Едно случайно писмо, една случайна история
"Дневник" продължава да препубликува проекта "12 писма до дванайсетокласниците", в рамките на който послания до абитуриентите от випуск 2020 отправиха Георги Господинов, Кирил Златков, Снежина Петрова, Мария Ландова, Манол Пейков, Стефан Иванов, Нева Мичева, Радосвета Стаменкова, Яна Бюрер Тавание, Христофор (Крис) Караджов, Станислава Запрянова-Кинг и Магдалена Малеева. Неговата инициаторка Емилия Славова покани абитуриентите да й пишат и обеща да публикува най-интересните писма. Ето седмото от тях:
На път съм да ти разкажа една история, за която съм сигурна, че познаваш главния герой. Моята, твоята, а може би и нечия друга история.
Моментът, в който трябва да кажеш "Сбогом!", да си вземеш "Чао!" с любимите хора и да поемеш по пътя към мечтите си, дойде.
И макар от доста време да го очакваш, все още не си "напълно готов".
Прекарал си 12 години от живота си в училище, като последните пет са преминали като една учебна седмица. В началото дните са пред теб, и не осъзнаваш, че всяка секунда е безценна, докато след миг стрелките на времето не прегряват и ти се озоваваш на финала. Спираш, поемаш си дъх и отново започваш да тичаш. Но в коя посока?
Поглеждаш назад, а спомените са образували дъга по пътя, който си изминал. Дъга, спускаща се по стените на музея, наречен "Твоят живот", пълен с посетители, а именно онези хора, които са били до теб в това приключение.
Мнозина биха казали, че финалът означава краят на нещо, но за мен той е и началото.
Излизаш от рамките на очертания вече път и поемаш по свой собствен, без ограничения за скоростта и посоката, просто пътят към мечтите ти.
Аз бях дотук, продължението оставям на теб.