ти оставя кратък списък с песни, които описват израстването ми. Ако желаеш, направи си чаша горещ чай и ги изслушай. Надявам се да ти харесат!

Hellevator - Stray Kids

Crown - TXT

Can't You See Me - TXT

Find Me- Taeyeon

Epiphany - Jin

Ego - J-Hope

Dreams Come True - NCT 127