Да се насладим на това, което все още имаме
"Дневник" продължава да препубликува проекта "12 писма до дванайсетокласниците", в рамките на който послания до абитуриентите от випуск 2020 отправиха Георги Господинов, Кирил Златков, Снежина Петрова, Мария Ландова, Манол Пейков, Стефан Иванов, Нева Мичева, Радосвета Стаменкова, Яна Бюрер Тавание, Христофор (Крис) Караджов, Станислава Запрянова-Кинг и Магдалена Малеева. Неговата инициаторка Емилия Славова покани абитуриентите да й пишат и обеща да публикува най-интересните писма. Ето деветото писмо:
Здравейте, дванайсетокласници! Е, и ние завършихме, малко ни се струва нереално, нали? Всяка година изпращахме зрелостниците и очаквахме момента, когато и нашият ред ще дойде. И той дойде, но по един малко разочароващ начин, за съжаление.
За мен завършването на средно образование, разбира се, няма да остане единственото голямо събитие в моя живот, тепърва ще имам и други поводи за празнуване. Но както всеки друг абитуриент в момента, се чувствам малко или много ощетена, защото завършването ми, дори и с малко закъснение, никога няма да бъде като това на вече завършилите. Изпращането и абитуриентският бал за мен са дни, в които всеки човек, било той абитуриент, родител, познат или приятел на завършващ, се зарежда с положителни емоции, тъй като празниците са именно за това - да се повеселим дружно, нима в това има нещо толкова лошо?
Тази година ние няма да имаме възможността да отпразнуваме края на училищния си живот, споделен с любимите учители и съученици. Днес се изпращаме сами. Мисля, че за повечето от нас именно това е
по-важното - да си вземем едно последно довиждане с важните за нас хора от училище,
да прекараме тези последни дни с тях, да си припомним всички изминали моменти, да поплачем и да се посмеем. Но поради обстоятелствата, това едва ли ще е напълно възможно.
Може би в очите на някои изглеждаме дори неблагодарни... Да, балове ще има, но някак цялата еуфория от завършването през минали години в момента не е налице. Мисля, че повечето от нас просто искаха да изживеем същото нещо, през което всеки е минал. Всяка година си казвахме: "Ей, и нашият ред ще дойде!". И в един момент всичко се променя.
От друга страна, дванайсетокласниците сами организирахме свои по-нестандартни изпращания, което лично мен ме зарадва много. Стигна се и до преговори с министър-председателя на страната, за да бъдат разрешени изпращанията в училище. Все пак мисля, че успяхме да извлечем и положителното от цялата ситуация.
От време на време мисля, че това, което се случи е, защото така е трябвало да стане, и може би е излишно да му приписваме отрицателни или положителни черти. В световен мащаб пандемията ни доказа, че
в живота няма нищо сигурно, дори и в сравнително спокойните времена, в които живеем днес.
Отново се убедих, че колкото по-адаптивен си към всяка ситуация, толкова по-добре за самия теб. Колкото по-непривързан си към хора, събития и т. н, толкова по-лек е животът ти. В крайна сметка понякога трябва да пуснем контрола и да се насладим на това, което все още имаме.
Пожелавам на всички завършили да прекарат балната вечер, заобиколени от добри приятели, учители и родители! Всеки заслужава да отпразнува края на този голям период от живота си за последно. А след време ще имаме история за разказване и ще се смеем с глас. Определено ще запомним последната си година от гимназията!